Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Трябва ли държавата да е рекламодател в туристическия бизнес?

Автор: Адриана Младенова / 18.04.2008
Оцени тази статия:

През 2008 г. всяка секунда правителството харчи минимум 805 лв. (включително и през уикенда и празниците) или 2,9 милиона лева на час и 69,5 млн. лв. на ден. Сигурно се питате къде отиват всички тези пари? В различни приоритетни проекти и инициативи "от държавно значение".

Най-новата идея, която се лансира в публичното пространство от новоизбрания председател на Националния борд по туризъм Красимир Гергов, е отделянето на средства от бюджета за реклама на България като туристическа дестинация. Става въпрос за 75 милиона лева. Според националния борд на туристическия бизнес е необходим "адекватен партньор в лицето на държавата, с чиято помощ да се задвижи туристическата индустрия".

Ако сега сте изпаднали в недоумение и се питате не е ли именно туризмът един от най-бързо развиващите се сектори от икономиката, отговорът е - да! Посещенията на чужденци в страната с цел туризъм са се увеличили с 40% от 2002 г. насам по данни на НСИ, а приходите от нощувки са нараснали с повече от 200% за същия период. Логичен остава въпросът защо е нужно държавата да подпомага този отрасъл, след като по всичко личи, че той се справя отлично.

Не винаги обаче икономическата логиката е решаващ фактор. Когато се харчат чужди пари за чужда сметка, стимулите са изкривени и често се взимат решения в полза на определени кръгове и политически силни групи, а не в полза на обществото. Проблемът е, че икономически необосновани идеи могат да се представят така на широката публичност, че да изглеждат дори като нещо позитивно в очите на данъкоплатците. В случая се говори, че 1.5% от приходите, които туризмът генерира в икономиката, ще се отделят за реклама. Но това съвсем не означава, че само туристическият бранш ще трябва да плаща за този вид реклама. Точно обратното, туристически фирми (и не само) ще спечелят на гърба на данъкоплатците. Тоест всяко семейство трябва да отделя около 30 лв. на година за писане на рекламни стратегии, консултации и реклама.

Въпросите

  • Има ли наличие на пазарен провал, за да се обоснове държавната подкрепа за сектора? След като това е един от най-перспективните бизнеси, очевидно няма. Противно на песимистичните изказвания, през 2008 г. България се изкачва с 11 места напред в глобалната класация на Световния икономически форум за конкурентноспособност на туристическия сектор - от 54 на 43-то място от общо 130 страни.
  • Защо се очаква от държавата да разработва дестинации? Това не е нейна работа, нито има нужните познания и експертиза в лицето на държавните служители.
  • Знае ли държавата (или консултантите, които наеме) какъв вид туристически бизнес да промотира и къде да се насочи фокусът - морски, планински, културен, еко, селски туризъм? Взимането на централизирано решение за обща реклама на страната и създаване на определен имидж може да доведе до отрицателни последици за някои участници в бранша и да изкриви стимулите на пазара. Възможно е да се появи фаворизиране на даден вид туристически бизнес за сметка на друг.
  • Ще се изразходят ли парите ефективно? Доказано е теоретично и емпирично, че публичният сектор е много по-неефективен от частния в реализирането на проекти и начинания, които по същество са в сферата на частния бизнес.

Другото предложение, което буди недоумение, е желанието да се създаде ново министерство на туризма. Сега, когато предстоят промени в правителството, много лобистки групи се активизират, за да получат по-голяма власт и ресурси, с които да се разпореждат. Категорично няма нужда от създаване на поредното министерство, което означава по-голяма и тромава администрация (политически кабинет, главен секретар и пр.) и ненужно бюрократизиране на сектора. Така, както не е нужно наличието на стратегия и централизиран план, за да се развива даден сектор от икономиката.

Друг аргумент, който се изтъква в подкрепа на активната държавна политика, е необходимостта от стопанисване и маркетиране на културни обекти. При условие, че има дирекция към Министерство на културата за опазване на недвижимите паметници на културата, както и "Национален институт за паметниците на културата", който е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към същото министерство, създаването на още една административна единица означава не само разхищаване на средства и дублиране на функции, но и по-трудно координиране между звената и провеждане на неконсистентна политика.

Това, което може да направи държавата за туристическия бизнес (което важи и за всички останали стопански инициативи в страната), е следното:

  • опростяване на регулациите пред бизнеса;
  • работеща съдебна система и защита на правата на инвеститорите;
  • спазване на правата на собственост;
  • създаване на благоприятна среда за правене на бизнес като ниски данъци, еднакво третиране на бизнеса, наличие на прозрачни правила и административни процедури;
  • поддържане на стабилна политическа обстановка.

Всички тези мерки ще имат доказано позитивен ефект върху имиджа на страната. Именно към това трябва да се съсредоточава държавата. А нека рекламата да остане в ръцете на частния сектор. Защото пазарът знае най-добре какви са потребностите на клиентите и как да привлече интереса им.