Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Туризмът – приоритет на чиновниците или на бизнеса?

Автор: Георги Ангелов / 16.12.2006
Оцени тази статия:

Едно от първите неща, които направи новият ръководител на Агенцията по туризма, Марио Ал-Джебури, е да поиска повече пари за своята агенция. "Туризмът ни ще пострада силно, ако държавата не налее повече пари в сектора", заяви председателят на държавната Агенция по туризъм по време на бизнесфорум. Заложените в бюджета 6 милиона лева, според него, не са достатъчни за "качествено представяне на туристическия продукт".
В България изглежда стана традиция всеки ръководител на ведомство да иска повече средства и да обяснява как ще се случат катаклизми ако средствата не се предоставят. Истината е, обаче, че в повечето случаи искането за пари не е резултат на реално обосновани нужди, а е просто проявление на познатия в научната литература стремеж на бюрократите да максимизират своята власт чрез получаване на повече ресурси.
Няма как да повярваме, че г-н Джебури за няколко дни е могъл да направи анализ на това какво прави държавата в областта на туризма и какво е нужно да прави. Още повече, че ако имаше такъв анализ - с оценка на ползите и разходите от политиките, той вероятно щеше да бъде публикуван. Понеже няма анализ на разходите и ползите, с който да се обосновава предложението за по-висок бюджет на Агенцията по туризма, можем да приемем това искане за напълно необосновано.
Възниква въпросът и какво се прави със сегашния бюджет на Агенцията по туризма. Въпреки че тази информация не е публикувана, по данни от пресата се оказва, че немалка част от него се използва за субсидиране на туристически фирми при участието им на международни изложения. Както и да го погледнем - след като тези фирми печелят от участието на изложения, те трябва и да си плащат участието. Няма причина фирмите в туризма да получават субсидия от останалите отрасли в икономиката.
В допълнение, туризмът плаща 3 пъти по-нисък данък върху добавената стойност отколкото всички останали отрасли в икономиката. Докато съществува подобна привилегия, не трябва да се отделят никакви допълнителни средства за туризма. Няма как отрасъл, който допринася 3 пъти по-малко от останалите за държавния бюджет да изисква по-голяма подкрепа, отколкото получават останалите отрасли.
Вероятно единствено при рекламата на туризма може да има основание за някаква намеса - причината е, че ако 100 фирми дадат пари за реклама на страната в чужбина, от тази реклама ще спечелят и останалите туристически фирми в страната, въпреки че те не са отделили пари за такава реклама /т.нар. проблем на свободния ездач/. Разбира се, това че съществува теоретичен проблем само по себе си не е достатъчно основание за намеса - отново е нужен анализ на ползите и разходите, за да не се окаже, че намесата на държавата ще доведе до повече разходи, отколкото ползи.
Ако се окаже, че е нужна намеса на държавата при туристическата реклама, това не означава, че трябва да се увеличи бюджетът на Агенцията по туризъм. Тъй като туристическите фирми имат полза от реклама на България като туристическа дестинация, те трябва и да платят тази реклама - например чрез отделяне на част от туристическата такса и внасянето й в специален фонд. В замяна на това, средствата за реклама трябва да се управляват от самите фирми - т.е. фондът за реклама, трябва да е собственост и да се управлява от туристическите фирми.
Много често чуваме заклинанието "туризмът трябва да стане приоритет на държавата". Преводът на това твърдение на практичен език е "туризмът трябва да стане приоритет на чиновниците". Досега няма отрасъл, който да се развива добре благодарение на това, че е станал приоритет на бюрокрацията, нито пък икономиката печели от наличието на "приоритетни" отрасли.
Реалността е по-различна от мечтите за приоритетност на един или друг отрасъл - икономиката ще се развива по-бързо, когато се довършат икономическите реформи и се премахнат пречките пред развитието. Много е лесно да се искат пари или да се говори колко е важно един или друг отрасъл да е приоритетен. Това, обаче, никъде и никога не е помогнало на икономиката като цяло - хората не стават по-богати ако държавата взема средства от едни отрасли и ги дава на други, които имат по-силно лоби.
С други думи, хората стават по-богати когато се повишава конкурентността на икономиката, а не когато с лобизъм се отнемат ресурси от цялото общество, за да се даде на една група от хора. Казано по друг начин - икономиката няма да спечели от това, че един отрасъл е станал "приоритетен" за чиновниците. Икономиката /и обществото/ ще спечели само тогава, когато един отрасъл стане приоритет за частния бизнес без получаване на субсидии. Единствено в този случай можем да кажем, че отрасълът е конкурентен и произвежда повече стойност, отколкото потребява.
Българската икономика има няколко сериозни проблеми - високо данъчно бреме, свръхрегулиране на икономиката и голяма власт на чиновниците, негъвкав пазар на труда, наличие на много привилегии за отделни сектори, които спъват конкуренцията, пречки пред навлизането и излизането на фирми, голям дял на монополите и държавната собственост. Решаването на тези сериозни проблеми постоянно се разводнява от безсмислени спорове за това кой трябва да бъде приоритетният сектор. Вместо това трябва най-после да се извършат икономическите реформи, които да премахнат пречките пред развитието.