Трудовият пазар през 2006 г.
Наскоро Националният статистически институт оповести данните за пазара на труда през 2006 г. Въпреки положителното развитие на българската икономика все още заетостта е ниска, а безработицата – висока в сравнение със средното за света.
Няколко фактора влияят благоприятно върху трудовия пазар през последните години. Създаването и поддържането на макроикономическа стабилност, която обхваща равнището на цените и заплатите, улеснява стопанските агенти при вземането на решения относно спестяванията и инвестициите им. Заедно с това през периода до 2000 г. беше предприета мащабна приватизация на държавните предприятия, която след това продължи със значително по-бавен темп. Резултатът от нея беше първоначален спад в заетостта, тъй като се намали персоналът в тези предприятия с цел повишаване на ефективността им. Преди приватизацията част от заетостта се поддържаше изкуствено чрез субсидии към губещи предприятия, но тази практика значително беше ограничена, без обаче да бъде преустановена.
Естествено е свободната работна сила да се опита да се приспособи към новите условия. За част от хората този процес протече твърде болезнено, тъй като уменията, с които разполагаха, не бяха адекватни на изискванията на трудовия пазар. Много от тези хора не успяха да се преквалифицират и съответно да си намерят нова работа, което на практика ги извади от производителното население.
Приватизацията допринесе и за ограничаване влиянието на синдикатите, които от една страна се стремят да защитават работниците, които членуват в тях, но от друга страна – влияят върху гъвкавостта на трудовия пазар. Тяхната дейност е насочена към ограничаване възможностите за уволнение на работници, повишаване на реалните им доходи, по-добри условия на труд и т.н. Те безспорно са полезни за хората, които вече имат работа, но въздействат негативно върху останалите. Подобен пример е минималната работна заплата, която е защитавана най-вече именно от представителите на синдикатите. Когато бъде повишена, част от работниците ще получават по-високи доходи. Част от хората обаче не разполагат с достатъчно умения и са неспособни да добавят стойност, която се равнява на разходите за наемането им. В подобен случай те губят работата си или изобщо не са наемани, но въпреки това синдикатите претендират, че защитават и тях като се опитват да им издействат помощи за сметка на работещите хора. Резултатът е, че регулациите на пазара на труда (приемани и под въздействието на синдикатите) не позволяват на част от хората да работят, а от друга страна държавата трябва „да се грижи" за тези хора, като им отпуска средства от бюджета.
Все пак през последните години се наблюдава известно облекчаване на тези регулации, което се отнася в по-голяма степен за уволненията на работниците. Все още са налице проблеми, свързани с назначаването на нови работници, с извънредния труд, продължителността на работната седмица и срочните договори. Освен това облагането на труда е високо заради комбинирания ефект от ставките по осигуровките и по личните доходи.
През 2006 г. беше предприета важна стъпка в правилната посока, каквато е намаляването на осигуровките с 6 процентни пункта. Комбинираното въздействие от тази мярка и натрупаните промени в посока либерализиране на трудовия пазар през предходните години доведе до положителни резултати. Работната сила се увеличава със 101.5 хил. човека или с 3.1% и достига 3.415 млн. души[1]. Броят на заетите лица се повишава с 4.4% и достига 3.11 млн. души. Броят на безработните лица се понижава с 28.5 хил. души и това води до понижаване на коефициента на заетост до 9% средногодишно.
Понижението на осигурителната тежест води и до нарастване на официалните работни заплати през 2006 г. Средната годишна брутна работна заплата достига 4255 лв., което означава номинален растеж от 9.5%. Продължава тенденцията средната работна заплата в обществения сектор значително да превишава тази в частния сектор. Въпреки че номиналният растеж на втората (9.9%) леко надвишава този на първата (9.4%), това не позволява съществена промяна в съотношението между тях. По този начин средната заплата в бюджетния сектор е по-висока от тази в частния с 38.4% през 2006 г.
Една от причините за това е подценяването на стойностите в частния сектор поради декларирането на по-ниски заплати от действителните. Това се дължи до голяма степен на регулациите на трудовия пазар, спазването на които води до повече разходи отколкото ползи за бизнеса и работниците. Друг фактор е използването на заплатите в обществения сектор като инструмент за влияние върху тези в частния. Това обаче може да има противоположен ефект, тъй като средствата, необходими за бюджетните заплати се получават най-вече чрез данъчното облагане на частния сектор. Това облагане е свързано с неефективност, която се поражда от т.нар. свръхданъчно бреме. Смисълът му е, че всеки лев приход в държавния бюджет струва на данъкоплатците повече, тъй като се намаляват стимулите за труд и предприемачество и се губи потенциална възможност за генериране на доходи.
Политиката, чиято цел е устойчиво повишаване на доходите и заетостта в страната, трябва да се основава на по-голямата стопанска свобода. Държавата трябва да изпълнява дейностите, за които е създадена – защитата на правото на живот и собственост на индивидите. Доброто управление е това, което се стреми към подобряване на ефикасността на публичния сектор, което се съпътства с ограничена намеса в икономиката на страната. В противен случай положителните резултати могат да се окажат просто временни.
[1] Данните са от Националния статистически институт и собствени изчисления
