Унгарската криза: изводите за България

Изглежда всички знаят, че по време на избори се лъже. И вероятно не малко хора у нас се отнасят към това обстоятелство повече или по-малко спокойно. Това отношение е всъщност крайно вредно и това е може би най-важният извод от унгарските събития от тази седмица.

Стопанските въпросителни

Вчера кредитната агенция Фитч промени оценката си за кредитния рейтинг на Унгария от „стабилна” на „отрицателна”. В основата на тази промяна е предвиждането, че вследствие на събитията в страната правителството няма да бъде в състояние да удържи фискалната дисциплина, да увеличи данъците и да намали разходите. Съответно, бюджетният дефицит от 10.5 – 11% от БВП може би няма да бъде овладян и намален и съответно цялата финансова система на Унгария вероятно ще бъде оценена като високо рискова и от други институции.

Днес повечето търговци на валута продават форинти и предвиждат загуби. Централната банка на Дания (ЦБД), която впрочем използва потенциала си предимно за да съветва инвеститори, заяви, че „продължава (това тя прави от неделя насам – б.а.) да препоръчва свиване на интереса към унгарските пазари”. „Нещо повече, продължава ЦБД, рискът от въздействие на унгарската криза върху другите централно и източно-европейски пазари не следва да бъде неглежиран, тъй като политическата несигурност нараства общо взето в целия регион”. Онова, което всъщност се твърди в това изречение е: „внимавайте, другите страни не са предпазени от същите рискове”.

Какво може да се случи на другите страни, в частност България?

Вероятни са следните развития.

1. В момента оценката на централно и източно-европейските пазари и икономики е оставена предимно в областта на отговорността на макроикономическите анализатори, МВФ и икономистите от директората „Икономика и финанси” на ЕС. В оценката им от началото на 2001 г. практически не участват най-софистицираните и скъпо платени анализатори – тези на политическия риск и управителите на инвестиционните компании и банки, които определят стратегията. Сигурно е, че тези хора ще започнат да обръщат повече внимание на страните от нова Европа и че това внимание, ще трае поне няколко месеца или половин година.

2. Това ще рече, че предупрежденията на МВФ по повод тези страни и Русия ще имат повече тежест. Споменатият директорат на ЕС досега, изглежда, имаше различно от МВФ тълкуване на някои макроикономически обстоятелства за България, най-вече не виждаше същата степен на риск в дефицита по текущата сметка. Много е вероятно тези и други специалисти да направят опит да преосмислят своите интерпретации.

3. Една седмица преди окончателното завършване на доклада на комисията на Европейския съюз за предстоящото членство на България и Румъния, унгарските събития със сигурност карат експертите на комисия да отчитат елемента „политическа несигурност”. Предполагам, няма да има време за съществена смяна на мнението, но ми изглежда сигурно, че погледът върху тези две страни, ще бъде по-строг в сравнение с оценките кандидатите от 2003 и 2004 г. Излишно е да споменавам, че причината за това е предимно в България и Румъния. Приносът на събитията ще бъде, че вече подготвените формулировки за предпазване на старите членки по-лесно ще намерят място в окончателния доклад, отколкото ако унгарските събития не се бяха състояли.

Общото между България и Унгария

Тук може би следва да се започне с някои общи характеристики на икономиката и демографията на двете страни:

– населението е приблизително еднакво, при това еднакво старо (но в България то е по-старо);

– в двете страни делът на участващите в икономиката е най-нисък в сравнение с цяла Европа (в България по-нисък – около 55,8 % срещу 56,9% за Унгария);

– и в двете страни при еднаква демографска структура, промените в пенсионните системи са еднакво нерешителни;

– и в двете страни има силно доминиране на икономиката на столицата пред икономиката на страна;

– и в двете страни има силно упование на външни спестявания (инвестиции), които – смята се – са призвани да решат проблемите на благосъстоянието и в двете страни стопанската политика се бои да се обърне с лице към дългосрочните проблеми с вътрешните спестявания.

Струва си в тази връзка да се споменат и някои други особености, които са в дъното на днешните събития. Ето някои от тях:

1. В годините преди членството правителствените разходи се увеличават рязко в Унгария, съответно с 4 и 5% от ВВП за 2003 и 2004 г.;

2. В основата на това увеличение е планираният скок на заплатите в бюджетната сфера и на някои на вид благородни социални разходи, който и колеги, и аз в частност сме коментирали многократно като грешна и опасна политика за България, но който е и най-голямата прилика между политическите възгледи на българските и унгарските социалисти;

3. В България финансовият министър засега удържа апетита на свои колеги по кабинет, в Унгария това не се случи, но и тук възможностите да се удържа този напън не са безкрайни (особено предвид на следваната философия за увеличаване на разходите и защита на тяхната „свещеност”);

4. Унгария бе една от малкото страни в нова Европа, която към 2004 г. фактически увеличи горните пределни данъчни ставки от около 40 (през 2000 г.) на 56% през 2004 г. (при комбинирано изчисление за всички данъци) – точно това иска да направи и сегашното българско правителство, доколкото може изобщо да се разбере какви са му намеренията; почти всички останали страни или намалиха, или запазиха тези ставки;

5. Унгария е една от малкото, ако не единствената страна от нова Европа, която сравнително бавно намалява пречките за навлизане в бизнеса; България е по-зле от Унгария в тази област; това – заедно с данъците – пречи на младите и предприемчивите да поемат съдбите си в собствените си ръце.

6. Унгарското правителство е едно от най-нереформираните в централна и източна Европа; политическата стабилност на 90-те години доведе до това, че привилегированите от епохата на комунизма запазиха контрол върху икономическото статукво, като заблуждаваха пенсионерите и младите, че всичко се развива в техен интерес.

Ето затова и се протестира в Унгария.