Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Тиранията на подоходния данък в САЩ*

Автор: Ричард Ран ** / 12.04.2012
Оцени тази статия:

Нашите предшественици са се разбунтували срещу по-малко оскърбления, отколкото ние трябва да понасяме днес.

 

Американците, 236 години след  Декларацията за независимост, са подложени на много по-силна американска данъчна тирания – а аз не използвам тази дума ей така – в сравнение с британската данъчна тирания, която подпали нашата революция.

Съвременните защитници на прогресивния подоходен данък казват, че е справедлив защото е наложен със „съгласието на управляваните”, което е тяхната първа лъжа. Америка е основана като конституционна република, за да защитава уязвимите малцинства от тиранията на демократично избраното мнозинство. Демокрацията и съгласието на управляваните са напълно различни концепции. След като веднъж допустимо разделянето на населението на класи бъде допуснато, мнозинствата могат лесно да вземат правото на мнение на малцинството. Въпреки че са живели в демократична държава, черните американци съгласявали ли са се да се возят в дъното на автобусите преди движението за човешки права? За демократичните държави се знае, че са поставяли по-високи данъци на религиозните малцинства – без тяхното съгласие. Расовата, религиозната и етническата дискриминация може вече да не са на мода, но дискриминацията, базирана на заемана длъжност или на получаван доход е много модерна  и също толкова осъдителна.

САЩ имат най-прогресивното (т.е. най-неравно) подоходно облагане в света. Най-долните 50 процента от хората с  облагаеми доходи средно получават повече чрез данъчни бонуси, отколкото реално плащат като данъци, докато хората с най-високи доходи плащат силно непропорционална част от своите доходи под формата на данъци – въпреки мита, че Уорън Бъфет има по-малка данъчна ставка от секретарката си. Прогресивен подоходен данък посреща условието за „съгласие на управляваните”, само ако мнозинството от всяка класа на данъкоплатци се съгласява с неговата данъчна ставка. В противен случай, това ще е данъчна тирания на мнозинство с ниска данъчна ставка над малцинството с висока данъчна ставка. Защитниците на прогресивния подоходен данък заявяват, че той е просто справедлив, игнорирайки факта, че няма нищо  справедливо в това да облагаш с по-висока ставка тези, които работят повече и/или харчат повече пари, за да добият образование и квалификация. Разрушително и тиранично е едно общество да облага най-продуктивните, иновативни и създаващи работни места хора, с по-високи ставки от останалите.

Най-тираничните режими налагат закони, които са толкова обширни, сложни и неясни, че хората да не могат никога да знаят дали покриват условията им. Това упълномощява държавата да се прицели в който пожелае, знаейки че винаги ще може да го хване в някакво нарушение. Данъчният кодекс на САЩ има около 77 000 страници. Очевидно, никой човек или дори група от данъчни професионалисти, включително тези в данъчната служба, не може да знае всички правила и регулации. Така всеки е в риск от избирателна акция. Ако някой не се ползва  с политическа подкрепа, може лесно да се окаже в затвора. Там се намират тези, които излежават присъди за далеч по-леки престъпления, отколкото тези извършвани от политически подкрепените като фискалния секретар Тимъти Гайтнър, който e начело на данъчната служба,  и бившият ръководител на комисията по данъчно законодателство в Конгреса, конгресмен Чарлз Рангъл, демократ от Ню Йорк. Струва си да си цар, или поне да се ползваш с неговата подкрепа.

Данъчна тирания съществува, когато данъчните ставки (сумата от федерални, щатски и местни данъци) са по-високи от дела на печалбата от общите приходи, особено когато такива ставки са добре познати на компетентни данъчни икономисти и на политиците, които те съветват. Пример за това е предложението на президента Обама да се увеличи данъкът върху финансови операции на „богатите” до поне 30%, което ще е почти гарантиран убиец на печалба и работни места. Такива данъци са измислени да наказват определени групи хора, а не да увеличават събираемостта на данъци.

Друг пример за данъчна тирания се вижда, когато данъците са събирани за подкрепа на програми, които са противоконституционни и не са съобразени с никакъв анализ за това какъв ефект ще имат, дали ще могат бъдат управлявани добре и дали ще създадат опасност от корупция. Прекалено голяма част от правителствените разходи няма как да издържат такива анализи. Ако тези анализи се прилагаха, нямаше да има нужда от индивидуален подоходен данък.

И Съветският Съюз, и Нацистка Германия налагат огромни данъци за излизане от страната на техни граждани, насочени главно срещу евреите, които са искали да емигрират. Такава данъчна тирания е правилно разглеждана като нарушение на основно човешко право – това да пътуваш. Въпреки това, САЩ са една от малкото останали държави, които облагат хора които са напуснали и не са останали американски граждани. Сега, Сенатор Барбара Боксър, демократ от Калифорния, се опитва да прокара закон, който се опитва да стигне по-далеч -  да възпрепятства хора, опитващи се да получат паспорт, само на база обвинение (недоказано) от данъчната служба, в случай че дължат повече от 50 000 долара неплатени данъци.

Институтът по право изнесе доклад този месец,в който заяви: „По силата на нови регулации, които представляват безпрецедентно заграбване на власт, данъчната служба се опитва да контролира това на кой можеш да възложиш подготовката на данъчната ти декларация. Конгресът никога не е упълномощавал данъчната служба да лицензира такива хора, а данъчната служба не може сама да си възложи това право. ” Да видим: Данъчната служба твърди че иска да защити потребителите от хора, които не разбират изцяло данъчния кодекс. Но тогава това се отнася и до самата данъчна служба и до Конгресът – кой ще ни защитава от тях?

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник,9 април, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Веселин Василев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.