Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Трябва ли депутатите да имат черна каса?

Автор: Десислава Николова / 15.07.2011
Оцени тази статия:

Дискусията за т.нар. черна каса на депутатите периодично се възражда  от възмутени народни представители. Какво представлява всъщност прословутата черната каса? Тя се състои от нормативно определеното допълнително възнаграждение на депутатите, заложено в самия Правилник за дейността и организацията на Народното събрание и по-специално в чл. 12 от Приложение към правилника, регулиращо финансовите правила по бюджета на Народното събрание. Това допълнително възнаграждение се равнява на 2/3 от основното месечно възнаграждение на депутата и следва да се харчи за „заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони.” Т.е. тези средства са предвидени за посрещането на разходите на депутатите по тяхната дейност.

В наличието на такива средства няма нищо лошо. Проблемът, обаче, се корени в тоталната липса на отчетност на тези пари. И докато техният замисъл е те да служат за покриване на разходи, голяма част от тях са се превърнали де факто в допълнителен доход за самите народни представители или техните партии.

Тази седмица изпълнителната комисия на ГЕРБ гордо излезе с решение да предложи облагането на тези допълнителни пари с 10% данък, след като се направят съответните нормативни промени. Но това облагане по никакъв начин няма да реши фундаменталният проблем с тези пари, а именно, че те се разпределят на калпак, в плик и потъват в нечии джобове или партийни каси. При положение, че те са заделени за разходи, би следвало да се въведе стадартно отчитане на тези разходи със съответните касови бележки, фактури, трудови/граждански договори със сътрудници и прочие документи. Защото последващото заплащане на сътрудници също в общия случай се прави на ръка и без каквито и да е било документи, което подхранва една класическа схема на сива икономика в недрата на държавността!

Не че има каквато и да е гаранция, че след въвеждането на такава отчетност няма да има никакви условия за злоупотреби и прибиране на пари в джоба  от депутатите. Нищо чудно депутатите да започнат да сключват договори за консултации, за сътрудничество и експертизи с роднини и приятели, чрез които отново да се източват тези пари. Но поне депутатите ще се поизпотят да подписват договори и да събират бележки и фактури, а НАП ще има пълното право да прави проверки.