Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Трудовата миграция - нищо тревожно, погледнато и от двете страни

16.12.2006
Оцени тази статия:

Тази седмица беше представен годишният доклад за 2005 г. на Международната организация по миграция (докладът е достъпен тук). В него е направен анализ на ползите и разходите от миграционните процеси по света. Основният извод е, че “Живеем в нарастващо глобализиращ свят, който не може вече да зависи единствено от местните пазари на труд. […] . Ако се управлява правилно, миграцията може да носи повече ползи, отколкото разходи”.

Тъй като според много от наблюдатели в следващите 10 години страната ни ще се превърне от изпращаща в приемаща страна, по-долу ще представим някои от заблудите за ефектите от миграцията.

Изпращащи страни

България е все още изпращаща страна и затова е важно да се оцени ефекта върху икономиката от постоянната емиграция през последните 10 години. Отново ще посочим някои от заблудите за ефекта от този процес.

Мит 1 - Емигрантите забавят икономическото развитие

Тъй като повечето емигранти са млади хора и хора във активна възраст се счита, че вместо да останат в страна и да работят за развитието и, те напускат и по този начин страната пропуска възможността си за по-бърз растеж. Тук обаче не се отчита фактът, че почти 90% от трудовите емигранти редовно изпращат пари на роднините си. Този поток от средства е втори след преките чуждестранни инвестиции и подпомага основно съществуването на семейства в по-изостаналите райони на страната. Без тези средства много от тези хора биха изпитвали огромни трудности за нормално съществуване. Различни изследвания на поведението на семействата на емигранти показват, че голяма част от получените средства се спестяват. Така достъпът до банков кредит се улеснява и получените средства се използват вече с инвестиционна цел. Това води до по-голяма бизнес активност в определени сектори (търговия, строителство, туризъм) и създаване на работни места.

Опитът и допълнителното знание, което са придобили в чужбина допълнително повишава положителния ефект от завръщането им за изпращащата страна.

Мит 2 - Изтичане на мозъци

Емиграцията на добре образовани специалисти и току що завършили млади хора е често аргумент, представян от правителствата за описване на негативните ефекти от този процес. Процесът на глобализация, появяването и бурното развитие на нови сектори, изискващи специфично образование, както и конкуренцията между страните води до остър недостиг на квалифицирани кадри. Въпреки че това е проблем на всички нации, развиващите се страни са особено загрижени от загубата на най-добрите си специалисти и участието им в специално изготвени програми от развитите страни. Какви са аргументите против възприемането на подобна емиграция като заплаха? На първо място, емигрирането на образовани хора не е причина, а следствие от възможности за работа и затова този феномен трябва да се разглежда не като “изтичане на мозъци”, а повече като “излишък на мозъци”. Затова тази емиграция трябва да се разглежда като по-ефективно разпределение на човешки ресурси, от които глобалната икономика печели като цяло. На второ място, разходите за образование и квалификация могат да бъдат разглеждани като потънали в нищото ако не се използват ефективно и затова е по-добър варианта образовани хора да емигрират, изпращат средства на семействата си, натрупват знание и опит и след известно време да се завръщат в страната си. Този вариант в най-голяма степен би оправдал разходите на държавата за обучението им при липса на заетост. През 70-те години на 20 век страни като Италия, Испания и Португалия са изпитали емиграцията на високо квалифицирани специалисти, но нито една от тях не е станала по-бедна в резултат на това. И не на последно място трябва да споменем и аргумента за индивидуалната свобода на движение и правото на всеки да използва и прилага уменията си където намери за най-добре. Няма сила, която да може да знае къде е най-добре за отделния индивид.

Приемащи страни

По-голямата част от страните в Европа приемат емигранти от години. Основните причина затова са остаряващото население и сравнително ниските нива на раждаемост. В последните две - три години към тези страни се присъединяват и новите членове на ЕС. В краткосрочен и дългосрочен план се очаква новите страни – членки на ЕС, както и България и Румъния да нямат този емигрантски потенциал, както е в момента заради остаряването на населението и ниската раждаемост. Икономическия растеж, който се очаква след присъединяването към съюза допълнително ще е причина за част от потенциалните емигранти да отложат или въобще да се откажат от намерението си за емиграция. По този начин страните от Източна Европа се очаква да се превръщат постепенно в страни-получателки на икономически имигранти. Това вече е налице в страни като Чехия, Унгария, Словакия и Словения, които през 2003 г. са били нетни получатели.

Мит 1 - Имигрантите отнемат работни места от местното население и се причина за понижаване на заплатите

Според наличната статистика по-голямата част от емигрантите са заети в сектори и на длъжности, където няма директна конкуренция между тях и местното население. Затова не може да се твърди, че съществува натиск от страна на емигрантите. Пример за такава заетост са нископлатените работни места, с по-голям риск от злополуки на работното място и усилен физически труд. Съществуват също така сектори, които са традиционни за емигрантите – селско стопанство, ремонт на пътища, строителство, ресторантьорство и услуги, където има сезонен недостиг на работна ръка. Не трябва да се забравят и информационните технологии, които изискват високо квалифицирана работна ръка – няколко страни изготвиха специални програми за привличане на специалисти в тази област (Германия, Великобритания). Разбира се, това не означава, че емигрантите не оказват никакво влияние върху пазара на труд и безработицата. Има случаи, когато при интензивно навлизане на имигранти в определени сектори местните работници се чувстват застрашени и заплащането намалява (например строителните работници в Германия). Това обаче може лесно да се обясни със силно регулирания немски трудов пазар и ниската мобилност на местните хора.

По отношение понижаването на заплатите като ефект от многото имигранти можем да кажем, че редица изследвания за Европа и САЩ не откриват убедителни доказателства. Изследователи са изчислили, че в резултат на наличието на имигранти в САЩ, заплатите са се понижили с 0,2% (близко до нула), а в Европа това е от 0.3 до 0.8%. Трябва да се има предвид, че ефектът от понижаване на заплатите се проявява предимно върху имигранти, които са в приемащата страна от дълго време, а не върху местните.

Като заключение за ефекта на имигрантите върху пазара на труд можем да обобщим, че в повечето европейски страни е по-вероятно самите имигранти да са безработни и първо те да бъдат освободени от работа при рецесия. Заплащането им също е по-ниско от това на местните работници (най-вече заради ниската квалификация, но и поради дискриминация на местните работодатели към тях и участието им в неформална заетост).

Мит 2 - Имигрантите повишават разходите за социално осигуряване и здравеопазване

Широко разпространено е схващането, че имигрантите разчитат предимно на държавната система за подпомагане и предоставяне на социални услуги, като почти не плащат данъци и социални осигуровки. Този аргумент често се използва като причина за въвеждане на рестриктивни мерки или отлагане на ползване правото на социално подпомагане в приемащата страна.

Проучване във Великобритания изчислява, че мигрантите от периода 1999 – 2000 г. са допринесли с около 2,5 млрд. лири повече данъци, отколкото социални плащания са направили. Друго изследване на Международната организация по труда от 2004 г. посочва, че имигрантите са допринесли с 10% повече за правителствените приходи, отколкото са услуги са получили, и че при липсата на тези плащания или някои основни публични услуги е трябвало да бъдат премахнати или данъците увеличени. Разбира се за различните страни този въпрос трябва да бъде разглеждан отделно. Ефекта на имигрантите върху системата на социално осигуряване зависи много от отличителните белези на преобладаващите имигранти. А именно – възраст (страните с по-млади имигранти регистрират повече приходи, отколкото публични разходи); семейно положение (несемейните мигранти получават много по-малко социални плащания); образование и квалификация (рискът един квалифициран имигрант да е без работа и да получава помощи е малък) и др.

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).