Учителите бъркат посланието към управляващите

Министър Орешарски не трябваше да се поддава… Не беше трудно да се предвиди, че след увеличението на шофьорските заплати, подобни искания ще се появят и от други области, където доходите се определят по административен път – лекари, научни работници, пенсионери. Характерното за заетите в тези сектори е, че са част от пазар, за която държавата държи монополните права, превръщайки сегмента в неефективен и неконкурентоспособен, а работещите в него – нископроизводителни и зле заплатени. Уви, това е съдбата на всички държавни сектори и на работещите в тях. Другата характерна особеност е, че по-високи доходи могат да се получат не, както би трябвало да бъде, на базата на по-висока производителност или на по-малко разходи, а след лобиране и протести действия – логично следствие от отсъствието на свободен пазар или с други думи,  конкуренция и заплащане според постигнатите резултати.

Както и другите споменати по-горе групи, така и учителите просто следват стимулите, които начинът и организацията на функциониране на образователната система създават, т.е. да протестират (а и моментът е много удобен предвид, че идват местни избори и правителството в желанието да си върне малко от позагубеното самочувствие от последните избори се предполага, че ще е по-отстъпчиво и ще "развърже торбата"). Решенията за заплатите, паралелките и издръжката на учениците са централизирани, не съществуват възможности за автономното им определяне от всяко училище, съответно у директорите и учителите отсъстват всякакви стимули да търсят по-ефективни решения или да преподават по-добре, тъй като общо взето допълнителните им усилия няма да бъдат възнаградени. И те не го правят, защото не виждат смисъл и точно обратното – протестират, защото виждат смисъл.

Това, което поискаха учителите от в края на миналата седмица е горе-долу следното:  540 лева стартова заплата от първи юли тази година и 1 200 лева от първи януари догодина, квалификация с пари на министерството на образованието, стоматолог и психолог във всяко училище, въвеждане на оценка за поведение за всеки ученик и т.н. Всички тези искания не може да се каже, че са нелогични, единственият проблем обаче е, че повечето от тях са свързани с повече средства за образование без провеждането на реформа, съответно и без промяна на стимулите, които в крайна сметка насочват поведението и определят крайния продукт. Т.е., дори и исканията да се удовлетворят, най-вероятно нищо в образованието като услуга няма да се промени, но всички ще плащат  повече. 

От друга страна, нека си представим, че всички заети в обществения сектор (т.е. там, където административното решение е достатъчно), чийто брой е около 700 000 поискат нещо подобно? От излишък държавният бюджет ще мине в дефицит, ще се наложи повишаване на данъците за неговото финансиране, вместо вероятното намаляване и в крайна сметка всички ще загубят.

Не е достатъчно идеите за промяна на правилата в образованието да са реформаторски, те трябва да се основават и на определена логика. Така например идеите за оценяване на учителите от страна на техните възпитаници, което да бъде и база за тяхното заплащане, едва ли би имала някакъв положителен резултат. Най-голямата част от средношколците по разбираеми причини биха дали най-висока оценка на онези преподаватели, които изискват по-малко, освобождават по-рано от час и т.н. Ако разглеждаме образованието като определен вид услуга, то точно тези преподаватели предоставят най-малко от нея. Тъй като обаче учениците биха оценили точно тях най-високо, то това ще означава и най-високо заплащане точно за тази категория учители. Освен всичко друго, подобна система на формиране на доходите би стимулирала учителите да търсят "благоволението на учениците", което по принцип е съизмеримо с по-малък и нередовен контрол на знанията, по-малко материал за усвояване и оценки, със сигурност от значение за крайното мнение за съответния преподавател. Като цяло, това очевидно би влошило качеството на полученото образование.   

Делението на учителите на младши, старши и т.н. с цел диференциране на заплащането също не е никак уместно. Каква би била логиката ако сега постъпващ на работа квалифициран млад учител полага много повече усилия, съответно постига по-добри резултати, но взима например два пъти по-малко от свой колега с 20 години стаж в съответното училище, който не е по-активен, не желае или не може да бъде? Няма логика, резултатите биха били по-малък брой млади и високо квалифицирани преподаватели на входа на образователната система.

Как може административно да се оцени труда на учителите, за да може всеки от тях да получава толкова, колкото заслужава? Отговорът е прост – не може. Колкото по-централизирано е вземането на решение и то при отсъствие на конкуренция между училищата, толкова административната преценка е по-грешна и по-несправедлива за едни или за други. Единственото правилно решение на проблема със заплащането на учителите е да се осигури автономия на училищата при изготвяне на учебните планове, назначаването и освобождаването на учителите и определянето на тяхното заплащане. Относно финансирането, ако държавата желае да запази водеща роля, то нека за всеки ученик се отделят определените средства, но да се получават от онова училище, което е било предпочетено от ученика и неговите родители (т.н. ваучерна система). Така директорите ще се стремят институциите им да стават по-добри (за да не бъдат сменени или училището да остане без ученици), което означава и по-добри преподаватели, които от своя страна, за да не предпочетат работа на друго място, ще трябва да бъдат и финансово стимулирани. По този начин, онези, които оценени като по-успешни от гледна точка на предоставяното качество, ще имат по-високи доходи, без да е необходимо да протестират. От друга страна, при втория вариант дори и да се извоюва по-високо заплащане, то ще е за всички по равно, което би дискриминирало онези, които полагат повече усилия (а те едва ли го искат).

Колкото повече тази реформа се отлага във времето, без значение от кое правителство, толкова по-дълго проблемите в образованието няма да се решат. Учителите ще продължат да получават ниски доходи, а качеството на образованието, не само поради тази причина, няма да се подобрява. С толкова повече популистки аргументи ще разполага и противостоящата опозиция.

И в заключение, предупрежденията от рода на това, че децата няма да завършат учебната година, не са уместни. Ако учителите трябва да се сърдят на някой, то това е на себе си, защото сигналите, които подават се приемат от правителството така, както са подадени, а именно увеличение на средствата за образование, но без промяна на принципите на системата. В този смисъл, за отсъствието на реформа (и по-добро образование) през последните 17 и половина години не са виновни единствено представените в управлението политици, а в най-голяма степен самите учители.