Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Тероризъм и инвестиции

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format* (Word Format)

След терористичните атаки срещу Световния търговски център и Пентагона се появиха множество коментари относно отражението на тези събития върху политическия и стопанския живот в България. Една от тиражираните през седмицата тези е, че атаките ще се отразят негативно върху потока от чуждестранни инвестиции, на който може да се надява България в краткосрочен аспект. Като основания за подобен спад се посочват принадлежността на България към рисков регион и преориентация на инвеститорските интереси. Тук предлагаме малко по-друг поглед върху перспективите:

1/ Ясно е, че при една евентуална война без начална точка, без ясен противник, без граници и без предвидим край, формираните вече очаквания за глобална рецесия получават допълнителни основания. В този контекст е логично да има спад в инвестиционните потоци в глобален мащаб предвид на повишения системен риск. По отношение на възникващите икономики и в частност на България, видимият резултат от подобно развитие ще е предимно по отношение на портфейлните инвестиции. Предвид на липсата на развит капиталов пазар у нас, пренасочването на инвестиционни потоци на международните финансови пазари няма да окаже директен ефект върху България.

2/ Когато говорим за въздействието върху българската икономика, много е важно да се знае какво прави Уолстрийт. Нюйоркската фондова борса, както и всеки друг подобен пазар, прави възможно свободните спестявания да намерят своята най-добра употреба. Посредниците от инвестиционните банки поемат задължението да осигурят определен доход по поръчка на техните клиенти; те се стараят да намерят най-печелившите проекти, да предвидят бъдещите печалби, да определят срока и размера на дохода от такива вложения, и да се преборят с неизбежните несъвършенства на информацията, която имаме за бъдещето. Уолстрийт прави тези неща по-добре от всички и в по-голям обем от всички. Особено важно е да се знае, че спестяванията, които търсят своята най-добра употреба и най-висок доход, принадлежат на обикновеното гражданство навсякъде по света, но също така и в Америка (в САЩ индивидуалните инвеститори - домакини, работници, инженери, управители, пенсионери и т.н. - са около 70 млн.). Първата и най-тежко пострадалата жертва от терористичната атака срещу Уолстрийт ще бъде точно това гражданство. Единственият начин, по който България е свързана със световните капиталови пазари в момента e търговията с книжа по българския външен дълг. Тази търговия е част от покупката и продажбата на суверенен дълг на т.нар. възникващи пазари. Общият спад на тази търговия до началото на тази седмица се свежда до наполовина по-малки обеми. Очакването вероятно е, че правителството на САЩ и другите страни от Г-7 ще търсят заеми в относително дълъг период от време. Затова средствата се пренасочват към дългови инструменти най-вече на САЩ. Това развитие е симптом, че в обозримо бъдеще и преките инвестиции ще се насочат към по-развити икономики. В крайна сметка непрякото въздействие върху българската икономика ще бъде, че тя по-трудно ще привлича външни спестявания (инвестиции).

3/ Предвид на мащабите на българската икономика и инвестиционните обеми, е безспорно, че притокът на преки чуждестранни инвестиции се влияе основно от вътрешни фактори. Въпреки отвореността на българската икономика, външните шокове оказват индиректно влияние върху инвестициите. Налице е недобро стечение на обстоятелствата: избори и забавяне на приватизацията; изчерпване на приватизацията като източник на чуждестранни инвестиции и пренасочване на вниманието към други пазари (включително) в следствие на покушението срещу Уолстрийт. Всъщност от 1998 г. чуждестранните инвестиции "на зелено" са постоянно повече от чуждестранните инвестиции, привлечени чрез приватизацията. Инвестиционните решения в отраслите, където приватизацията предстои (енергетика, газ, топлофикация и пр.), не се влияят значително от краткосрочни (т.е. с времетраене до 1 година) събития на международния финансов пазар. Като правило, в тези области става дума по-скоро за приватизация на регламенти и договори с дългосрочни доставки, отколкото за активи. Подобни полета на чуждестранни инвестиции са пенсионното и здравно застраховане, дългосрочното жилищно кредитиране и животозастраховането. В първите две от тези полета основен играч засега е държавата. Може да се очаква, че предвид на потенциалните загуби в застрахователната индустрия, международните застрахователни дружества ще проявят слаб интерес към предстоящата приватизация на ДЗИ. Това от своя страна може да намери отражение в две насоки: забавяне на приватизацията или спад в цената.На инвестициите в дългосрочното жилищно кредитиране пречи общата неразвитост и затвореност на пазара и неговите институции.

4/ Инвестициите "на зелено" се диктуват от други съображения. На първо място - от перспективите за добра възвръщаемост; на второ място, от възможностите за разширяване на пазара. Техните потоци до голяма степен се определят и от това дали инвеститорът вече има позиция, която трябва да поддържа, както и от условията за издръжка на направената вече инвестиция. След събитията в САЩ се очаква значителен и траен ръст на инвестициите в комуникациите и производството на военни технологии. А това са области, в които България засега няма какво да предложи.В нито една от изброените по-горе възможности за инвестиции България не бележи категорични, тоест видими отдалече с просто око, предимства пред други европейски възникващи пазари. В крайна сметка излиза, че наследената затвореност и неразвитост, които донякъде служат за защита от шоковете на външния свят и световните капиталови пазари поради, споменатото стечение на обстоятелствата, могат да доведат до хроничен недостиг на инвестиции.