Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Чуждестранни инвестиции и делова среда*

Автор: Стоян Панчев, Красен Станчев / 09.09.2016
Оцени тази статия:

(Четири графики и пет коментара)

 

За да разберем някои фактори на ръста на икономиката на България, не е лошо да ги видим в историческа перспектива и да ги сравним с други страни и състоянието на деловата среда.

Графика 1: Реален ръст на БВП и брутно капиталообразуване

Очевидно е, че десетгодишната тенденция на съотношението между двата показателя е надолу. Предполагаме, че една от причините е състоянието на достъпа до външни спестявания, т.нар. чуждестранни инвестиции.

Аналогично е положението и в страни от нова Европа след встъпването им в пълноправно членство в ЕС и при аналогични периоди на глобален спад и рецесия.

Графика 2: Брутно капиталообразуване: България, Румъния, Чехия (% от БВП за 2007-2014)

Източник: Knoema (WDI)

Очевидно е, че в България спадът на брутното капиталообразуване не е толкова рязък по време на кризата, колкото в Румъния, но е малко по-постоянен и по-дълбок. За разлика от тях Чешката Република запазва равнище на брутно капиталообразуване от около 25% от БВП. (Това равнище по някаква не докрай обяснена конвенция на икономистите се смята за нормално и здравословно.) В Началото на периода, който съвпада с членството на страната в ЕС, България прилича на Чехия.

Предполагаме, че една от причините за по-неизгодната (от гледище на общото равнище на благосъстоянието) тенденция на брутното капиталообразуване за България, е намаляването на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Затова сравняваме техния дял в брутното капиталообразуване на трите страни за малко по-дълъг период, за да отчетем и ефекта на очакванията от встъпването на България и Румъния в ЕС от началото на 2007 г.

Графика 3: Приток на ПЧИ в България, Чехия и Румъния като дял от брутното капиталообразуване (2004-2014 г.)

Източник: Knoema (WDI)

За целия период от 1998 до 2007 г. делът на ПЧИ в брутното капиталообразуване на България е около и над 50%, особено висок е той в края на подготовката на членство в ЕС. С известно огрубяване може да се каже, че от 2005 до 2007 г. от 50 до почти 100% от всеки нов доход в България се дължи на ПЧИ. Това е и един вид коментар по повод твърдението на различни популисти, че България е „колонизирана“ от Европа и още някой.

Тази графика обяснява и обстоятелството, че чуждестранните инвеститори продължават на имат малко по-висок дял в създаването на благосъстояние в България, отколкото в другите две страни.

Ако предположим, че за доверието на чуждестранните инвеститори към дадена юрисдикция имат значение две основни групи фактори – средата за водене на бизнес и обвързаността й с по-големи пазари и очакваната икономическа „гравитация“, не е излишно да сравним оценките на средата в същите страни, за същия период от време.

Графика 4: Оценка качеството на деловата среда в България, Чехия и Румъния за периода 2004 – 2014 г.

Източник: Knoema (WGI)

Интересно е, че в България средата за водене на бизнес не се подобрява значително след членството в ЕС и че не посредствено преди членството тя даже леко се влошава. Иначе казано, реформите, които я подобряват, са спрели някъде през 2004-2006 г. Друго интересно сравнение е, че рецесията от 2009-2010 г. не води до нови опити за реформи към по-добра делова среда, докато в другите две страни все пак се наблюдават някакви опити.

*Статията е част от проучване за стопанските и фискалните последици от лошите практики в съдебната система, правата на собственост и изпълнението на договорите, разработено от консултантската компания КС2 и представено вчера на пресконференция в БТА.