Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Трябва ни по-малко държава, за да противодействаме на кризата

Автор: Адриана Младенова / 17.10.2008
Оцени тази статия:
 

Ширещата се световна финансова криза предизвиква импулси (в по-голяма степен сред политическия елит отколкото в научните среди) за увеличаване на държавната намеса в икономиката, повече централно планиране, преразпределение на ресурси, опити за дирижиране на свободния пазар. В крайна сметка това би довело до по-голям размер на държавата в икономиката, което, за съжаление, не би било прецедент. През последните десетилетия редица икономически кризи и геополитически сътресения са били съпътствани от по-голямо преразпределение, т.е. публичните разходи като процент от БВП на всички развити икономики са се увеличили неколкократно след Първата Световна Война. През 1870 г. публичните разходи в развитите страни са били средно 8.3% от БВП, докато през 1994 г. вече са се увеличили до средно 47,2%[1]. Ясно е, че това не води до по-стабилно икономическо развитие в глобален мащаб и икономическите кризи през последните десетилетия го доказват. Нещо повече, по-голямата държава е свързана със забавяне на икономическия растеж, т.е. най-правилното нещо, което може да направи всяко правителство в този момент, е да се отдръпне от икономиката и да остави пазарните процеси сами да коригират натрупаните грешки (в резултат от грешната правителствена политика).

Има голям набор от научни икономически изследвания, които доказват недвусмислено негативната роля на "голямата държава" върху икономическия растеж и благосъстоянието на хората и правят опити да изчислят оптималния размер на публичните разходи, измерени като процент от БВП. Ето заключенията на някои от тях:

  • Според Georgios Karras[2] максимален размер на производителността в икономиката се постига, когато публичното потребление (предоставяне на публични услуги и блага) е 16% от БВП. Той базира заключението си на емпирично изследване на 20 европейски икономики.
  • Според Edgar Peden[3] оптималният размер на държавата (което включва както публичното потребление, така и публичните инвестиции) е в границите между 17 и 20% от брутния национален продукт.
  • Vito Tanzi и Ludger Schuknecht заключват, че общите публични разходи могат да се свият до по-малко от 30% от БВП, без това да окаже негативно влияние върху икономическото или социално развитие на икономиките.
  • Според James Gwartney, Robert Lawson, Randall Holcombe[4] ролята на държавата трябва да се ограничи до нейните основни функции, а именно - гарантиране на външната и вътрешна сигурност на хората, защита на правата на собственост, ефективна съдебна система и равенство пред закона. Те доказват емпирично, че увеличението на трансферите, социалните плащания и субсидиите от страна на правителството имат негативно отражение върху икономическия растеж, тъй като водят до по-малко спестявания, увеличават лихвените проценти и в резултат намаляват инвестициите в икономиката.
  • На базата на емпиричен анализ на 23 страни от ОИСР Gwartney, Lawson и Holcombe заключват, че 10 процентни пункта увеличение на държавните разходи като процент от БВП води до понижаване на реалния растеж на икономиката с 1 процентен пункт.
  • В свое изследване Primož Pevcin[5] доказва, че увеличаване на размера на правителството с 1 процентен пункт води до 0.15 процентни пункта намаление на реалния икономически растеж.

Прегледът на научната литература показва, че държавните разходи (и приходи) в България трябва да се свият. В момента преразпределението през държавния бюджет минава 42%, което вреди на икономиката. Ето защо успешна мярка срещу кризата е не увеличаване на интервенциите и вмешателството в икономиката от страна на държавата чрез предоставяне на гаранции, субсидии и помощи, а намаляване на преразпределението чрез структурни реформи в здравната и пенсионна система и оптимизиране на държавните разходи, което ще остави по-голям ресурс в производителния сектор, ще стимулира предприемачеството и факторите за прозиводство ще бъдат разпределени по-ефективно.


 


[1] Виж Vito Tanzi and Ludger Schuknecht, Reforming Government in Industrial Countries , The Institute for Public-Private Partnerships, September 1996.

[2] Georgios Karras, On the Optimal Government Size in Europe: Theory and Empirical Evidence, The Manchester School, June 1997

[3] Edgar Peden, Productivity in the United States and its relationship to government activity: An analysis of 57 years, 1929-198, Public Choic, 1991

[4] James Gwartney, Robert Lawson, Randall Holcombe, The Size and Functions of Government and Eeconomic Growth, Joint Economic Committee, 1998

[5] Primož Pevcin, Does Optimal Size of Government Spending Exist?, University of Ljubljana, 2004