Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Търговският протекционизъм в ЕС вреди, както на потребителите, така и на околната среда

Автор: Велико Димитров / 19.03.2010
Оцени тази статия:

Многократно е ставало въпрос за протекционизма в търговията и негативното му отражение върху икономическото развитие от двете страни на границата. Днес, не без основателна причина, безпокойството ни е свързано с редица ограничения (планирани или просто недомислени текстове) пред вноса на суровини за производство на биогорива. За да се съобразят с правилата на ЕС за опазване на околната среда, българите трябва да смесват традиционните горива с биоетанол, който се произвежда основно от селскостопански култури. Това, което обаче убягва от погледа на повечето европейски законодатели и неспециализирани медии е, че предвидените мерки за стимулиране употребата и производството на биогорива и свързани с тях общи положения на Общата селскостопанска политика (ОСП), се превръщат в мощен инструмент за търговски протекционизъм и допълнителни ограничения в размяната на стоки и услуги с трети страни.

Употребата на биогорива по принцип създава по-малко емисии парникови газове, отколкото когато се изгарят минерални горива като въглища и бензин. Следователно законодателите на европейско ниво целят постъпателно да повишат употребата на биогорива[1]. От тази година, бензинът в резервоарите трябва да съдържа минимум 2% биоетанол[2], през 2015 г. - 8%, а през 2020 г. - 10%. Надеждата е, че с течение на времето българите - както и другите европейци - ще създават по-малко емисии парникови газове и така ще повлияят позитивно (според преобладаващото разбиране към момента) върху климатичните промени. Логиката е, че ако се използват повече биогорива, употребата на богати на въглерод горива, силно замърсяващи околната среда, ще намалее. Дотук добре.

Най-голямата част от производството на биогорива в ЕС се основава на семе от рапица. Тези горива обаче далеч не съдържат толкова енергия, съответно не са толкова ефективни, колкото например биогоривата, произвеждани в тропически региони като Бразилия (от захарна тръстика) и Югоизточна Азия (от палмово масло). Следователно, ако поне част от суровината се внасяше от подобни дестинации, разходите за всички потребители щяха да са по-ниски. За пореден път обаче, законодателите в ЕС мислят как изкуствено да създадат, защитят и субсидират един пазар (в този случай пазара на суровини, подходящи за производство на биогориво), а не как да разпишат дадена политика, за да може всички потребители в крайна сметка да плащат по-малко, т.е. политиците, в случая европейските, отново тръгват в грешната посока.

Единственият начин европейските биогорива към този момент да бъдат конкурентни, е чрез поставянето на търговски бариери (тарифни и нетарифни). В конкретен план, това е постигнато първо, чрез големи субсидии за европейските фермери в рамките на Общата селскостопанска политика и второ, чрез създаването на бюрократичен лабиринт за вносителите на биогорива или суровини, подробно разписан в приетата Директива за енергия от възобновяеми източници. Тези търговски бариери са неоправдани поне поради следните две взаимосвързани причини:

Първо, те са нечестни спрямо европейските потребители. Съобразяването с европейските разпоредби за опазване на околната среда винаги ще трябва да се заплаща от европейските граждани, включително българите. Ясно е, че преминаването към икономика, използваща по-чисти и възобновяеми източници на енергия има определена цена. Това е цената за по-чиста и здравословна околна среда. Но блокирането на достъпа до европейския пазар за по-евтини, но същевременно по-ефективни продукти означава, че всички ние ще плащаме два пъти - веднъж заради самото изискване за смесване на горивата и втори път, тъй като сме принудени да употребяваме неконкурентен продукт. Едно е да се изисква от българите и всички останали европейци да плащат за опазване на околната среда (болшинството от които считат по принцип идеята за правилна), но съвсем друго е да се изисква от тях да плащат втори път за поддръжката на например германски или френски (или национални) предприятия за производство на биогориво, които са неконкурентни на световния пазар.

На второ място, предвидените протекционистични мерки също така означават по-малко стимули за европейските производители и фермери да подобрят ефективността на продукцията си (ако е възможно, а ако не е, то не трябва да го правят така или иначе). Като цяло това застрашава да подкопае основната цел на изискването за употреба на биогорива, а именно - по-чиста околна среда. В крайна сметка, единственият начин европейските икономики да се развиват успешно към по-ниска употреба на минерални горива и в същото време да останат конкурентни е чрез подобрения на технологиите в различните производства на "зелена" енергия, както и чрез оползотворяването на най-добрите суровини, ако е необходимо и от внос. Конкурентният натиск може да помогне на всички производители да подобрят методите и продукцията си, но не и когато пазарите са затворени и реална конкуренция няма. Чадърите на пазарите, както и чадърите от страна на политиците, било то европейски или национални, никога не са водили до най-добрите решения.  

Европейските фермери твърде дълго използват субсидии и други протекции от националните държави и от европейската супер-държава, но това не е довело до по-добри резултати, а е и било за сметка на всички останали. Със сигурност това ще е и за сметка на околната среда. Посоката най-накрая трябва да бъде сменена.

 


[1] Вж. Директивата за енергия от възобновяеми източници, достъпна на адрес: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:140:0016:0062:EN:PDF

[2] Според Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (актът в България, с който се транспонират разпоредбите на вече отменените директиви и за който в момента би трябвало да се подготвят съответните изменения по новата директива), от 01 март 2010 г. горивото за дизелови двигатели трябва да съдържа минимум 2% биодизел, а от 01 март 2011 г. биодизел 4% и биоетанол 2%.