Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Такса иновации - нов квази-данък върху фирмите?!

Автор: Александър Будинов* / 30.07.2010
Оцени тази статия:

Едно от нещата, нашумели тази седмица, е идеята на Министерството на икономиката да включи "такса иновации" в текста на новия закон за националния иновационен фонд. Обмисля се тази такса да се събира само от фирмите с над 10 души персонал. По данни от Националния статистически институт изглежда, че таксата ще се събира от около 25 хиляди фирми. Идеята е със събраните пари да се финансира Националният иновационен фонд, който да подпомага на проектен принцип частните инвестиции в иновационни процеси и нови технологии в компаниите.

България, за съжаление, не е най-иновативната държава в света. През 2009 г. бяхме класирани на последно място според Европейската иновационна класация. Тогава, заедно с Латвия и Румъния, бяхме определени като "догонващи". Интересното в случая е, че тази такса иновации е заимствана от Унгария, която според същия индекс е само 5 позиции пред България и дори има по-слаб темп на развитие на иновациите от нас. Тук идва въпросът колко подходяща е всъщност тази такса?

На пръв поглед идеята за стимулиране на иновациите е напълно в крак с действията, които ЕС приема за приоритет в развитието си през следващите десет години (т.нар. Стратегия 2020). Мисълта за това как да развием пазара и икономиката с минимално количество ресурс още дълги години ще бъде една от главните задачи на цялото общество. В крайна сметка иновациите не помагат само на фирмите да произвеждат повече продукти и услуги по по-ефективен начин , а също така правят живота на всички нас по-лесен.

В действителност, обаче, една такава такса само де факто би увеличила данъчната тежест за фирмите, без те да получат нищо в замяна. Предвиждат се, разбира се, данъчни облекчения за компаниите, които сами инвестират в иновации. Но идеята да плащаш нещо, което поразително прилича по-скоро на данък, отколкото на такса не би зарадвало и най-добре настроената към правителството ни фирма (още повече след като правителството неведнъж обеща, че няма да вдига данъците).

Другото голямо опасение е, че държавата ни няма да изразходва ефективно събраните в този фонд средства. Ако обърнем за момент вниманието си към Иновационния фонд, който тази такса трябва да финансира, ще видим, че в днешно време той далеч не постига поставените си цели. В първите няколко години от създаването си фонда отчита «добра» дейност като за 2005 и 2006 година субсидира общо 228 фирми. От тогава до сега обаче дейността му прогресивно намалява като през 2010 г. фондът на практика не отчита никаква дейност.

Кому е нужен Български иновационен фонд при положение, че в ЕС вече съществува и работи Седмата рамкова програма за иновации. За нейното финансиране може да кандидатсва всяка фирма, отговаряща на определени критерии. Там много по-лесно може да се следи за правилното използване на субсидията, а и целият процес е по-прозрачен.

Няма причина българскоро законодателство да товари с допълнителни такси и данъци фирмите, които така или иначе в днешната реалност изпитват трудност да останат на пазара. Иновационният процес трябва да се стимулира, но това ще стане само ако икономиката расте. 

 

 

* Стажант в ИПИ.