Управляващите печелят, опозицията – губи, икономистите правят това, което са правили винаги

Идеята на министерството на финансите за оценка на предизборната програма на политическите партии от група независими икономисти предизвиква следните коментари:

1. Идеята поставя изисквания по-скоро пред политическите партии отколкото пред икономистите и икономическите наблюдатели. Затова партията, която е на власт, има винаги – в наши условия – ще има предимството пред конкурентите. Защото може да мобилизира и ще мобилизира администрацията да работи върху програмата на партията. Поради силната популистка традиция, използвана умело и от НДСВ през 2001, другите партии засега обръщат по-малко внимание на реалните предизвикателства пред фиска и стопанската политика.

2. Икономистите и икономическите наблюдатели всъщност винаги са правили това, което се предлага, особено от изборите през 1991 насам. (изборите от 1990 г. нямаха съществени икономически послания.). От 1997 г., но особено след 1998 г. оценките на фиска (бюджета за следващата година) са все по-подробни и смислени.

3. Проблемът е не толкова в оценката на програмите преди избори, а в предпоставките за оценка на фискалната и икономическата политика изобщо. Една от тези предпоставки е достъпа до информация както за текущите резултати, така и за намеренията. Прегледът на съдебната практика по дела за достъп до информация (www.aip-bg.org) показва, че министерството на финансите е доста затворено. Други важни министерства и институции са още по-зле. След публикуването на тригодишната програма с МВФ през 1998 г., бюджетната рамка за 1999, 2000 и 2001 г. бе достъпна навреме и “черно на бяло” (чрез тогавашното министерство на финансите и АИАП). След 2001 г. макро-рамката на бюджета за следващата година става известна късно и най-вече от публичните изказвания на министъра на финансите.

4. Начинът, по който се взимат решения за АЕЦ Белене (без икономически параметри на проекта) е крайно непорядъчен и скандален. Икономическото обсъждане на програмите за изборите през 2005 г., 2009 г. и т.н. няма никакъв смисъл, ако между изборите решенията ще се взимат по този начин, или както това стана по повод договора с Краун Ейджънтс. Има две разлики между Холандия и България, които са съществени за прилагането на идеята. Първо, решения по повод средства на следващите поколения данъкоплатци се обсъждат дълго и подробно. Второ, тези решенията са по-често консенсусни.

5. Има една опасност от прилагането на идеята в България. По принцип политическите партии и деятели отговарят за своите послания, а избирателите – за своята преценка. Икономически консилиум по повод програмите би размил тази отговорност. Впрочем поради абстрактния и популистки език на кампаниите досега, способността за преценка е недоразвита. Намесването на не-политически (експертен) авторитет – доколкото го има, при липса на публичност и отчетност за упражняването на властта, ще увеличи интелектуалната леност на избирателите.

[1] Със съкращения този коментар бе публикуван във в-к “Капитал”.  

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).