Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Тука има, тука няма *

Автор: Петър Ганев / 08.03.2010
Оцени тази статия:

МВФ дойде, видя и ни каза да затегнем бюджетната дисциплина. Ние от своя страна решихме да харчим повече и да влезем в по-голям от планирания дефицит. Как се случи всичко това?

Дискусиите дали Бюджет 2010 да бъде с дефицит текат още от края на миналата година. Мнения се чуваха всякакви, но в крайна сметка разумът като че ли надделя и бе решено да се търси балансиран бюджет. Въпреки това вратичката за дефицит си оставаше отворена, и то основно поради стари задължения на държавата към бизнеса. Така се стигна до малко странната ситуация – официално 0.7% от БВП дефицит за 2010 г. (по документи), но с уговорката, че всъщност бюджетът ще е балансиран (по думите на финансовия министър). Странно, но донякъде приемливо – залагаме негативния сценарии, но се борим за балансиран бюджет.

В началото на 2010 г. дискусиите продължиха с пълна сила. Неразплатени договори и невъзстановено ДДС се превърнаха в основна заплаха за бюджета. Бяха представяни като някакъв свръх товар, който идва някъде от миналото, не е бил заложен нито в предходния, нито в сегашния бюджет, и обърква цялата бюджетна политика. Идеята за допускане на дефицит започна да се чува все по-често, което ни провокира да изразим публично позицията си – в края на януари група икономисти изпратихме призив в защита на балансирания бюджет, който беше публикуван в 24 часа. В отговор на това финансовият министър отново заяви, че дефицит няма да бъде допускан и бюджетът ще бъда балансиран. Дотук добре, но какво точно се случи покрай посещението на МВФ, така че всичко се обърна?

Позицията на МВФ относно бюджетната политика на България гласи, че приходната част е оптимистична и постигането на заложения дефицит от 0.7% от БВП ще бъде трудна задача. Нещо повече, според МВФ дефицитът ще скочи до 1.8% от БВП. Препоръката на МВФ е ясна – внимавайте с харчовете, за да няма по-голям дефицит!

Тези послания обаче бяха разчетени по друг начин от правителството. Прогнозата за дефицит от 1.8% от БВП се превърна в препоръка, а препоръката за харчовете бе разгледана от друг ъгъл – можем да похарчим още, за да достигнем допустимата граница на дефицита. Това би означавало да се похарчат допълнително към 1.2 млрд. лв., с които да се покрият задълженията към бизнеса. Официалната позиция на МВФ определено не казва това!

Така или иначе, да оставим МВФ настрана. Трябва или не трябва да се допуска бюджетен дефицит? Има ли допустима граница на дефицита?

Факт е, че държавата трябва да разплати дълговете си към бизнеса. Едва ли може да говорим за някаква пазарна икономика или правова държава, ако правителството не изпълнява договорите си или пък нарочно бави връщането на ДДС. Още повече в момент, когато се правят кампании с цел хората да си плащат честно данъците. Ако се очаква ние да си плащаме честно и навреме, то и държавата трябва да го прави.

Разплащането на задълженията обаче не води само по себе си до дефицит. През 2010 г. правителството ще събере над 26 млрд. лв. от всички нас, което си е сериозна сума пари – повече от всяка друга година. Така че пари има, а съвсем друг въпрос е как ще бъдат похарчени. Дори и да приемем, че тези задължения към бизнеса са свръх разход и не са калкулирани в бюджета, това означава ли че няма откъде да бъдат спестени пари и повечето разходи са неизбежни? Нима държавата не прави неефективни или направо безсмислени разходи? Нима всички програми на различните министерства постигат целите си и ние не можем без тях? Съмнявам се…

Да, ако държавата просто увеличи разходите си, то все някой ще спечели. В крайна сметка тези пари ще достигнат да някакви хора, чието положение ще се подобри. Всички останали обаче ще загубят. Влизането в дефицит, пък било то и в някакви граници, означава повече несигурност и риск за икономиката, което преведено на български език значи високи лихви за гражданите и бизнеса, по-малко чужди инвестиции и не на последно място – отлагане на членството в еврозоната.

За да не се случи всичко това, трябва да се внимава с разходите, както твърдят и от МВФ. Нека правителството се разплати с бизнеса, но без да влиза в дефицит, а като ореже други харчове.

Крайно време е да потърсим резултата от всеки един държавен разход. По-малкото държавни разходи не означават по-ниски пенсии, по-некачествено образование или по-лошо здравеопазване. Не означават и просто съкращаване на разходите с по 10% във всяко едно министерство. По-малкото държавни разходи означават, че там където няма смисъл или резултат, не се наливат публични пари. Не може да харчиш толкова много и да няма откъде да спестиш. Ако тези, които харчат над 26 млрд. лв., не могат да спестят част от тях за да си покрият задълженията (пък били те стари или неочаквани), то какво да кажем за тези, които имат годишни доходи от около 10 хил. лв. примерно и изплащат кола или апартамент. При това едните са топ икономисти и финансисти, а другите са обикновени хора.

Лесното решение за всяко правителство е да се похарчат още и още пари, правилното е да се харчи според възможностите. Гърците явно не следваха тази логика и всички виждаме резултата. Дано си вземем и поуките.

 

* Статията е публикувана за първи път във в-к „24 часа” на 3 март 2010 година.