Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Токът поевтинява, но докога?

Автор: Калоян Стайков / 26.07.2013
Оцени тази статия:

„Не ме гледай какво върша, слушай какво ти говоря” изглежда продължава да бъде мотото на държавната политика. Въпреки че управляващите и ДКЕВР обясняват втори месец как ще намалят цените на електроенергията с 5%, никой не предостави ясна информация как точно ще се случи това и дали е устойчиво решение.

Всички цени за новия ценови период за производителите на електроенергия, които ДКЕВР обсъжда, се понижават с изключение на две централи – „Зебра” АД и „МБАЛ – Търговище” АД. Въпреки това цената, на която НЕК ще продава електроенергия за регулирания пазар от октомври 2013 г., се увеличава от 79,18 лв./МВтч на 96,74 лв./МВтч. Разликата идва от това, че в старата цена липсваха добавките за зелена и кафява енергия и за дългосрочните договори на Марица Изток 1 и 3, които са включени в новата цена. До миналата година тези добавки се плащаха като част от мрежовите услуги. Те се оценяват на 15,20 лв./МВтч за новия ценови период и ако се приспаднат от 96,74 лв./МВтч, „чистата цена” достига 81,54 лв./МВтч, което отново е по-високо от миналогодишната цена, на която НЕК продаваше електроенергия на регулирания пазар. Не е като да няма обективни причини за това – включват се нови централи към микса на НЕК, но управляващите и регулатора поне можеха да имат смелостта да го заявят ясно.

Намаляването на някои цени, например тези на ТЕЦ „Марица Изток 2”, са направо енигматични. Освен че се намалява цената за разполагаемост, която покрива всички фиксирани разходи и възвръщаемостта на капитала на производителите на електроенергия, свива се и цената за производство, която покрива разходите за енергийни ресурси. Второто става на фона на множеството изказвания, граничещи с клетви, на министъра на икономиката за повишаване цената на лигнитните въглища, с които работи централата, от „Мини-Марица Изток”. С други думи централата ще работи на загуба за регулирания пазар.

Тези „регулаторно вменени’’ загуби могат и да се компенсират с освобождаването на допълнителни мощности за търговия на свободния пазар и за износ, тъй като за регулаторния период 2012-2013 г. НЕК е плащал разполагаемост от  4,8 млн. МВтч, докато за периода 2013-2014 г. плаща за едва под 2,1 млн. МВтч. По този начин делът на централата в миска намалява от 25% на 9,65%, което означава, че на регулирания пазар ще се консумира по-скъпа електроенергия.

Въпреки че НЕК ще продава електроенергията на по-висока цена (като се изключат добавките), електроразпределителните предприятия ще я продават на клиентите си на по-ниска цена. Това е едно от две неща – сигурна формула за техния фалит или резултат от подобряване на ефективността им и намаляване на загубите по мрежата. Второто изглежда малко вероятно, като се има предвид, че до момента ДКЕВР постоянно натиска надолу инвестиционните разходи на ЕРП-тата с цел да задържи увеличаването на цените на електроенергията. Резултатът е, че те са правили инвестиции на санитарния минимум, за да могат мрежите да работят добре, но не са имали възможност да вложат средства, които да повишат качеството на услугата и да намалят загубите по мрежата. Т.е. по-скоро става въпрос за целенасочено влошаване на финансовото състояние на дружествата.

Подходът за задържане на инвестиционните разходи се прилага и по отношение на останалите компании по цялата верига, което трудно може да се нарече успешно намаляване на цените, тъй като тези разходи рано или късно ще трябва да се направят. Именно по този начин може да се постигне по-висока ефективност и колкото по-рано се направят, толкова по-добре. Продължава обаче практиката да се прикрива неефективното управление и злоупотребите в някои предприятия, които водят до увеличение на цените за крайните потребители, като се орязват инвестициите на всички компании по веригата.

Тази политика на налагане на ограничения и загуби върху работещи компании с цел да се прикрие лошото управление на целия сектор не може да продължава вечно и рано или късно и работещите компании ще изпаднат във финансови затруднения, които ще направят невъзможно задържането на цените. Дали този момент ще дойде през лятото на 2014 г. или по-късно не е от значение, важното е, че той е неизбежен и са нужни стъпки, за да се избегне. Едно добро решение е използването на приходите от продажба на квоти за въглеродни емисии за финансиране на част от „задълженията към обществото” за изкупуване на електроенергия по преференциални цени. Тази мярка обаче е незначителна на фона на сериозните дисбаланси, които се трупат в система повече от 10 г. Времето за козметични мерки отдавна изтече, нужна е радикална промяна.