Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Това е България*

23.05.2013
Оцени тази статия:

България е като стол, който всеки момент може да рухне, защото три от поддържащите го крака са изгнили и ще се разпаднат. Единствената опора, която е останала, е икономическата. Тя е излъскана до блясък, привлекателна е с ниските данъци и преференциите за чуждестранните инвеститори, които обаче не идват тук, защото ги няма другите три опори - законовата, административната и политическата.

Такава картина рисува Марк Клугман - икономист и автор на теорията за LEAP зоните (LEAP идва от Law, Economy, Administration, Politics). Клугман е оптимист, че балансът в България ще бъде постигнат и е убеден, че той се постига с промяна в мисленето, за каквато моментът у нас е назрял.

Марк Клугмън бе гост на форума Free Market Road Show, провел се вчера[1] в София по инициатива на Института за пазарна икономика. Това бе третото му посещение в България, така че вече е добил достатъчно впечатления за проблемите на страната и за потенциала ѝ. В неговите очи той е огромен и ако се възползваме от шанса си да сме сред първите, които ще пристъпят към иновации в сферата на обществено-икономическия живот, то можем да се превърнем в следващия Хонконг, а защо не и в спасителят на Европейския съюз.

Клугман проповядва идея, която е обратната на онова, което се случва през последните години в глобализиращия се свят. Вместо да се правят все по-големи обединения, той предлага да се създават малки зони върху част от територията на страните, в които да се конституира нов ред. Хората, които ще отидат да живеят и работят в тези зони, ще са там по своя собствена воля. Това ще поражда по-малко опозиция и конфликти и така в тази зона ще може да се работи по-бързо, по-гъвкаво, по-ефективно. 

"Швейцария се е развила по този модел. САЩ са се развили по този модел. Германия направи грешка в опита си да наложи рязка униформеност, за да изглади различията между Източна и Западна Германия", каза Клугман за DarikFinance.bg. Според него, когато промените се налагат на всички жители на дадена страна, въпреки че има и несъгласни с тях, това спъва развитието и забавя растежа. 

"Не е не необходимо да мислите за решение, което да е приложимо за цялата територия на страната и за цялото население. Може да определите една тънка ивица земя, по-малка от територията на София, и хората, които харесват идеята, да имат възможност да живеят там спрямо правилата, валидни за тази зона, а онези, които не искат, да останат извън нея", предлага икономистът. 

"В тази зона могат да се вземат нещата, които се оценяват като най-атрактивни от инвеститорите. Например, ако решите, че най-доброто трудово законодателство в Европейския съюз е в Дания, то пренесете тяхната практика в тази зона. Ако най-добрата данъчна система е българската, то вземете нея. По същия начин избере онази система, която позволява най-бързото създаване на бизнес", съветва Клугман. Според него Европейският съюз би позволил създаването на такава LEAP зона на България, защото тя е изпълнила всичките финансови и икономически критерии, залегнали в създаването на еврозоната. Страната би могла да си извоюва това право на създаване на автономна зона за иновации, каквито тромавият Европейски съюз не може да си позволи.

"ЕС поставя някакви лимити на това колко иновации са възможни". "Има грешка, заложена още в създаването на Европейския съюз, която може да го унищожи. Тази грешка е в липсата на гъвкавост, неспособността промените да се случват със скоростта на пазарите, със скоростта на технологиите, иновациите. Съветският съюз имаше същата уязвимост и се разпадна", припомня икономистът.

Той прогнозира, че в следващите пет години в Черноморския регион ще се появи държава, която ще тества идеята на LEAP зоните. Грузия вече е активна в тази насока, като се мисли за промяна в конституцията, която да позволи отделянето на такава автономна част от страната.

Това не е държава в държавата и не е сепаратизъм, настоява Марк Клугман в опит да потърсим слабостите на идеята му. Той предлага доказателство, че те вече са създадени, макар първоначалният им замисъл да не е бил точно такъв. Хонконг и Сингапур са успешните примери за това. Има разбира се и неуспешни - в Китай, по времето на Дан Сяопин. Хубавото в тях, според Клугман, е че при провал на опита, негативите не засягат цялото население на страната.

"Ние трябва да избягаме от този доминиращ модел на мислене, според който нещата трябва да станат зле, за да се постигне консенсус сред гражданите на една държава, че е нужна бърза промяна", смята икономистът и продължава: "Обикновено тогава се появява някой нов лидер, който има голямо мнозинство и това му дава власт да наложи промяната в страната, въпреки че има и несъгласни с нея. Аз не мисля, че това е много оптимистична стратегия, но това е нещото, което много хора всъщност правят". 

Заради силовото налагане на промени и опозицията, която съществува, развитието е обречено да е бавно.

"Когато решенията се вземат на ниво държава, се стига до ситуации като тази, в която, ако вие искате да пиете вино, а аз искам да пия бира, то единственият вариант за помирение е двамата да държим чаши, които са наполовина пълни с вино и наполовина пълни с бира. Никой не е щастлив, но това е консенсусът", обяснява Клугман и това е неговото обяснение защо една държава, дори и малка като България, не може да е LEAP зона сама по себе си. Когато в рамките на една държава се създаде специална по-малка зона, в която да се събират единомислещи хора, това ускорява работата в зоната и помага за постигането на търсените резултати.

"Всички искат да създават повече работни места. Всички искат да има повече инвестиции", изтъква Клугман. Това му дава убеденост, че тези зони ще търсят успеха. 

"Веднъж, след като се разбере колко ползотворно би било това за Европейския съюз, то може да даде отговор на въпроса дали самият ЕС не би могъл да оцелее именно по този начин", пита се икономистът. 

Според него България може да бъде пионер в най-новата история на Европа, защото вече е доказала, че може да работи. Резултатите в областта на икономиката се забелязват. Освен това не е изгубена комуникацията с инвеститорите, които просто чакат да видят същото подобрение и при другите три стълба, гарантиращи стабилност - законът, администрацията и политиката.

"Защо в този хотел, в който разговаряме с вас, има надписи на английски? Защо в стаята ми има контакти с 220 волта, но и такива със 110 волта? Защото в този хотел са наясно какви хора искат да привличат като клиенти. Така и България трябва да е наясно какво търсят инвеститорите, за да им го даде", обяснява Марк Клугман, чиято следваща дестинация с роуд шоуто е Румъния. 

Да не забравяме, че надеждата му е до пет години все някоя черноморска държава да се зарази с нея и да се нагърби да я тества как работи на практика.

 

* Статията на Гергана Михайлова е публикувана за първи път на 17 май 2013 г. в DarikFinance.bg (виж тук).

 


[1] на 16 май, 2013 г.