Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Три години управление на НДСВ

15.12.2006
Оцени тази статия:

През юни 2001 година Националното движение “Симеон Втори” спечели парламентарнитеизбори с обещания за реформи, които да ускорят икономическото развитие исъответно да увеличат доходите на българските граждани. В тази статия щесе опитаме да направим анализ на изпълнението на тези обещания.

Увеличение на доходите
Едно от обещанията на сега управляващите през 2001 година беше за “незабавнои несимволично увеличение на доходите”. Какво се случи в действителност?

По данни на Националния статистически институт през март 2001 г. среднатаработна заплата за страната е била 239 лв., а през март 2004 г. тя е 292лв. [1]Следователно номиналното нарастване на среднатазаплата е 22.2% за период от три години. Ако погледнем нарастването на нетнитедоходи на гражданите – това са доходите след облагане с осигуровки и данъквърху доходите – ще видим, че разликата в сравнение с 2001 г. също не еголяма. През март 2001 г. нетният доход е бил 190.1 лв. докато през 2004г. той е 232.80 лв. – т. е. нарастването е с около 43 лева или по 14 левана година.

Дотук разгледахме състоянието на заплатите без да отчитаме инфлацията презпериода. При реалните заплати повишението е много по-ниско и е в размерна 5.6% за три години, тъй като нарастването на средното равнище на ценитее около 16%. Това означава, че заплатите в България са нараствали с 1.8%през трите години управление на НДСВ, което наистина може да бъде наречено“символично”. А именно реалните заплати имат значение, тъй като те показватдоколко българските граждани се приближават по доходи до тези от странитеот Европейския съюз. При такова развитие спокойно можем да твърдим, че последнитетри години са загубени по отношение ръста на доходите, което до голяма степенсе дължи на политиката на правителството.

Данъчно облагане
Най-значително намаление на облагането има при данъка върху печалбата –той намаля от 28% през 2001 на 19.5% през 2004 година. Въпреки това, в сравнениес десетте нови членки на Европейския съюз облагането на печалбата в Българияе сред най-високите, което намалява привлекателността на страната като мястоза инвестиции и бизнес. Не беше изпълнено едно от най-важните обещания наНДСВ – въвеждане на нулева ставка за реинвестираната печалба. Оправданиетопрез 2001 година беше проблеми с бюджетния дефицит. През следващите години,обаче, въпреки преизпълнението на приходите в бюджета, премахването на облаганетона инвестираната печалба не беше извършено.

Облагането на труда (данък върху доходите и осигуровките) през 2001 г.е в размер на 40.8% от разходите за труд, а в момента е 39.7%. Това, коетоплащат работниците пряко е 20.5% от средната заплата през 2001 година, ав момента е около 20.3% от нея. Малкото понижение не е достатъчно, за дастимулира хората да работят и произвеждат повече. Трябва да отбележим, чедокато все пак при подоходното облагане има известно намаление, то при осигуровките,които всъщност представляват по-голямата част от тежестта, не е направенаникаква промяна, като съществува възможност дори от следващата година теда бъдат повишени заради здравното осигуряване.

Намалението на данъка върху печалбата и лекото намаление данъка върху доходитенапълно се компенсира от нарастване на акцизите. Облагането на цигаритеи алкохола се увеличи с около 50%, акцизът върху различните бензини нараснамежду 20 и 120 процента, имаше значително увеличение на акциза върху дизеловотогориво и беше въведен акциз върху газта. Беше увеличен дори акцизът върхучая.

Като цяло резултатът от намалението на едни данъци и увеличението на другиданъци е нарастване на общата данъчна тежест, измерена като приходи на държавниябюджет като процент от брутния вътрешен продукт. През 2001 година правителствотосъбира 39.8% от БВП в бюджета докато през 2003 година този процент нараствана 40.9%. И това при обещания за постепенно намаление на данъчната тежестдо 35% от БВП.

Данъчниставки

 

2001

2002

2003

2004

Данък печалба

28%

23.5%

23.5%

19.5%

Данък върху доходите

20-38%

18-29%

15-29%

12-29%

Осигуровки

42.7%

42.7%

42.7%

42.7%

ДДС

20%

20%

20%

20%

Източник:Държавен вестник, 2001 – 2004

 

Акцизи за някоистоки

 

2001

2002

2003

2004

цигари

0,002 лв. за 1 къс + 30%от цената

0,002 лв. за 1 къс + 40%от цената

0,002 лв. за 1 къс + 40%от цената

0,004 лв. за 1 къс + 43.5%от цената

алкохол

0,035 лв. за алк. градус

0,035 лв. за алк. градус

0,050 лв. за алк. градус

0,050 лв. за алк. градус

безоловен бензин:

 

- с октаново число < 98

300 лв. за тон

300 лв. за тон

400 лв. за тон

660 лв. за тон

- с октаново число > 98

500 лв. за тон

500 лв. за тон

600 лв. за тон

660 лв. за тон

оловосъдържащ бензин:

 

- с октаново число < 98

300 лв. за тон

300 лв. за тон

400 лв. за тон

660 лв. за тон

- с октаново число > 98

550 лв. за тон

550 лв. за тон

650 лв. за тон

660 лв. за тон

Източник:Държавен вестник, 2001 – 2004

 

Икономическирастеж
Най-важният измерител на икономическото развитие е нарастванетона брутния вътрешен продукт. Растежът му през последните години може дабъде характеризиран като умерен. Средно за периода на управление на НДСВи ДСП той е 4.4% годишно и с подобни темпове на икономически растеж доходитена българите ще достигнат средните за ЕС за период от 50 до 60 години.Само за сравнение можем да добавим, че средният ръст на реалния БВП вИрландия, Литва и Латвия е между 7 и 8% през последните години, коетопоказва, че такива стойности са напълно възможни и постижими и за страникато България. Те са постижими, обаче, само ако се направят съответнитереформи, които да позволят на икономиката да се развива бързо. Повечетоот реформите, обаче, не бяха извършени досега, въпреки че бяха записанив предизборната програма на НДСВ.

За съжаление НДСВ успя да изпълни единствено обещаниетоси за запазване на валутния борд. Все пак управляващите успяха да нарушатдори някои от принципите на този режим, като използваха парите от фискалниярезерв за провеждане на квази-парична политика – чрез депозиране на частот средствата в търговските банки с цел увеличаване на ликвидността презаприл 2003 и в момента течащия процес на изтегляне на тези депозити. Резултатитеот подобни операции са намаляване на доверието в борда и по-голяма нестабилностна междубанковия пазар в страната.

Нулевият бюджетен дефицит през 2003 г. е едно постижение,което се дължи не толкова на политиката и желанието на управляващите,а по-скоро на външния натиск от страна на Международния валутен фонд.Свидетелство за това е планираният дефицит от 0.4% от БВП и през тазигодина въпреки значителното превишение на приходите над разходите в бюджетаот началото на годината (над половин милиард лева), което очакваме дорида се повиши. През 2003 г. превишението до края на третото тримесечиебеше изхарчено в края на годината за допълнителни заплати на бюджетнитеслужители, нови компютри и автомобили и за субсидиране на някои губещипредприятия. Очакваме това да се случи и през тази година, още повечече наближават изборите за народно събрание и управляващите ще се опитатпо този начин да привлекат допълнителни гласове.

Що се отнася до създаването на по-благоприятна средаза бизнес чрез “обслужването на едно гише” и опростяването на процедуритепо събиране и администриране на данъците това се случва единствено чрезразработване на стратегии и други подобни документи, но не и на практика.Разходите за работа с администрацията продължават да са много високи ида са пречка пред инвеститорите, независимо от това дали са местни иличуждестранни.

Когато говорим за реформи, които подпомагат икономическоторазвитие, не можем да не споменем съдебните процедури, защитата на собственосттаи договорите между стопанските субекти. Българската съдебна система продължавада е бавно и скъпо /за икономическите агенти/ средство за решаване наспорове, което увеличава риска и намалява потенциалните възможности заразширяване на пазара и включване на нови субекти в него.

Намаляването на срока и опростяването на процедуратаза възстановяване на ДДС продължава да е нещо, което в голяма степен предстоида се случи. При администрирането на останалите данъци пък проблемът ев сложните данъчни декларации и множеството справки, които трябва да сеподават, най-вече по отношение на осигурителните вноски. Намалението наразрешителните и лицензионните режими върви бавно, доколкото въобще сеслучва, но от друга страна постоянно се въвеждат нови режими. Регистрациятана юридически лица в България продължава да е бавен и скъп процес, свързанс множество процедури и плащания на различни институции.

Една от важните реформи, която се забавя, е приватизациятана останалите държавни активи. Общо от 2001 година насам са приватизираниоколо 5% от активите, което е много по-бавно отколкото преди 2001 година.По тази причина все още държавата управлява множество ресурси, които несе използват оптимално. Подобен проблем се създава и от съществуванетона монополни компании, които не срещат конкуренция и не действат в пазарнасреда, което е вредно както за потребителите, така и за развитието насъответните отрасли.

Някои насърчаващиикономическия растеж обещания на НДСВ и тяхното изпълнение

Обещания

Изпълнение

Запазване на валутния борд

да

Нулев бюджетен дефицит

частично

Въвеждане на “обслужване на едно гише” от страна на администрацията

не

Прекратяване на субсидии за държавните монополи

не

Опростяване на процедурите по събиране и администриране на данъците

не

Намаляване на данъка върху доходите

 незначително

Намаляване на осигуровките

не

Нулева ставка при реинвестиране на печалбата

не

Намаляване на срока и опростяване на процедурата за възстановяване наДДС

частично

Ограничаване на разрешителните и лицензионните режими

частично

Бърза и прозрачна приватизация и реституция на останалите държавниактиви

не

Либерализация, дерегулация и премахване на съществуващите монополи

не

Разширяване на инструментите, в които могат да инвестират пенсионнитефондове

не

Приватизация на някои административни услуги

не

Икономичност и бързина на съдебните процедури

не

Фискална децентрализация

не

Засилване на правната защита на кредитора

частично

Източник:Предизборна програма на коалиция “Национално движение Симеон Втори”

Изводъте, че българската икономика остава прекалено регулирана, с високи данъци,множество бюрократични пречки, бавно действаща съдебна система, голямоколичество държавни активи, не много добра бизнес среда и неоптимизиранидържавни разходи. Все още повечето от необходимите реформи предстоят дасе направят.

--------------------------------

[1]Взимаме данни за март 2001 г., за да изключим влияниетона сезонните фактори и защото последните официални данни за заплатитеса за март 2004 г.

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).