Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Учителските заплати продължават да се вдигат, а качеството на образованието – кога?

Автор: Георги Вулджев / 24.06.2016
Оцени тази статия:

Покрай драмата с обещанието на министъра на образованието учителските заплати да бъдат увеличени (отново) с 10% през 2017 г., пак се отвори темата за това колко важно е да се вдигнат учителските заплати (колективният трудов договор, сключен между МОН и синдикатите може да намеритетук). Вече е традиция учителските заплати да се вдигат ежегодно, но с оглед на настоящото състояние на образователната система въобще не е ясно каква е логиката на тези периодични увеличения. Разумът диктува, че заплатите на дадени работници е редно да се увеличат, когато има подобрение в тяхната продуктивност и качество на работа. Но що се отнася до образователния сектор в България през последното десетилетие поне, заплатите на учителите постоянно се увеличават, а качеството на образованието само се влошава.

Много популярен е митът, че учителите в България са твърде нископлатени. Но според данните на НСИ през последните десет години средната заплата на учителите в обществения сектор плътно следва средната месечна заплата за цялата икономика (повече за това тук). Средната учителска заплата е точно на нивото на средната за страна. Разбира се, много хора са на мнение, че учителите трябва да са по-добре платени. Янка Такева преди само един месец каза, че според нея началната заплата на един учител в България трябва да е 1200 лв.! Аргументите за подобни радикални предложения разбира се винаги са изключително плитки, ако въобще има такива. Учителите, и образователната система като цяло, изпълняват ключова функция в икономиката на всяка една страна, но това не означава, че държавата трябва да вдига финансирането на всяка цена, особено в условие на постоянно влошаващо се качество на нейните услуги.

Едва преди няколко седмици излязоха резултатите от матурите след 12-ти клас и стана ясно, че тенденцията броят на двойките да се увеличава през последните няколко години се запазва. И въпреки че е пределно ясно, че това се дължи на дълбоки структурни проблеми в образованието незнайно защо никой не си задава въпроса редно ли е да продължаваме да харчим все повече и повече средства за него при липса на на структурни реформи.

В публичната сфера витае, изказано или не, предположението, че повече разходи, и по-конкретно, по-високи учителски заплати ще доведат до подобрение на качеството на образованието.В действителност, няма никаква логика да смятаме, че само с повишаване на заплатите ще се постигне някакво качествено подобрение. В частния сектор заплатите на даден служител се увеличават едва след като той вече е заслужил това увеличение, а не преди това. Това е продиктувано от елементарна икономическа логика, която и държавните институции е редно (поне да се опитват) да следват. Ако един служител знае, че всяка година неговата заплата (и в номинални, и в реални измерения) със сигурност ще бъде увеличена, то какъв стимул има той да се опитва да подобри своята продуктивност?

Увеличаването на минималната учителска заплатае много порочна практика и по друга причина - тя де факто гарантира, че доходите дори на най-некомпетентните учители растат със сигурни и постоянни темпове. Обаче въобще не е сигурно дали доходите на по-квалифицираните и качествени учители, които елогично да получават заплати доста по-високи от минималните, ще преминат през същия растеж. Увеличаването на минималния праг на заплащане винаги оказва най-сериозен ефект върху заплатите на тези служители в сектора, чието настоящо заплащане е най-близко до него. Напълно естествено е служителите, чиито доходи са най-директно повлияни от вариациите на минималния праг да са най-некомпетентните или с най-малък стаж. Същевременно доходите на най-можещитеи квалифицирани учители могат да бъдат само индиректно повлияни от повишаването на този праг.С други думи, само с увеличаване на заплатите в сектора няма как да се подобри неговата ефективност. Необходима е и реформа, която да децентрализира образователната система и да намали бюрократичното прахосничество, като създаде условия за развитието на автентична конкуренция сред училищата.

Множество международни изследвания подкрепят тези разсъждения.Изследванеот 2014 г. на американския институт Като върху статистическите тенденции в американската образователна система, установява, че въпреки че през последните четири десетилетия държавните разходи за образование и заплати на учители растат с постоянни и високи темпове, качеството на образованието не се подобрява въобще. Друго изследване, от другия край на света в Индонезия, което анализира ефекта на безусловни повишения на учителските заплати върху академичния успех на учениците, заключва, че противно на традиционните очаквания, положителен ефект, когато се изолират странични фактори, почти не съществува.

Както отбелязахме и когато се обсъждаше вдигането на учителските заплати през октомври 2015 г., има множество примери на страни като Литва, Латвия, Полша и Словакия, където качеството на образованието е много по-добро от това в България, въпреки че съотношението на учителските заплати спрямо БВП на глава от населението е по-ниско от това в България. Нивото на финансиране на образованието очевидно не е единственият, камо ли най-определящият фактор за неговото качество. Много по-важно е как се осъществява това финансиране, дали процесът е строго централизиран (както е у нас) или децентрализиран (както е в гореизброените страни).

За да се подобри качество на образователната система в България, тя трябва да бъде децентрализирана. Трябва да се даде повече автономия на училищата по отношение на определянето на заплатите на учителите. Освен товатрябва да се децентрализира и определянето на учебните програми. Според изследванията на PISA, образователните системи, които дават най-добри резултати, са децентрализирани в своето финансиране и функциониране.Прословутият закон за средното образование, който беше приет в края на миналата година трябваше най-накрая да проведе необходимите дълбоки структурни реформи, но в действително той въведе само козметични промени (коментарът на ИПИ може да прочетете тук). Единствената по-сериозна реформа отново беше по линия на по-високо финансиране.

Ключовите проблеми в образованието няма да бъдат решени само с повече финансиране и постоянно вдигане на учителските заплати. Правим това години наред, а резултатът е нулев. Вдигането на заплатите, ако ще има такова, трябва да е съпроводено с цялостно преструктуриране на образователната система, което да подобри нейната ефективност. В противен случай просто се хвърлят пари на вятъра.