Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Съветът на Европа проспива една бързоразвиваща се диктатура

Автор: Любомир Авджийски / 05.08.2016
Оцени тази статия:

„Опасностите, които са пред нас, са огромни, но огромна е и нашата сила. Няма причина, поради която да не достигнем нашите цели и да не изградим структурите на такава Обединена Европа, чиито морални ценности ще спечелят уважението и признанието на човечеството и чиято физическа сила ще бъде такава, че никой няма да посмее да спре нейното мирно пътуване през бъдещето.”  

У. Чърчил, 12 август 1949, на първата асамблея на Съвета на Европа, три месеца след подписването на договора за учредяване на Съвета

 

На 16 юли бе предотвратен опит за преврат срещу властта в Турция. По данни на турското правителството убитите при сблъсъците са 265, а ранените - 1400. Арестуваните в първите дни след опита за преврат бяха около 6000.  Правителството уволни над 15 000 служители в сферата на образованието, както и над 8800 полицаи и 6000 военни. Между 17 и 28 юли бяха затворени 131 медии, сред които 16 телевизии, 23 радиостанции, 45 вестника, 15 списания и 29 издателства. Данните са на официалното издание на турското правителство Resmi Gazetе. На 16 юли в свое извънредно заседание турският Висш съвет на съдиите и прокурорите взе решение за освобождаването на 2745 съдии.

На 18 юли международната правозащитна организация Амнести Интернешенъл излезе с позиция, в която заявява: „Масовите арести и уволнения са дълбоко притеснителни в контекста на повишената нетолерантност към мирното несъгласие от страна на турското правителство. Налице е риск тези репресивни мерки да бъдат насочени и срещу журналисти и граждански активисти.” На 24 юли организацията отново публикува позиция, според която: „Амнести интернешенъл разполага с достоверни доказателства, че задържаните в Турция са претърпели побой и изтезания, включително изнасилвания, в официални и неофициални центрове за задържане в страната”.

В две свои публични изяви турският президент Ердоган изрази готовност за връщането на смъртното наказание и прилагането му спрямо организаторите и участниците в опита за преврат на 16 юли. Паралелно с това Турция се възползва от правната възможност да дерогира Европейската конвенция за защита правата на човека за периода на извънредното положение (3 месеца). Тази мярка, обаче, не освобождава властите в страната да спазват процедурата по дерогиране в чл. 15 от Конвенцията, според която следва да продължи спазването на чл. 2,3,4 и 7 от Конвенцията. Това означава, че и след дерогирането страната не е освободена от задължението да гарантира правото на живот, да не допуска изтезания или принудително подчинение, както и да не допуска налагането на наказание, което не е било предвидено за съответното престъпление по време на извършването му. Последното задължение изключва възможността смъртно наказание да бъде прилагано спрямо организатори или участници в опита за преврат.

Международната институция с най-голям авторитет и представителност, която следва да реагира на събитията, изложени по-горе, е Съветът на Европа (СЕ). Съветът съблюдава спазването на основните човешки права в 47-те си страни членки, една от които е Турция. Основният документ, приет от СЕ, е Европейската конвенция за защита правата на човека. За да гарантира изпълнението на Конвенцията от страните членки, Съветът разполага с две основни законодателни и решаващи институции – ПАСЕ (Парламентарната асамблея на Съвета на Европа) и Комитетът на министрите,  както и с няколко подпомагащи органа като Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание и Комитет за защита на журналистиката и безопасността на журналистите.

Въпреки данните на Амнести Интернешънъл и редица международни агенции Комитетът за предотвратяване на изтезанията все още не е предприел мерки за изпращане на мисия в Турция. Вместо това последната мисия за мониторинг е била проведена между 19-25 юли в Гърция.

Комитетът за защита на журналистиката към Съвета на Европа е по-активен, като на 26 юли публикува своя позиция относно Декрета за извънредното положение, издаден от турския президент. Комитетът подчертава, че дерогирането на Конвенцията не може да бъде неограничено по своя характер и приложение. Също така подчертава, че дерогирането и мерките, предприети след това, следва да отговарят на двата основни критерия:  необходимост и пропорционалност”. Председателят на Комитета подчертава: „Аз имам много сериозни съмнения и по двете необходими условия” .

Въпреки тези предпазливи действия от страна на подпомагащите органи, основните два органа - ПАСЕ и Комитетът на министрите, все още не са предприели конкретни формални мерки съобразно Устава на Съвета на Европа.

Основно задължение на страните членки на Съвета на Европа е описано в чл. 3 от Статута (Устава) на Съвета на Европа: „Всяка държава членка на Съвета на Европа признава принципа на върховенство на правото и принципа по силата, на който всяко лице, намиращо се в пределите на нейната юрисдикция, трябва да се ползва от правата на човека и основните свободи. Всяка държава членка се задължава да сътрудничи искрено и активно за постигането на целта на Съвета, определена в гл. 1.”  Неизпълнението на това задължение може и следва да доведе до активирането на чл. 8 от същия Устав: „Всеки член на Съвета на Европа, който наруши сериозно разпоредбите на член 3, може да бъде лишен от правото си на представителство и поканен от Комитета на министрите да се оттегли...”

Три са мерките, които Комитетът на министрите можеше и следва да вземе в бъдеще спрямо турските власти:

1. Първата предупредителна мярка, която вече трябваше да бъде приложена, е „препоръка” по чл. 20 от Устава.

2. Втората и необходима стъпка е предупредителна резолюция. Тази стъпка може да бъде слята с предишната.

3. Съгласно чл. 8 от Устава на Съвета на Европа Турция може да бъде лишена от правото си на представителство в Съвета, ако властите там не прилагат върховенството на закона и не гарантират спазването на основните права и свободи, уредени в Конвенцията.

Засега е налице единствено „загрижено” изявление от страна на председателя на Комитета на министрите Maрина Калюранд: „Във връзка с последиците от проваления опит за преврат в Турция, аз призовавам турското правителство  да се гарантира конституционният ред. Най-добрият отговор на опита да бъде дестабилизирана демокрацията е уважението към демократичните институции и върховенството на правото”.

Очевидно е, че европейските институции действат въз основа на страха, породен от потенциалната опасност от бежанска вълна към Европа, ако Турция спре да спазва споразумението от 18 март тази година. Но този страх не може да оправдае липсата на адекватни позиции и мерки спрямо пълноправен член на Съвета на Европа, каквато е турската страна. Нещо повече - липсата на реакция поради страх е в разрез именно с ценностите, стоящи в основата на Съвета на Европа и заложени в учредителните му документи:  „…решени, като правителства на европейски страни, които имат общи ценности и общо наследство от политически традиции, идеи, свобода и върховенство на закона, да направят първата крачка към съвместното осъществяване на някои от правата, провъзгласени от Βсеобщата декларация (за правата на човека на ООН от 10 декември 1948г.)”.