Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Туризмът и кризата

Автор: Зорница Манолова / 03.04.2009
Оцени тази статия:
 

Върлуващата в момента криза отвори нови възможности за искане на помощ от държавата. От това се възползва и туристическият бранш, който отново настоява за безумни привилегии и помощ. Именно заради кризата, обаче, те бяха сметнати за „разумни предложения" от председателя на консултативната комисия по въпросите на туризма Ивайло Калфин на среща в понеделник. Все пак туризмът е обявен за приоритетен сектор още през 2001 г.  и въпреки, че от тогава той се развива с доста висок темп, това не се дължи на „стимулирането" му от държавата, а от стимулирането му пряко от данъкоплатците чрез избора, който те правят. В този ред на мисли, държавата не трябва да определя (и то без оценка на разходите и ползите) кой отрасъл ще е приоритетен, кой трябва да се подпомага и в кой хората ще искат да работят и да потребяват продукта или услугата му. Това е работа на пазара и всички участници на него - инвеститори, производители, клиенти. И когато по време на криза някои от предлагащите услугата пострада, подобно на агентите в почти всички сектори, това не означава, че държавата трябва да взима парите от данъкоплатците - търсещите услугата - и да ги дава на хора или отделни браншове, които не могат да се справят с положението.   

Някои от конкретните искания на туристическия бранш обхващат:

  • Ваучери за почивка на държавните чиновници по българските курорти като държавата ще поеме 50% от пакета, а хотелиерите и туроператорите ще предлагат допълнителна „безплатна" нощувка. Чудесно, само че чиновниците също са потребители и както всички потребители, определят кой отрасъл или конкретен агент на пазара заслужава да бъде подкрепен и са готови да платят доброволно за продукта или услугата, който той предлага. Излиза, че когато те не искат да допринасят за печалбата на определен предлагащ, държавата трябва да го направи и то пак с техните пари. Въпросът, който неизменно възниква е: Как тогава ще разберем кои са най-ефективните?
  • Намаляване на ДДС за бранша до 5%. Това искане граничи с пълна наглост. Все пак хотелиерите и туроператорите са единствените със 7% ДДС т.е. отрасъл, който понася тройно по-малка тежест от всички други, иска още „малко".
  • Безплатни визи за руските туристи. Това всъщност означава безплатни визи за самите туристи и тъй като знаем, че няма безплатен обяд, няма нужда да гадаем как и от кого ще се плащат. Сега визите се издават освен в посолството ни и от изнесен център, в който услугата се таксува 11 евро. Сега държавата ще поеме тази такса и се очаква това да коства 1,5 млн. евро на бюджета. И това е само началото. Туристическият бранш настоява за поемане на цялата цена на визата, която е 35 евро. По прости сметки това означава около 5 млн. евро „разходи на държавата", за да може да напълним курортите с 140000 руснаци.
  • Летищните такси на чартърните превозвачи да отпаднат. Превозвачите, обаче, няма да се съгласят на това лишаване от приходи, затова единственият вариант остава пак държавата да поеме този разход.

Всички тези искания могат да се превърнат в грешки, ако правителството реши да ги удовлетвори. Вместо това решението за намаляване на негативните ефекти от кризата за всички сектори, а не за отделни такива е създаване на благоприятна среда за правене на бизнес. Това включва опростяване на регулациите, прозрачни процедури, спазване на правата на собственост, ефективна съдебна система, която защитава правата на инвеститорите.