Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Туризмът отвръща на кризата*

Автор: Зорница Манолова / 30.04.2009
Оцени тази статия:
 

Кризата породи множество искания от почти всеки сектор. Постоянното "дърпане на чергата" увеличи усилията на всички отделни групи от икономическия живот, което направи натиска върху правителството още по-силен.

Така в края на миналата седмица бе взето решение за подпомагане на един от най-зесегнатите от финансовата криза сектор - туристическият. Правителството ще плаща таксите за издаване на туристическа виза за България на чужденците. Става въпрос за визите за руснаци, които ще се насърчат да посещават нашите курорти, спестявайки ... 11 евро (това е цената на таксата на частната фирма, която извършва услугата). За година привлечените чужденци ще струват на българския данъкоплатец около 1.5 млн. евро.

Това беше едно от исканията на туристическия бранш тази година. За да сме подготвени за следващите стъпки на правителството в тази посока, ето какво можем да очакваме да платим:

  • Туристическите визи. Туристическият бранш настоя за поемане на цялата цена на визите на чуждестранни туристи от държавата. Организациите от сектора са сметнали, че за това ще трябват 8 млн. евро за привличане на туристи от Русия, Украйна и Беларус.
  • Летищните такси. Друго искане е летищните такси на чартърните превозвачи също да се плащат от държавния бюджет.
  • Туристическа реклама. Ще трябва да приготвим 20 млн. лева за реклама на българския туристическия продукт, ако правителството реши да удовлетвори и това искане.
  • Туристическото ДДС. Единствено хотелиерите и туроператорите плащат 7% ДДС. Преди месец те настояха за намаление на ДДС на 5% т.е. единственият бранш, който понася три пъти по-малка тежест, иска още "малко".
  • Чиновниците - туристи. След като в началото на годината туристическите организации поскаха държавна субсидия за всички български туристи, почивали повече от 5 дни в български курорт, скоро те настояха поне за ваучери за почивка на държавните чиновници.
  • Експортен отрасъл. Преди няколко месеца туристическите организации настояха пред министър-председателя, туризмът да бъде официално признат за експортен отрасъл, за да може да се възползва от кредитните линии на Българската банка за развитие.

Тези искания повдигат въпроса, дали държавата може да взима пари от всички граждани и да ги разпределя на определена група хора и то по своя преценка. Вместо това, освен намаляване на данъците, правителството може да се опита да създаде благоприятна среда за бизнес в цялата икономика, а не в отделни сектори.

С обявяването на туристическия сектор в България за приоритен още през 2001 година, държавата декларира специалните си грижи си за него. Всъщност проблемът е в определянето на отделен сектор за приоритетен. За разлика от друг приоритетен отрасъл, а именно селскостопанския, където държавата раздава милиони левове всяка година, туристическият се развиваше добре и без държавна помощ, защото потребителите го определят за приоритетен и заплащат за продукта или услугата му. Общото между двете е, че плаща данъкоплатецът. Разлика е, че в единия случай това спонсориране е доброволно, а в другия - задължително по усмотрението на държавните чиновници (плюс прибирането на определена сума за заплата на същите тези чиновници). В този ред на мисли искам да подчертая, че приоритетен отрасъл е този, който е предпочитан от масите-потребителите в даден момент. По този начин във времена на криза, когато търсенето на услугите на туристическия бранш спада, трябва да се намали и предлагането. Когато кризата отмине и търсенето се възобнови, няма защо да се притесняваме, че няма кой да отговори на него.

Не можем и да очакваме, че държавата ще "спасява" всяка фирма и всеки хотел, в случая, които не могат да се справят в пазарните условия. Все пак свободата да се провалиш е другата страна на свободата да успееш.     

Парадоксално в случая е, че повечето българи, затягайки бюджетите си най-вероятно ще пропуснат морето тази година, но се налага да плащат за летуването на чуждестранните туристи. 

* Статията е публикувана за първи път във вестник «Дневник» на 28 април 2009 г.