14-09-2007

Трябва ли да се приватизира спортният тотализатор?*

Българският спортен тотализатор (БСТ) е държавно предприятие, което има за цел да набира парични средства, за да подпомага развитието на спорта в страната и поддържането и изграждането на спортна база в училищата. Постъпленията идват от продажба на фишове за тото и лотарийни игри, организиране на хазартни игри и залагания върху дейността на спортни състезания, дарения и други спомагателни дейности. Част от приходите отиват в бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта или се използват по направления, свързани с физическото възпитание и спорт, които се утвърждават от министъра на финансите.

Според представянето на тотализатора на интернет страницата му, той се явява основен източник на средства за българския спорт. Няма данни, обаче, за размера на тези средства и как се развива финансово дружеството през годините. Типично в чиновнически стил, финансовата информация за управлението на настоящия изпълнителен директор Иван Иванов се ограничава до следните лаконични факти:

§ От 17-и тираж (когато започва мандата на новия Изпълнителен директор на БСТ) до момента ръстът на постъпленията е увеличен.

§ Намалени са разходите на БСТ.

Спорeд "Национална програма за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България за периода 2005-2008 г." прогнозният размер на средствата, които ще получи ДАМС от постъпленията от игрите, организирани от българския тотализатор, са в размер на 20 млн. лв. на година. Не е ясно колко са реално постъпилите средства и как се променят през годините.

Приватизацията не означава разграбване на всяка цена

Бившият заместник-изпълнителен директор по финансовите въпроси на БСТ Нели Димитрова чрез отворено писмо до медии и държавни институции в края на миналия месец алармира за опити за скрита приватизация на държавната лотарийна компания и наличие на злоупотреби от страна на ръководството при сключване на обществени поръчки и договаряне с подизпълнители и доставчици при организиране на тото игрите.

Тези събития хвърлят черна светлина върху идеята за приватизация, защото създават внушението, че раздържавяването е равносилно на разграбване, от което се възползват приближени до ръководните кръгове компании. Липсата на прозрачност при управлението и отчетността на лотарията е пряк резулатат от монополизиране на дейността по числови залагания от държавата, а не от наличието на частни интереси в тази сфера. Най-доброто лекарство срещу опитите за рентиерство и злоупотреби с власт е свободният пазар и наличието на конкуренция.

Приватизацията на българския тотализатор е далновидно решение, но това трябва да стане чрез прозрачна процедура, каквато е продажбата на предприятието чрез фондовата борса. Опасенията за скрита приватизация и облагодетелстване на определени частни компании не е аргумент против частния сектор, а напротив – държавата е тази, която създава монополи като разполага с активи и възможност за раздаване на привилегии. Частният монополист е носител на негативите на държавния монополист и дори в по-голяма степен може да се злоупотребява с дадено положение. Но това не може да се приписва като провал на пазара, защото държавата е тази, която създава предпоставки за развитие на монопол, ограничаване на конкуренцията и създаване на изкуствени бариери за навлизане на нови фирми в даден бранш. Наличието на прозрачна приватизация, чрез открит конкурс и ясни правила, ще създаде нужните условия за разгръщане на конкурентните сили.

Какво се прави по света?

Въпреки че повечето лотарийни компании са държавни, през последните години се засили интересът към тяхната частична или пълна приватизация, за да се увеличат техните пазарни позиции и да могат да се конкурират с новите видове хазартни игри и залагания в интернет.

През 2001 г. Гърция продаде 5% дял от собствеността на държавната лотария за 88 млн. евро, за да финансира изграждането на съоръжения за олимпийските игри през 2004 г. Тотализаторът в Италия е отдаден на концесия на частна компания до 2012 г. В края на 2005 г. Великобритания приватизира държавната лотарийна компания, която организира залагания на конни състезания. В Австралия тотализаторът е печеливша частна компания, която предлага опции за залагания чрез интернет и разнообразен спектър от игри.

Няколко щата в САЩ, сред които Калифорния, Флорида, Илинойс, Индиана и Тексас планират да приватизират техните публични лотарии и са направили вече първите стъпки затова. Планът изглежда по следния начин – приватизация на държавните лотарии по подобие на отдаваните на концесия магистрали и пътища, при които се сключват дългосрочни договори и държавата играе само ролята на регулатор. По всяка вероятност концесионерите ще изплатят определена първоначална сума за правото да организират лотарийни игри и да стопанисват изградените обекти. В някои щати се предвижда като допълнение на тази сума и получаване на ежегодна рента или друга форма за поделяне на потенциалната печалба от опериране на дружествата. През май губернатораът на щата Калифорния Арнолд Шварценегер предложи отдаване на концесия на щатската лотарийна компания срещу 37 млрд. долара.

Лотариите и тото игрите имат сигурни парични постъпления, които могат да бъдат максимизирани и потенциалът оползотворен в ръцете на частни компании чрез въвеждане на нови игри и насочване към различни таргет групи, създаване на онлайн системи, разнообразяване на правилата. Според шефа на бюджетния офис на щата Илинойс тотализаторът по същество е търговски бизнес и правителството не би следвало да се занимава с такъв вид дейност. Според него хазартът става все по-конкурентен в света и лотарийните и тото игри трябва да се управлява от експерти в тази област, за да издържат на съревнованието и иновациите в тази сфера.

Макар и ограничен, опитът на тотализаторите, които се управляват от частния сектор, показва че частните компании действат благоприятно върху този бизнес, от което печели и публичният сектор чрез събираните концесионни такси и постъпления от приватизацията. Следователно на въпроса трябва ли да се приватизира Българският спортен тотализатор – отговорът е да, но това трябва да се направи чрез ясна и прозрачна процедура и по открит начин.

––––-

* За първи път статията е публикувана на 12 септември 2007 г. във вестник "Класа".