Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

То не беше такса ВЕИ, не беше чудо

Автор: Калоян Стайков / 13.12.2013
Оцени тази статия:

Всеки, следил обясненията около въвеждането на новата такса ВЕИ, вероятно е объркан. В началото се говореше, че новата такса се въвежда, защото НЕК, по-конкретно ЕСО, отчита големи разходи покрай диспечирането на електроенергия от ВЕИ, затова и таксата се въвежда само за тях. Идеята тогава беше тази такса да се използва за покриването на тези разходи. Не стана ясно защо въпросната такса се обсъжда в бюджетната комисия на парламента, при положение, че ефектът ѝ е бюджетно неутрален.

В последствие финансовият министър обясни, че таксата ще се използва като фискален буфер. По-късно премиерът обясни, че средствата ще се използват за създаване на фонд, който ще прави инвестиции в електроенергийния сектор. От обясненията му обаче не се изясни защо само ден по-рано бюджетната комисия гласува прехвърлянето на тези приходи към бюджета на ДКЕВР. Още по-късно пък министърът на икономиката и енергетиката заяви, че част от средствата от тази такса ще се използват за помощи за енергийно бедни домакинства.

Междувременно таксата беше приета на второ четене в парламента, но веднага след това стана ясно, че влиза за обсъждане в комисията по енергетика към парламента, за да бъде диференцирана. Не след дълго управляващите се отказаха и от това, независимо от уверенията от председателя и зам.-председателя на енергийната комисия за модифицирането ѝ. Миналата седмица писахме, че положението е прецакано до неузнаваемост, а тази седмица изглежда е „наведи се, идва отново” (BOHICA).  

Целият този хаос не може да е случаен, тъй като работещите в законодателната и изпълнителната власт, както и тези в ДКЕВР, са от години в системата и трябва да са наясно какви ще са последствията от тези, а и други решения. В подкрепа на това говорят двете оставки в ДКЕВР в един и същи ден. Това навежда на мисълта за целенасочена кампания за дестабилизиране на системата или замаскиране на някакъв друг проблем.

В крайна сметка новата такса, каквато и форма да приеме, няма да разреши нито един от трупаните с години проблеми в системата. Оттук нататък има два варианта: 1) Управляващите да продължат да отстояват неясни намерения за използването на средствата от таксата и  впоследствие тя да бъде отменена, а събраните пари – върнати на производителите. Такава беше участта на въведената през септември 2012 г. подобна такса от ДКЕВР. 2) Таксата остава се използва за покриване на разходите за диспечиране на електроенергия от ВЕИ, каквато беше първоначалната идея. Тогава цената ѝ ще се заплати от крайните потребители, тъй като "при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране" ДКЕВР определя "цените на енергийните предприятия [така че те] да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им" (чл. 31, ал 2 от ЗЕ), включително за "балансиране на електроенергийната система".

На фона на всичките гимнастики около въвеждането ѝ стои все по-стряскащият въпрос дали таксата наистина ще отиде за покриване на тези разходи или ще финансира стари задължения/загуби на НЕК, свързани с проекти като АЕЦ „Белене” и „Цанков камък”. Това може и да звучи като спекулативна теория, но вече се случва със средствата, които БЕХ пое като дълг за изграждането на газова връзка между България и Гърция.