Трябва ли да се повишава ДДС?

В края на 2005 и началото на 2006 година министърът на финансите Пламен Орешарски и неговият заместник по данъчната политика Георги Кадиев споделиха данъчни идеи за “борба” с дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Според министър Орешарски заради високия дефицит по текущата сметка данъкът върху добавената стойност няма да се намалява през 2007 година, като дори е възможно данъкът да се увеличи. Зам.-министър Кадиев потвърди възможността за увеличение на ДДС и дори заяви, че увеличението на данъка е трябвало да се случи още през тази година. В допълнение, г-н Кадиев заяви, че е възможно и въвеждане на данък върху вноса.

Логиката

Логиката на предложените увеличение на ДДС и въвеждане на данък върху вноса е горе-долу следната:

•  внасят се прекалено много вносни стоки

•  това е проблем и трябва да се вземат мерки

•  тези мерки се състоят в увеличение на данъците

Всяко едно от тази поредица твърдения не е вярно само по себе си и още по-малко като част от поредицата.

Вносът на стоки не може да е прекалено голям. Смисълът на икономиката е да осигурява възможност на хората да стават по-богати, т.е. да имат възможност да потребяват повече стоки. Следователно увеличаването на потреблението на стоки е естествена тенденция в една икономика, която се развива. За една съвременна отворена икономика увеличението на потреблението включва както нарастване на търсенето на местни стоки, така и на вносни.

Дори да приемем, че вносът на стоки е прекалено висок, каквото и да означава това, от това по никакъв начин не следва, че това само по себе си е проблем, за който трябва да се вземат мерки. В икономиката постоянно възникват проблеми и се разрешават чрез механизма на икономическите стимули и пазарната размяна. В много редки случаи се налага държавна намеса за решаване на един или друг проблем и във всеки от тези случаи трябва да има сериозни основания за тази намеса. Не сме разбрали Министерството на финансите да е направило изследване, което да показва, че има основания за държавна намеса и че държавната намеса ще донесе повече ползи, отколкото разходи. В този смисъл, пък и заради здравата логика, смятаме, че не е обоснована държавна намеса в конкретния случай.

Дори да приемем, че вносът на стоки е прекалено голям и че е оправдана държавна намеса за преодоляване на този проблем, от това по никакъв начин не следва, че трябва да се увеличават данъците. Ако икономическите проблеми се решаваха с повишаване на данъците, България щеше да е страна без проблеми, тъй като така или иначе има високи данъци. Да се товари допълнително каруца, която и без това едва се движи от претоварване, не може по никакъв начин да ускори движението на каруцата, дори по-скоро ще го намали.

Какво да се прави?

Ако в българската икономика има проблем, той не е свързан с това, че се внасят стоки. Напротив, това е израз на растящо благосъстояние на българските граждани, от една страна, и на желание на множество компании да закупуват инвестиционни стоки, с които да разширят бизнеса си.

В момента дефицитът по текущата сметка на платежния баланс изцяло се покрива от входящи капитали в икономиката /например преки чужди инвестиции, кредити/, т.е. в настоящият момент няма никакъв проблем, свързан с вноса или износа. Проблем може евентуално, но не много вероятно, да се появи ако чуждите инвеститори започнат да заобикалят страната ни. Както и да го гледаме, този проблем не се решава чрез по-високи данъци, точно обратното – част от подобряването на бизнес средата би трябвало да е свързано с намаление на данъчни ставки.

В тази връзка, предлагаме следните реформи, които да избегнат каквито и да са проблеми с платежния баланс и да гарантират продължаващ приток на чужди инвестиции и растеж на икономиката:

• намаление на преките данъци – данък печалба /вкл. нулев данък печалба/, данък върху доходите /плосък данък от 10%/, осигуровки /нужно е значително намаление, поне още 20%/

• подобряване на средата за бизнес – включително по-малко бюрокрация, по-добри и ефективни регулации и процедури, електронно правителство, добре работеща съдебна система и пр.

• намаляване на неефективните държавни разходи, оптимизиране на огромния брой заети в бюджетната сфера

• премахване на монополни и други подобни привилегии, които възпрепятстват икономическия подем

• приватизация на ненужни активи, които се рушат в ръцете на държавните чиновници

• реформиране на трудовото законодателство, за постигане на по-гъвкав пазар на труда, който да създава по-бързо и повече работни места