Таканаречената здравна реформа е някакъв анахронизъм

Едва ли някой се съмнява в това, че има крещяща необходимост от реформиранена здравната система в България, но също така едва ли има някой, коготовластимащите могат да убедят, че правят нещо смислено по въпроса. В продължениена няколко години се натрупаха солидно количество “плодове” и сега е необходимаармия от хора да ги обере – над 2 милиона българи, за които дори не се знаятконкретните причини за да отпадат от системата.

Освен, че не работи, здравната система струва скъпо на спонсорите и – българскитеграждани. Освен, че струва скъпо, тя е монополист и то държавен, т.е. тяе недосегаема. И освен това работи на солидарен принцип, нещо като мухлясалиясоциалистически девиз “От всекиму според способностите, на всекиму споредпотребностите”.

При наличието на тези “идеални условия”, без каквато и да било конкуренцияи контрол в посока как да се принудят повече граждани да спонсорират “идеята”,вместо да се контролират стриктно разходите на системата, е логично да сепостигне този “впечатляващ резултат”. И накрая с изключителен макиавелизъмотговорните политици посочиха виновниците – над 2 милиона българи, коитоне били платили. Целият дебат по скандала като че ли беше изместен в посокакак някой, който е трябвало да плати, не го е направил и за това е виновен.Положението се замаза, прехвърлиха се отговорности/безотговорности и сегасе мисли по въпроса.

Надявам се ИПИ, като независим експертен съветник да продължи темата, коятое от изключителна важност за всички граждани на страната и покаже проблемаот по-друг ъгъл.

Ето някои абсурдни въпроси, поради които почти една трета от българскитеграждани отпаднаха от здравната система, защото държавата не може да имотговори:

– От къде безработните ще намират пари, за да си плащат осигуровките?
– Защо те трябва да плащат повече от заетите със заплата до 200 лева намесец и как това се вписва в Конституцията на РБ?
– За какво допринася 100% солидарният принцип, освен, че наказва тези спо-високи доходи да плащат повече и да получават еднакво /почти нищо/ оттова което са платили?
По-правилният въпрос е кой е платил, защото за над 4 милиона се “грижи”държавата /пенсионери, публична администрация, непълнолетни и др./, околоедин милион са в чужбина, над 2 милиона не са платили – сметката е около7 милиона и остават половин милион които са платили. Излиза, че нерегистриранитебезработни трябва да издържат частично работещите на държавна служба.

– Каква е логиката на обвързването на размера на вноските /6%/ с получениятдоход, след като много по-логично е да е обвързан размера на вноската сполучената услуга, ако не на 100%, то поне частично.

– Що за демагогия е тълкуването на вноските за здраве като данък, а некато такса за някаква услуга? Резултата го потвърждава – както при данъка,държавата не определя с точност какво дължи срещу него, докато за такситесе дължи определена услуга, съответно има по-голяма прозрачност и по-стриктнаотчетност. /В момента не можем дори да мислим за отчетност, след като саматакаса не знае какво става/.

Следва определяне на виновните (без някой да чуе тяхното становище): Безработни(нерегистрирани в бюрата по труда), които са виновни, че нямат пари и неса си платили като за работещи; “лоши работодатели”, не внесли вноски, катоза стимулиращ пример държавата отсрочва на най-големите си длъжници вноските(където обикновено условията за труд са най-опасни за здравето); българскиемигранти, които дори да са искали здравна помощ, няма как да я получатот България, но трябва да плащат за минало време. Списъка може да продължи,а Макиавели може да е спокоен, че духа му е намерил място в българскитеПравителство и Парламент.

Резултат – пари за здраве няма. Касата поема изследвания, недостатъчниспоред двама лекуващи лекари (приятели) за установяване на диагноза, съответноили си плащаш изследвания каквито трябва, или няма точна диагноза. И с всичкопо този начин, особено що касае необходими изследвания в доболничната помощ.

За какво е тогава НЗОК?

Всички известни действия на касата са скандални и по-точно скандално безотговорни– провален (скъп) опит за информационна система, безумно харчене за офисии оборудване (при създаването и), скандали за “лекарствения списък”, административноопределяне на броя направления за лечение, дефицит в болниците, плащанена ръка (по някога под формата на дарение за болницата) и т.н.

Всички участници в процеса са недоволни – лични лекари, които са превърнатиот доктори в писари, болнични лекари, които са ощетени във всякакъв смисъли пациенти, които не получават нищо от това за което са платили. Тогавазащо да се плаща?

Целият модел на здравно осигуряване доказва несъстоятелността на свръхдържавноторегулиране, цинизма на държавният монопол и липсата на управленска визияв обществените фондове. НЗОК е типичен пример за пропаст между интереситена държавата (в лицето на нейното управление) и гражданското общество, коетопо принуда я спонсорира.

Забележка: Повод за това писмо е интереса към темата от голям брой студентии дребни предприемачи, граждани, останали “доволни” от НЗОК.