Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Този път е различно?

Автор: Калоян Стайков / 30.04.2020
Оцени тази статия:

Статията е публикувана за първи път във вестник „Сега” на 29.04.2020 г. със заглавие „Енергетиката си боледува и без коронавирус“

 

През последните няколко месеца светът е изправен пред безпрецедентна криза – вирусна пандемия, справянето с която включва затваряне на търговски обекти, ограничаване на дейността на различни бизнеси, пътническия и товарния транспорт и др. За разлика от предната икономическа и финансова криза от 2008-2009 г., когато икономическият шок е от страна на търсенето, този път шокът е от страната на предлагането, но голяма част от икономическите мерки са сходни. Такива включват схеми за запазване на заетостта, държавни гаранции за отпускане на кредити, схеми за стимулиране на инвестиции и др. Всичко това навежда на мисълта, че въпреки разликите между настоящата ситуация и тази от предходната криза, могат да се наблюдават сходни действия, особено в отделни сектори, като електроенергетиката, където мерките обикновено остават почти незабелязани.

За момента мерките в енергийния сектор включват основно ангажимент за осигуряване на непрекъснато електрозахранване, преустановяване на планови прекъсвания за ремонтни дейности, както и за облекчаване на условията за плащане на сметки, включително удължаване на срока с 10 дни. Разбира се, в условия на несигурност се тиражират всякакви идеи, включително предложения за обявяване на мораториум върху плащането на сметки за комунални услуги. Логиката, макар и слабо аргументирана, е че в резултат на пандемията може да се очаква увеличаване на безработицата в страната, а оттам – загуба на доходи за домакинствата, а „решението“, според някои експерти и политически партии, е хората да спрат да си плащат сметките. Именно това предложение ни връща към някои от невидимите „решения“, на които ставаме свидетели при предходната криза.

Горещият картоф ЗкО

Освен цената за електрическа енергия и мрежови услуги, потребителите заплащат цена за задължения към обществото, която най-общо може да се възприема като цената на провежданата енергийна политика. Първоначално тежестта на допълнителните разходи е прехвърлена върху регулирания пазар, но след икономическата криза от 2009 г., ръста на безработицата и ,стагнацията на икономиката и заетостта през 2012-2013 г. и последвалите социални протести това се променя. През 2013-2014 г. тази тежест се прехвърля върху НЕК и крайните снабдители след като в рамките на по-малко от 12 месеца регулираните цени на електрическа енергия намаляват с около 14%. Разбира се, това води до сериозни финансови проблеми както за частните, така и за държавната компании и е време за нова изкупителна жертва – индустриалните потребители, които поемат щафетата през 2015 г. В края на краищата сметката е платена, но на цената на огромно напрежение в сектора, както и със съмнения за справедливото ѝ разпределение - дали едни пазарни участници не са платили повече, отколкото е трябвало.

Ситуацията днес е по-различна, но вече се наблюдават индикации за подобен подход. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, започва да субсидира неефективното производство на ТЕЦ „Марица изток 2“, което представлява държавна помощ, а одобрение от Европейската комисия за допустимостта ѝ все още липсва. Междувременно производителите с преференциални цени са ощетени, тъй като срива на пазарните цени не води след себе си корекция на премиите, които получават. Крайният ефект – запазване на крайните цени за потребителите ниски на цената на ощетяване на едни производители за сметка на други и риск от наказателна процедура за неправомерна държавна помощ.

Потискане на инвестициите

Друг начин за изкуствено задържане на цените е потискане на одобрените инвестиции. Въпреки че такова регулаторно поведение се наблюдава още от 2010 г., то стига своя апогей през 2013-2014 г. -  периодът, който наричам „тъмните години“ в сектора, когато не се признава нито един лев инвестиции в електроразпределителната мрежа. Разбира се, компаниите инвестират за своя сметка, защото са изправени пред по-строги изисквания за технологични разходи, които включват търговски и нетърговски загуби по мрежата. Парадоксалното е, че регулаторът едновременно не признава нови инвестиции, но очаква по-ефективно управление на мрежите, което се постига само с нови инвестиции.

В момента се наблюдава изкуствено забавяне на инвестициите поради ангажимента за отлагане на планирани ремонти, което може да доведе до два изхода – или ще бъде компенсирано с повече инвестиции през оставащата част от регулаторния период, който приключва в края на юни 2021 г., или няма да бъдат извършени. В първия случай това няма да се отрази на цените, тъй като има нулев нетен ефект – по-малко инвестиции в първата половина на 2020 г. са компенсирани със същия размер през следващите 12 месеца. Във втория случай това означава по-ниски цени, което е сериозно изкушение предвид очакваните икономически ефекти от пандемията и предстоящите парламентарни и президентски избори през 2021 г.

Отношение към инвеститори

Едно от най-лошите последствия от предходната криза е, че в рамките на около пет години чуждестранните инвеститори в сектора са обвинявани за почти всичко и са подложени на огромен социален и регулаторен натиск, включително процедури за отнемане на лицензи. Някои от тези практики продължават и до днес, а при свиваща сена икономическа активност могат и да се засилят.

Друг интересен пример, не по-малко парадоксален от очакванията с по-малко инвестиции да се постигне намаляване на технологичните разходи, е схемата за енергийна ефективност. България избира да изпълни ангажиментите си за постигане на енергийни спестявания от 20 % до 2020 г. чрез схема за задължени лица, в които влизат крайни снабдители, мрежови компании и търговци на електрическа енергия. В рамките на общата схема за задължени лица ежегодно се определят индивидуални цели  за  енергийни  спестявания за всяка компания поотделно за  периода  2014-2020 г.  Въпреки че тези дружества имат задължение за постигане на енергийни спестявания, схемата не предвижда механизъм за финансиране на тези дейности, т.е. те са за сметка на дружествата. Нещо повече – неизпълненито им води до глоби.

Докато големите мерки, като мярката 60/40 или отпусканите гаранции през Българската банка за развитие и Фонда на фондовете, са видими и публично дискутирани, редица други мерки могат да останат незабелязани, тъй като са твърде специфични, но могат да имат силно негативен ефект върху сектора, в който се прилагат и икономиката като цяло. Надяваме се да не се повтарят старите грешки, съзнателни или не, отпреди 10 години и настоящата ситуация да се използва като катализатор за реформи, а необходимост от такива има.

Един от основните приоритети, както в предстоящото регулаторно решение за новия ценови период, така и в следващите няколко години е рестартиране на либерализирането на пазара, което е замразено от 2013 г. Необходимо е създаване на механизъм за постепенно преминаване на домакинствата от регулиран към свободен пазар. За целта трябва да се изготви план на база на различни сценарии, тъй като има редица механизми, които могат да се използват, и да се организират поредица от обществени обсъждания със заинтересованите лица.

На следващо място е интегриране на местния пазар в регионалните пазарни обединения, което е крачка към постигането на реални пазарни цени. Тази стъпка върви ръка за ръка с увеличаване на трансграничния капацитет, който трябва да се удвои от настоящите около 7% от инсталираните мощности.

Развитието на потреблението и навлизането на нови технологии, към които се прибавя и силно индустриалния профил на българската икономика, водят до необходимост от допълнителни инвестиции в мрежови услуги. Нещо повече – привличането на нови индустриални, аутсорсинг и ИТ инвеститори задължително минава през наличие на надеждна инфраструктура, включително електроенергийна такава, която да гарантира сигурност и качество в снабдяването с ток в завода, изчислителния център или офиса. За целта е необходимо както регулаторното насърчаване на инвестициите, така и създаване на благоприятна инвестиционна среда, в която компаниите не се чувстват като врагове на народа.

На последно място, но не и по важност, това е общата визия на управляващите за развитието на сектора в контекста на Зелената сделка. Това е политика, която все още не е заела финалната си форма и несъмнено съществува поле за маневриране, но посоката е горе-долу ясна. В този контекст управляващите следва да изготвят стратегия, която едновременно отговаря както на европейските приоритети за развитие на сектора, така и на националния интерес, включително чрез намиране на компромиси и договаряне на отсрочване на действието на някои елементи.

Отлагането на трудните решения, особено в условия на криза, може и да изглежда като добра идея, но реално е като мораториума върху плащането на сметки или като напиване след тежък ден. Носи моментно облекчение от натрупаните проблеми, които обаче се връщат на следващия ден с още по-голяма сила, защото към тях се прибавя и махмурлук.