Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Училищното образование в България: Състояние и тенденции

Автор: Адриан Николов* / 12.07.2013
Оцени тази статия:

| пълен текст на изследването |

Резюме

В България се говори за образователна реформа от доста време, правят се различни предложения за промени, но реалните реформи са частични и недостатъчни. Настоящото изследване си поставя за цел да проследи тенденциите в системата на училищното образование през последното десетилетие, както и да посочи основните проблеми, пред които е изправен секторът. Най-ясно състоянието на образованието може да се представи чрез разглеждането на редица ключови показатели, разделени в две големи групи – количествени, които описват формалната обстановка и „числата“ в образователната система през последното десетилетие, и качествени, които са показателни за реалните резултати и ефективността на образователната система (и в този смисъл по-важни, тъй като разкриват реалната „добавена стойност“ от образованието). Крайната цел е да се идентифицират проблемите, които трябва да бъдат адресирани с една реформа в образователната система и въз основа на опита на държавите с „успешни“ образователни системи да се дефинира общата насока, в която би следвало реформата да е насочена.

Проучването на основните количествени и качествени индикатори, съчетано с анализ на най-добрите примери от световните лидери в училищното образование, доведе до следните изводи:

  • Сумата на цялостното финансиране на училищното образование се увеличава прогресивно през целия разглеждан период. Въпреки това не се наблюдават значителни изменения в качеството на образователния продукт, което навежда на извода, че значимите проблеми на българската образователна система са на друго място;
  • Образователната система успява да обхване по-голямата част от населението и да го задържи до завършването на средно образование; по този показател България се представя доста по-добре от повечето държави от региона. Въпреки вариациите в различните части на страната, досегашната политика, насочена към подобряване на тези показатели, очевидно дава резултат и тенденцията през последното десетилетие е те да се подобряват значително;
  • Училищното образование в България изостава много от останалите западни държави що се отнася до качеството, оценено чрез резултатите, демонстрирани от учениците; по тези показатели България се приближава по-скоро до страните от Третия свят. По тази причина реформите в образователната система следва да целят оптимизиране на учебното съдържание, модернизиране на образователния процес и разработване на методи на преподаване, ориентирани към възприемането от страна на учениците;
  • Резултатите на всички оценявания на способностите на учениците показват, че образователната система е ориентирана към осигуряване на теоретично познание, а не на практически умения, което влиза в разрез с модерните възприятия за образование и реалните потребности на учениците. За да се адресира този проблем, е необходимо преосмислянето на начина на поднасяне на учебния материал и подобряване на баланса между теоретична подготовка и практически задачи;
  • Преподавателският състав страда от редица проблеми, най-острият сред които е продължаваща тенденция към застаряване и липса на млади кадри. Връщането на интереса към преподавателската професия е и най-сериозното предизвикателство пред реформата на образователната система, тъй като изисква подобряване на условията на труд и възнагражденията на преподавателите от една страна и създаване на интерес към педагогическите специалности от друга;
  • Основният фактор за лошото представяне на българските ученици според изследванията е социалното неравенство – учениците, произхождащи от семейна среда, която подтиква към обучение и предоставя необходимите за ранно образование ресурси, постигат резултати, сравними с най-добрите ученици в света. В този смисъл, подобряването на семейната среда и условията на образование в по-малките градове и села биха довели до чувствително подобряване на способностите на българските ученици. Другата възможност е по-широката намеса на образователната система в живота на учениците (във вида на целодневни училища, интернати и т.н), срещу която обаче има редица аргументи, най-вече в контекста на свободата на родителите за отглеждането и възпитанието на техните деца.
  • Прегледът на добрите практики в страните, демонстриращи най-добри резултати в изследванията на качеството, очертава насоката, в която би следвало да се движи реформата в образованието – либерализация на пазара на образователни услуги, диверсификация и повече свобода при изработването на учебни програми и избора на направления от страна на учениците и създаване на по-добри условия за обучение и работа на преподавателите.

| пълен текст на изследването |

 

* Авторът на изследването е стажант в ИПИ в периода ноември 2012 г. - април 2013 г.