Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Трудната актуализация: без макрорамка при криза с „отворен край“

Автор: Лъчезар Богданов / 03.04.2020
Оцени тази статия:

Текстът е публикуван за първи път във вестник "Сега" на 02.04.2020 г.

Правителството очаквано предлага актуализация на държавния бюджет за 2020 г. с дефицит и възможност за нов дълг. При почти внезапен икономически шок, причинен както от вътрешни забрани и ограничения, така и, дори в много по-голяма степен, практическото блокиране на европейската икономика, това не е изненада. Накратко, приходите ще са по-малко от предвиденото, разходите ще са повече и ще има увеличение на държавния дълг за финансиране на бюджетния дефицит. Добрата новина е, че стартовата позиция на България е благоприятна – рекордно ниска безработица, ниво на държавния дълг от около 20% от БВП (само Люксембург и Естония имат по-нисък), баланс в планирания бюджет и фискален резерв от около 10 млрд. лева. Страните, които в период на бърз икономически растеж поддържат балансиран бюджет или дори излишъци имат буфер, или т.нар. „фискално пространство“, да финансират мерки и да поемат негативни въздействия при рязко влошаване на стопанската активност. Лошата новина е, че никой не може да каже колко дълбока и колко продължителна ще е кризата в света, Европа и у нас. Какво точно се променя в бюджета:

  • Приходите ще са с 2,44 млрд. лв. малко от планираните, което отразява очакван спад в потребление, заетост и печалби. Намалението е с около 1,1 млрд. лв. при данъка върху добавената стойност, 430 млн. лв. по-малко приходи от осигуровки, по около 300 млн. лв. по-малко приходи от данъци върху печалбите и доходите на физическите лица и около 200 млн. лв. по-малко акцизи.
  • Разходите се увеличават с 1 млрд. лв., като това ще е по бюджета на осигурителния институт за мярката „60/40“. Останалите допълнителни разходи, които бяха многократно оповестявани и коментирани през последните дни, се извършват за сметка на намаление на други разходни пера – т.е. свиват се едни харчове за сметка на други.
  • Таванът за нов дълг се увеличава от 2,2 до 10 милиарда лева. Правителството засега очаква 3,5 млрд. дефицит , а още 700 млн. лева се насочват в увеличение на капитала на Българска банка за развитие. Изглежда новият таван на дълга е сметнат при допълнителен буфер от 3,6 млрд. лв., който може и да не бъде използван.

Цялото взиране в точните числа обаче е подвеждащо, и според мен съвсем скоро ще се окаже отдалечено от действителността. Никой не се наема да каже кога пандемията ще бъде овладяна в глобален мащаб и по-конкретно – докога ще са де факто блокирани икономиките на основните търговски партньори на България. Същото, разбира се, важи и за вътрешната обстановка в страната. Никой не може да предвиди и кога ще бъдат отворени границите, кога ще има пак полети, ще има ли изобщо летни почивки, и т.н. Затова опитите за прогнози на нивото на БВП, на заетостта, на потреблението , на износа, на инвестициите, изобщо на всичко, което сме свикнали да наричаме „макрорамка на бюджета“, са изключително несигурни.

На пръв поглед, сценарият, послужил като основа за актуализацията, е доста стряскащ – спад на БВП за цялата година с 3% , свиване на туризма и международен транспорт - с 26% и износа на стоки - с 13%, спад на броя на заетите с 4-5 % за 6 месечен период и увеличение на коефициента на безработица с 2,2 процентни пункта. Кризата обаче е с „отворен край“ и често повтаряните от анализатори и политици, и до голяма степен базирани на опита на Китай, очаквания за тримесечни мерки и последващ рестарт на стопанската активност може да се окажат оптимистични. В последните дни прогнозите са за икономически спад в еврозоната от над 10%, включително в Германия , която е основна експортна дестинация за българската промишленост. 

И така, какво конкретно може да се обърка в сметките на финансовия министър? От една страна, спадът на приходите може да е много по-сериозен. Засега разчетът е освободените от работа в идните две тримесечия да достигнат 120-130 хиляди лица и още в края на годината заетостта да започне отново да расте. Това предполага справяне с епидемията в идните 2-3 месеца, начало на възстановяването в другите европейски икономики и в голяма степен успех на мярката „60/40“. Ако обаче повече хора бъдат съкратени в идните месеци и по-важно – ако уволненията продължат и не се случи оживление през есента, то ще имаме повече разходи за обезщетения за безработни и едновременно с това - по-ниски постъпления от социални и здравни осигуровки и данък върху дохода. Не е ясно и дали правителството ще удължи субсидирането на заетостта при запазване на ситуацията без промяна след 3 месеца, но дори да не я продължи, по-висок брой безработни ще наложат повече разходи за обезщетения. Заедно с това, продължителната криза, в съчетание с по-голяма загуба на работни места, създава допълнителна несигурност в домакинствата, които неминуемо ще станат по-предпазливи в покупките си, дори тези, които не са загубили работа – а това води до по-сериозен спад на приходите от ДДС заради намаляло потребление.  Значителното свиване на пътуванията – както за лични цели, така и за превоз на товари заради спад в дейността – може да доведе до по-голям спад на приходите от акцизи върху горивата. Отделно, на глобалните пазари цените на ключови суровини спадат, като петролът достига нови исторически ниски стойност, и доколкото за бизнеса и домакинствата поевтиняването е добра новина, то носи по-ниски приходи от ДДС за бюджета. Не е ясно и как ще се поддържа събираемостта на приходите – на теория данъкоплатците не би следвало да се опитват да се финансират чрез забавяне на вноски заради високите наказателни лихви, а и именно за да се избегне това се разработват мерки за достъп до ликвидност през търговските банки. Ако кризата изглежда кратка и се вижда „светлина в края на тунела“, подобна логика ще работи, иначе – няма как да знаем  

Затова е важно големите страни в ЕС да се справят, за да започнат да отварят заводите, а ограниченията за придвижване лека-полека да се облекчат. Това ще е и първа индикация за относително по-оптимистичния сценарий – в който кризата се овладява бързо и следва активизация на социалния живот, потреблението и производството. Ако азиатските икономики (Китай, но не само) се възстановяват бързо, това също дава някакъв обозрим хоризонт. Голяма част от предприемачите и домакинствата базират решенията си за инвестиции и разходи върху очакванията си за бъдещето. При усещане за краткосрочен срив, но с перспектива за бързо връщане на пазари и продажби, това няма да отложи нови проекти, вероятно и потреблението може да бъде поддържано дори за сметка на спестявания – нали затова всички пестят бели пари за черни дни. Всичко това може да доведе до сериозен, но краткосрочен спад, който да е свързан с ограничени съкращения на работни места само в пряко засегнатите отрасли. Ако възстановяването стартира бързо, може да има и известно компенсиращо потребление след няколко месеца, което пък ще доведе до повече данъчни приходи.

Изглежда тази обща неизвестност е мотивирала финансовия министър да поиска увеличение на тавана на дълга, значително надхвърлящо предложения (към момента) дефицит. Ползата от ниския дълг е, че държавата няма значителни погашения по стари заеми – но все пак има падежи от малко над 300 млн. през юли  и още 800 млн. в началото на 2021 г., за които трябва да се планира ресурс. Но в крайна сметка, никой не задължава правителството да поеме максимума на разрешения дълг – ако дефицитът е в тези рамки това няма да се наложи. Същевременно, правителството може да съкрати разходи със съмнителна полза, част от тях финансирани с европейски средства. В добрите години беше лесно такива проекти да минават, особено ако носеха популярност – всичко от стадиони, грандиозни ремонти на площади или паркове, празни велоалеи и други подобни.