Управляващитепечелят, опозицията – губи, икономистите правят това, което са правиливинаги

Идеята на министерството на финансите за оценка на предизборната програмана политическите партии от група независими икономисти предизвиква следнитекоментари:

1. Идеята поставя изисквания по-скоро пред политическите партии отколкотопред икономистите и икономическите наблюдатели. Затова партията, която ена власт, има винаги – в наши условия – ще има предимството пред конкурентите.Защото може да мобилизира и ще мобилизира администрацията да работи върхупрограмата на партията. Поради силната популистка традиция, използвана умелои от НДСВ през 2001, другите партии засега обръщат по-малко внимание нареалните предизвикателства пред фиска и стопанската политика.

2. Икономистите и икономическите наблюдатели всъщност винаги са правилитова, което се предлага, особено от изборите през 1991 насам. (изборитеот 1990 г. нямаха съществени икономически послания.). От 1997 г., но особенослед 1998 г. оценките на фиска (бюджета за следващата година) са все по-подробнии смислени.

3. Проблемът е не толкова в оценката на програмите преди избори, а в предпоставкитеза оценка на фискалната и икономическата политика изобщо. Една от тези предпоставкие достъпа до информация както за текущите резултати, така и за намеренията.Прегледът на съдебната практика по дела за достъп до информация (www.aip-bg.org)показва, че министерството на финансите е доста затворено. Други важни министерстваи институции са още по-зле. След публикуването на тригодишната програмас МВФ през 1998 г., бюджетната рамка за 1999, 2000 и 2001 г. бе достъпнанавреме и “черно на бяло” (чрез тогавашното министерство на финансите иАИАП). След 2001 г. макро-рамката на бюджета за следващата година ставаизвестна късно и най-вече от публичните изказвания на министъра на финансите.

4. Начинът, по който се взимат решения за АЕЦ Белене (без икономическипараметри на проекта) е крайно непорядъчен и скандален. Икономическото обсъжданена програмите за изборите през 2005 г., 2009 г. и т.н. няма никакъв смисъл,ако между изборите решенията ще се взимат по този начин, или както товастана по повод договора с Краун Ейджънтс. Има две разлики между Холандияи България, които са съществени за прилагането на идеята. Първо, решенияпо повод средства на следващите поколения данъкоплатци се обсъждат дългои подробно. Второ, тези решенията са по-често консенсусни.

5. Има една опасност от прилагането на идеята в България. По принцип политическитепартии и деятели отговарят за своите послания, а избирателите – за своятапреценка. Икономически консилиум по повод програмите би размил тази отговорност.Впрочем поради абстрактния и популистки език на кампаниите досега, способносттаза преценка е недоразвита. Намесването на не-политически (експертен) авторитет– доколкото го има, при липса на публичност и отчетност за упражняванетона властта, ще увеличи интелектуалната леност на избирателите.

[1]Със съкращения този коментар бе публикуван във в-к “Капитал”.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).