Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Токът е скъп, но не може да поевтинее?

Автор: Калоян Стайков / 07.06.2013
Оцени тази статия:

Преди няколко месеца експерти, включително тогавашният министър на икономиката, обясниха на потребителите, че сметките им за ток са високи, защото им се подава електроенергия с по-ниско напрежение и ел. уредите трябва да работят по-дълго време. Тази седмица от ДКЕВР излязоха с нов куриоз – цената за ток е висока, но не може да се намали, защото тогава топлофикациите трябва да увеличат цените за парно и топла вода. Това звучи като втора част на призива на Асоциацията на топлофикационните дружества за повишаване на нощната енергия с 15%, за да се мотивират клиентите да се отопляват с парно.

Това изглежда като поредния опит за разсейване на реалните проблеми в сектора и създаване на някакво чувство на неизбежност на водената политика. Идеята обаче е лишена от логика най-малко по две причини. Първата е, че под едно от всеки пет жилища в страната се „радва” на удоволствието наречено централно парно отопление[1]. Този дял е малко по-висок за жилищата в градовете, но дори и там е едва едно на всеки четири. С други думи четири от всеки пет жилища, а и бизнесът в страната, плащат по-висока сметка за ток, за да може едно от всеки пет жилища да се отоплява с парно на по-ниска цена.

Втората причина е, че от цялата електроенергия, която Общественият доставчик (НЕК) предоставя за задоволяване на нуждите на електроразпределителните дружества и крайните снабдители, едва 10% е електроенергията от топлофикации през ценовия период 2012-2013 г. Т.е. дори и да се намали изкупуваната от тях енергия за енергийният микс, не е сигурно, че това ще доведе до сериозно понижение на крайната цена, тъй като има още въпросителни. Такива например са:

  • Какво ще прави НЕК с оставащата електроенергия, произведена по високоефективен комбиниран начин, която е задължен да изкупува от топлофикациите;
  • Откъде ще се изкупува електроенергията, която ще замести тази от топлофикациите в микса;
  • Има ли по-ефективен начин за намаляване на крайната цена на електроенергията?

Въпреки че в България продължава да има строго регулиран пазар на електроенергия, това не означава, че в него не могат да бъдат въведени някои пазарни механизми, които да подобрят ефективността му и да облекчат частично крайните потребители. Един такъв механизъм е въвеждането на търгове за цените на разполагаема електроенергия. Според настоящата Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия цената за мощност/разполагаемост се определя по такъв начин, че да покрива всички фиксирани разходи и възвръщаемостта на капитала на производителите на електроенергия. Оттук произлизат поне два проблема.

Първият е, че този подход е лишен от какъвто и да било стимул за производителите да оптимизират и подобряват дейността си, тъй като цените не се определят на база ефективност, а на база решение на група чиновници, взето на закрито заседание. Разбира се, то зависи от някои обективни фактори, но не е лишено и от доза субективни такива. Ползите от подобен подход си личат и от бърз преглед на цените за МВтч. разполагаемост, които варират значително между ТЕЦ „Варна” – 8,69 лв., ТЕЦ „Бобовдол” – 16,85 лв. и ТЕЦ „Марица Изток 2” - 27,77 лв.

Вторият проблем е, че заплащането на всички фиксирани разходи на един производител оскъпява цената на един произведен МВтч. при по-ниско от планираното производство. Така например нетната разполагаемост на АЕЦ „Козлодуй” за ценовия период 2012-2013 г. е близо 14 хил. МВтч. Ако НЕК изкупи цялата електроенергия, тя ще плати на АЕЦ по 27 лв. за това, че може да разполага с тази енергия (фиксираните разходи) и още по 15,30 лв. за самото производство (разходите за използваното гориво). В този случай един произведен МВтч. ще струва точно 42,30 лв. на НЕК. Ако обаче вместо планираните 14 хил. МВтч. централата произведе двойно по-малко енергия, тогава картината е доста по-различна. В новата ситуация НЕК ще плати цена за разполагаемост по 27 лв. за всичките планира 14 хил. МВтч., но ще получи само 7 хил. МВтч., за които ще плати по 15,30 лв. Това надува цената за един МВтч. до 69,30 лв. Тази „подробност” става все по-заплашителна на фона на растящия дял на ВЕИ централите и ниския износ на електроенергия и трябва да се превърне в приоритет.

В електроенергийната система има редица неефективности, които са ясни отдавна. Протестите от началото на годината показаха достатъчно ясно колко сериозно е положението и демонстрираха еднозначно неотложната нужда от промени. Освен проблемите, някои от решенията също са известни и бяха включени в докладите на Световната банка и Европейската комисия. Единственото, което остава, е управляващите да съберат кураж и да вземат мерки.

Що се отнася до топлофикациите, преди да се намали участието им в микса за регулирания пазар, нека ДКЕВР да покаже разчети за ефектите от това, че те продават електроенергия на НЕК на преференциална цена, но купуват ток за собствени нужди на значително по-ниска цена. Това, между другото, беше и една от забележките в двата доклада.

 

 

 

 

 

 


[1] България 2011 – Статистическа панорама: http://www.nsi.bg/publications/Bulgaria2011_StPanorama.pdf, стр. 16