През юни 2001 година Националното движение “Симеон Втори” спечели парламентарнитеизбори с обещания за реформи, които да ускорят икономическото развитие исъответно да увеличат доходите на българските граждани. В тази статия щесе опитаме да направим анализ на изпълнението на тези обещания.

Увеличение на доходите
Едно от обещанията на сега управляващите през 2001 година беше за “незабавнои несимволично увеличение на доходите”. Какво се случи в действителност?

По данни на Националния статистически институт през март 2001 г. среднатаработна заплата за страната е била 239 лв., а през март 2004 г. тя е 292лв. [1]Следователно номиналното нарастване на среднатазаплата е 22.2% за период от три години. Ако погледнем нарастването на нетнитедоходи на гражданите – това са доходите след облагане с осигуровки и данъквърху доходите – ще видим, че разликата в сравнение с 2001 г. също не еголяма. През март 2001 г. нетният доход е бил 190.1 лв. докато през 2004г. той е 232.80 лв. – т. е. нарастването е с около 43 лева или по 14 левана година.

Дотук разгледахме състоянието на заплатите без да отчитаме инфлацията презпериода. При реалните заплати повишението е много по-ниско и е в размерна 5.6% за три години, тъй като нарастването на средното равнище на ценитее около 16%. Това означава, че заплатите в България са нараствали с 1.8%през трите години управление на НДСВ, което наистина може да бъде наречено“символично”. А именно реалните заплати имат значение, тъй като те показватдоколко българските граждани се приближават по доходи до тези от странитеот Европейския съюз. При такова развитие спокойно можем да твърдим, че последнитетри години са загубени по отношение ръста на доходите, което до голяма степенсе дължи на политиката на правителството.

Данъчно облагане
Най-значително намаление на облагането има при данъка върху печалбата –той намаля от 28% през 2001 на 19.5% през 2004 година. Въпреки това, в сравнениес десетте нови членки на Европейския съюз облагането на печалбата в Българияе сред най-високите, което намалява привлекателността на страната като мястоза инвестиции и бизнес. Не беше изпълнено едно от най-важните обещания наНДСВ – въвеждане на нулева ставка за реинвестираната печалба. Оправданиетопрез 2001 година беше проблеми с бюджетния дефицит. През следващите години,обаче, въпреки преизпълнението на приходите в бюджета, премахването на облаганетона инвестираната печалба не беше извършено.

Облагането на труда (данък върху доходите и осигуровките) през 2001 г.е в размер на 40.8% от разходите за труд, а в момента е 39.7%. Това, коетоплащат работниците пряко е 20.5% от средната заплата през 2001 година, ав момента е около 20.3% от нея. Малкото понижение не е достатъчно, за дастимулира хората да работят и произвеждат повече. Трябва да отбележим, чедокато все пак при подоходното облагане има известно намаление, то при осигуровките,които всъщност представляват по-голямата част от тежестта, не е направенаникаква промяна, като съществува възможност дори от следващата година теда бъдат повишени заради здравното осигуряване.

Намалението на данъка върху печалбата и лекото намаление данъка върху доходитенапълно се компенсира от нарастване на акцизите. Облагането на цигаритеи алкохола се увеличи с около 50%, акцизът върху различните бензини нараснамежду 20 и 120 процента, имаше значително увеличение на акциза върху дизеловотогориво и беше въведен акциз върху газта. Беше увеличен дори акцизът върхучая.

Като цяло резултатът от намалението на едни данъци и увеличението на другиданъци е нарастване на общата данъчна тежест, измерена като приходи на държавниябюджет като процент от брутния вътрешен продукт. През 2001 година правителствотосъбира 39.8% от БВП в бюджета докато през 2003 година този процент нараствана 40.9%. И това при обещания за постепенно намаление на данъчната тежестдо 35% от БВП.