Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Твърде оптимистична ли е пролетната прогноза за растеж на Европейската Комисия?

Автор: Александър Кръстев * / 20.05.2022
Оцени тази статия:

Пролетната икономическа прогноза на Европейската Комисия (ЕК), представяща очакванията за тази и следващата година бе публикувана точно ден преди първоначалните данни за растеж през първото тримесечие на 2022. Според прогнозата реалния ръст на БВП в ЕС и еврозоната ще бъде 2,7% за 2022 и 2,3% за 2023 – стабилно увеличение, имайки предвид прекъснатите вериги за доставка, поскъпването на природния газ и петрол и геополитическата несигурност около войната в Украйна. Но ще се сбъдне ли предположението на ЕК?

 

Първичните данни за първото тримесечие сочат, че растежът в ЕС е едва 0.4% (и 0.3% в еврозоната). Ако този темп се запази, то тогава 2.7% са практически невъзможна цел за съюза. Все пак през второто тримесечие не се очаква да има драстично по-висока икономическа активност, а санкциите срещу Русия и реципрочните от тяхна страна допълнително ограничават възможността за реален растеж. Липсата на сигурност около газовите доставки и повишаващите се цени на суровината и петрола допълнително подхранват вече високите нива на инфлация в евросъюза и еврозоната – където увеличението в средно на енергийните ресурси 38% само за месец април. Дори в пролетната прогноза ясно се подчертава, че в след-пандемичната обстановка в съюза е започнала плавна нормализация и значителен икономически растеж от 5.4% през 2021, но войната в Украйна отново е поставила макроикономическата обстановка в ситуация на несигурност и ново прекъсване на връзки за доставка на стоки и услуги. Селскостопанските продукти и техните производни стоки, като слънчогледово олио също се очаква да продължават своето поскъпване след като Русия и Украйна са основни световни износители. В доклада се споменават и по-високата пазарна волатилност и намаляване на инвестициите породени съответно от несигурността и световната де-глобализация. ЕК прогнозира, че това ще ощети източноевропейските икономики повече поради географската им близост до военните действия.

В последните месеци се наблюдава и увеличение на търговския дефицит в съюза. Този дефицит достигна 27.7 млрд. евро в ЕС през март тази година (16.4 млрд. дефицит в еврозоната). Очакванията са дефицитът да продължава да расте през тази година заради повишаващите се цени на газ и нефт, на които ЕС е нетен вносител, както и след възобновяването на вноса  от Китай след локдауните. Това ще  ограничава (макар и слабо) ръстът в брутния вътрешен продукт на ЕС, независимо от относително добрите към момента данни за индустриалното производство и износа. В анализа си обаче  икономистите на ЕК са категорични, че този фактор няма да има сериозно влияние върху БВП през 2022 и 2023.

На фона на всички тези препятствия обаче ръст на БВП от 2,7% за цялата 2022 г. изглежда трудно постижим. В доклада обаче се цитират няколко фактора, които биха могли да поощрят засилен растеж през оставащите месеци на годината, който да компенсира относително по-слабите резултати през първото тримесечие. Вътрешната търговия в ЕС и възстановяването на туризма след Covid-19 най-вероятно ще компенсират отрицателните ефекти от де-глобализацията. Очаква се  домакинствата да започнат да храчат спестените по време на пандемията средства въпреки войната. Прогнозата работи и с предположението, че Covid-19 няма да оказва значително въздействие върху икономиката в разглеждания период. ЕК предвижда и намаляване на безработицата с 1,2 процентни пункта през  2022, като се прави и допускане за ефективното използване на голямата възможност притокът на близо 6 милиона бежанци от Украйна да се превърне в стимул за  стопанската активност. Очаква се, че те ще увеличат търсенето и съответно потреблението на стоки и услуги, и че около 8% от бежанците ще си намерят работа през 2022 (а цели 20% ще са интегрирани на пазара на труда през 2023)..

Съществуват обаче не малко неизвестни свързани с тези предположения. В глава „Рискове“ ЕК подчертава, че поради постоянно променящата се ситуация прогнозата е несигурна в много аспекти. Ако цените на вносни суровини продължат да се повишават след средата на 2022 г., то тогава може да има още по-силни отрицателни ефекти върху икономиката и растежът в следващите тримесечия да намалее. Въпреки че Covid-19 не представлява вече сериозна заплаха за ЕС, то дори частични локдауни като този в Шанхай могат да прекъснат функционирането на ключови производства и инфраструктура, която да нанесе поражения върху европейската икономика.

Какво означава това за България?

Според изследването, българската икономика е пораснала с 1,0% за първото тримесечие, 2,5 пъти повече от средноевропейския растеж, но въпреки това ЕК предвижда едва 2,1% реален растеж през 2022 – по-нисък от този на ЕС.

 

ЕК се аргументира с високите цени на петрола, прекъснатите доставки на газ от страна на „Газпром“, което ще доведе до ново еднократно увеличение в цената на природен газ, и съответно за по-високи цени на електроенергията. Според представения анализ, това неимоверно ще оскъпи производството и ще стимулира производителите и инвеститорите да държат цените високи, а заплатите  замразени, да намалят броя на нови служители и да отложат осъществяването на планираните за 2022 инвестиции до 2023 година, когато се очаква спадане на нивото на инфлация до 5%. Ръстът на частното потребление също се очаква да се понижи до 2,8% през 2022 (от 8% през 2021) тъй като силните увеличения на цените ще доведат до намаляване на реалните доходи на домакинствата.

Въпреки тази прогноза, експресната оценка на НСИ за първото тримесечие дава 1,7% реален ръст на потреблението и над 14% реален ръст на заплатите в частния сектор спрямо същия период миналата година (НСИ – средна брутна месечна заплата). При запазване на тази тенденция през оставащата част от годината България ще има по-добри показатели от прогнозните на ЕК. Също така според пролетната макроикономическа прогноза на министерството на финансите, около 55 хиляди украински бежанци ще си намерят работа през 2022 г., повишавайки процента на заетост с 1,7%. Това число може да е твърде завишено, имайки предвид, че работещите официално украински бежанци към момента са не повече от 3,000; все пак, дори в по-ограничен мащаб може да се очаква повишение в заетостта.  

При всички случаи, отражението на войната и преките й последици върху инфлацията и търговията ще забави скоростта на възстановяването след пандемията в останалите тримесечия на 2022. Успоредно на спада на инфлация следващата година ЕК обаче предвижда увеличение в инвестициите (най-вече отложените през 2022), което да спомогне за растеж от 3,1% през 2023. Подобно на общия анализ и прогноза за европейската икономика, перспективата за България също е несигурна, а рисковете и допусканията, засягащи ЕС като цяло се отнасят със същата сериозност и за нашата страна.

*Авторът е стажант в ИПИ