„Съвършен ден за лов на рибки-бананки” или за стечението на обстоятелствата около оставката на финансовия министър

От където и да се погледне, оставката на Милен Велчев е доста разумен ход.

Първо, в правителството има ново разположение на личности и по-неясна политика. Обстоятелството, че министърът на финансите играе “либеро”, отчитайки се само на премиера още не е гаранция, че идеите на г-н Велчев ще бъдат подкрепени. Досегашната му политика е по-скоро разумна. Но тя е такава в сравнение с идеите на други министри и благодарение на подкрепата на МВФ.

Второ, погледнато исторически, разногласията между министрите и премиера, от една страна, и министъра на финансите са от 2001 г. Тогава, в края на август (виж бр. 37 от 2001 г на настоящето издание) премиерът обяви намеренията на правителството. Сумирани, ефектите от тяхното осъществяване биха допринесли за 4,2-4,3% от БВП за 2001 г. След това, през септември 2001 г. г-н Велчев представи на МВФ рамка на споразумението с около 1,5% дефицит, а в края на година действителното споразумение бе постигнато при малко под 2/3 от тази стойност. Оттогава досега историята се повтаря. Г-н Велчев очевидно не смята, че писмото му премиера от 16 юни т.г. решава проблемите, въпреки че то му осигури независимост от вицепремиерите.

Трето, макар и да се повтаря, историята с “добрите” министри на всичко останало и “лошия” на финансите си има цена и тенденция. Една такава цена са компромисите с идеите за активно управление на стопанството от държавата, които г-н Велчев трябваше или да приема, или дори да осъществява. Всъщност, благодарение на тези отношения той получи и свободата да извърши сделките с външния дълг. Друга цена е спирането на традицията за постепенно намаляване на данъците и фактическото увеличение на пределната данъчна ставка (т.е. намаляването на разполагаемия доход). Същият смисъл има и бездействието на другите министри за преструктуриране на областите, за които отговарят и липсата на рационализиране на техните разходи. Тенденцията е към всеобщо спиране на тези усилия и запълването на дупките с нови данъци. Това се вижда и от предложенията на самия г-н Велчев. (Вижте например коментара на колегата Лъчезар Богданов в в-к “Дневник” от 30 юни т.г.). Той фактически приема желанията на своите колеги, опитва се да ги ограничи, но се съмнява, че ще успее. Особено без МВФ и в състояние на политика преди местни и общи парламентарни избори.

Четвърто, от лично гледище за г-н Велчев е по-добре да се оттегли сега, отколкото по-късно. Един провалил се финансов министър има по-малки шансове за лична реализация. Някои споменавани лични мотиви са смешни. Един министър на финансите не може да прекарва свободното си време с контрабандист, пък бил той и набеден. Длъжностната характеристика на министъра и работата на контрабандиста изискват антагонизъм и непоносимост между личностите, заемащи тези позиции. Обществото в България е доста толерантно към липсата на такива граници. Всъщност, при подобни обстоятелства в друго общество, Милен Велчев би трябвало отдавна или да си е подал оставката, или да е уличил някого в лъжа.

Напускането на г-н Велчев ще бъде вероятно не просто консервиране на сегашното състояние. Оставянето на публичните финансите в ръцете на неговите колеги, ще върне реформите към пазарно стопанство назад. Не чак до стопанските безумия от 1995 и 1996 г. – за да се стигне дотам са нужни специални усилия. Доверието на международните финансови анализатори към българските инструменти на пазара до голяма стенен се дължи на поведението, имиджа и личната известност на Милен Велчев и Красимир Катев. Въпреки това, напускането им само по себе си не може да снижи това доверие. Основният фактор в неговото формиране си остава водената стопанска политика.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––Предложенията на Велчев в деня на оставката без коментар

  • Ставката от данък печалба ще бъде намалена от 23,5% за 2003 г. на 22% през 2004 г. и на 20% през 2005 г. – при обещания доскоро за намаления съответно до 20% и 15%;
  • Необлагаемият минимум на данъка върху доходите на физическите лица ще бъде увеличен от 110 лв. за 2003 г. на 140 лв. през 2006 г.;
  • Здравноосигурителната вноска ще бъде увеличена от 6% на 8% през 2005 г.;
  • По режима за облагане с ДДС не се предвиждат изменения.;
  • Акцизите ще растат до достигане на равнищата в ЕС.

Извадки от предприсъединителна програма 2003 г., разгледана от МС на 7 август


Свързани публикации.