Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Торовите заводи пак искат преференции

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format* (Word Format)

Събитие: Пръв опит от както наблюдаваме работата на Комисията по икономическа политика от март 1997 г. сме свидетели на пряк опит за лобиране от страна на отделен народен представител. Димитър Ламбовски (НДСВ) поиска на смесено заседание на икономическата комисия и комисията по енергетика, на което да бъде обсъдено приемането на методика за разделяне на консуматорите на природен газ по големина. Идеята е природният газ, използван като суровина, да се плаща по преференциална тарифа или "поне да не се облага с ДДС". Подобна привилегия би трябвало да бъде насочена към трите торови завода "Агрополихим", "Химко" и "Неополихим". Мотивите за такова третиране на тези заводи според Ламбовски (който сподели, че има интерес в този бизнес) са:

1/ те са в критично състояние и излизат от пазарите си;

2/ подпомагането им ще има положителен ефект върху приходите в бюджета;

3/ стабилизирането им ще се отрази благоприятно върху селскостопанското производство. Въпреки че заводите са приватизирани, според някои депутати "би било грешно да се оттеглим и да позволим съответната индустрия да спре". До решение в крайна сметка не се стигна, но това не премахва нуждата от такъв коментар.

Коментар: 1/ Искането за осигуряване на преференции на определени компании не е нещо ново на фона на ширещата се в България нагласа и на властимащи, и на частния сектор по отношение на това, че държавата е длъжна да осигурява протекции и привилегии на определени индустрии. Полево изследване на ИПИ показва, че близо 70 % от бизнеса е склонен да търси преференции. Българските компании вярват, че държавата трябва да защити "стратегически" индустрии и че нейната намеса в пазара е нещо добро. Досега обаче не сме наблюдавали подобен директен опит за лобиране от страна на депутат. Още повече, че ценообразуването на природния газ е в компетенциите на изпълнителната, а не на законодателната власт. Ангажирането на Народното събрание със становище в тази област не би могло да има реални правни последици, а по-скоро ще служи като сигнал за правителството каква линия на поведение би трябвало да следва. Което малко обърква понятието "разделение на властите".

2/ Искането на г-н Ламбовски е класически пример за търсене на протекции с класическа мотивировка. Още през 1946 г. Хенри Хазлит описва същата схема за искане на държавна протекция в книгата си "Икономика в един урок": "Индустрията Х е болна. Индустрията Х загива. Тя трябва да бъде спасена. Тя може да бъде спасена само чрез мито, чрез по-високи цени или чрез субсидия. Ако се допусне тази индустрия да загине... широки кръгове ще бъдат обхванати от депресия". "Спасението" на торовите заводи чрез мито вече беше изпробвано. През ноември 2000 г. тогавашното правителство временно увеличи митото за внос на амониева селитра с оглед стимулиране на продажбите на местните производители, които бяха засегнати от увеличените цени на природния газ. Както можеше да се очаква, тази мярка не подобри състоянието на индустрията, а по-скоро наложи разходи на земеделските производители. В крайна сметка митото беше премахнато през март т.г. Сега явно се правят опити за канализиране на протекционизма към използването на продуктова субсидия.

3/ Даването на привилегии на едни участници на пазара винаги е за сметка на други. Ако оставим настрана проблема със справедливостта на подобна линия на поведение, преференциалното третиране на определени индустрии крие редица негативи. Един от тях е проблема с "дисциплината". Ако определена група производители свикне да получава привилегии винаги, когато изпадне в тежко финансово състояние, то тя няма да има никакъв стимул да търси сама начини за подобряване на конкурентноспособността и пазарните си позиции. Проблемът с тежкото състояние на торовите заводи безспорно е сериозен, но той е проблем на тяхното корпоративно управление, а не на държавата и данъкоплатците.