Състоянието на пътната инфраструктура остава сериозно фрагментирано

За поредна година ИПИ поиска данни за състоянието на пътната настилка по области от НСИ, която от своя страна ги получава от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ). АПИ оценява състоянието на настилката на републиканската пътна мрежа по тристепенна скала – добро, средно и лошо състояние. Състоянието на инфраструктурата на една страна оказва сериозно влияние върху нейното икономическо развитие. Редица икономически изследвания сочат, че има значителна позитивна връзка между нивото на развитие на инфраструктурата на една страна и нивата на икономически растеж[1], капиталова формация и приток на чуждестранни инвестиции[2]. В същото време, през 2014 г. ИПИ проведе социологическо проучване за „Регионални профили: показатели за развитие” което показа, че всеки трети представител на бизнеса смята, че качеството на инфраструктурата в неговата област оказва негативно влияние върху бизнеса му.

Поддръжката на транспортната инфраструктура освен това е и една от фундаменталните отговорности на държавната власт. Именно затова, ако искаме да имаме ясна представа за това колко добре държавните институции изпълняват своите задължения, състоянието на републиканската пътна мрежа е много важен индикатор. На таблицата долу могат да  се видят данните за състоянието на пътищата по области за 2013 г. и 2014 г. В първата колона за всяка една година са вписани колко километра път в добро състояние има всяка една област, а във втората тези километри са представени като дял от цялата републиканска пътна мрежа на въпросната област.

Традиционно за последните години в област Сливен делът на пътищата в добро състояние е най-голям за цялата страна. Там през 2014 г. 80,3% от пътищата са в добро състояние и само 11,3% – в лошо. Инфраструктурата в областта дори е отбелязала подобрение спрямо предишната година, когато 79,3% от пътищата са били в добро състояние и 14,4% са били в лошо. Сливен се откроява, защото през 2014 г. само в две други области повече от 50% от пътната настилка е в добро състояние – Стара Загора (53,7%) и Ямбол (51,7%). За сравнение през 2013 г. освен Сливен още пет области имат дял на пътищата в добро състояние над 50% – Ямбол, Благоевград, Пазарджик, Стара Загора и Търговище. От друга страна областите, които имат най-нисък дял пътища в добро състояние, са Враца (21,2%), Велико Търново (27,7%) и Хасково (30%).

Дял на пътищата в добро състояние в километри и проценти по области в България за 2013 г. и 2014 г.:

 

2013

2014

км. % км. %

Благоевград

338,7

51,9%

320,8

49,1%

Бургас

321,5

27,1%

414,8

35,0%

Варна

303,3

42,6%

312,6

43,5%

Велико Търново

239,5

25,7%

258,6

27,7%

Видин

197,5

32,3%

210,5

34,2%

Враца

112,9

17,9%

134,9

21,2%

Габрово

183,2

36,4%

209,5

41,5%

Добрич

378,9

45,8%

325,2

39,3%

Кюстендил

160,5

46,4%

205,5

46,4%

Кърджали

259,1

25,5%

258,8

31,3%

Ловеч

327,1

44,8%

347,8

47,8%

Монтана

175,8

29,1%

190,1

31,4%

Пазарджик

386,0

52,6%

364,9

49,8%

Перник

263,5

48,9%

266,6

49,5%

Плевен

307,4

38,8%

309,5

39,0%

Пловдив

425,5

43,7%

432,7

44,5%

Разград

174,3

34,5%

167,5

33,1%

Русе

144,1

29,0%

149,9

30,2%

Силистра

226,8

44,8%

236,5

46,7%

Сливен

463,8

79,3%

470,6

80,3%

Смолян

234,4

45,3%

257,9

49,5%

София

426,1

28,6%

460,7

31,0%

Стара Загора

462,3

53,4%

464,4

53,7%

Търговище

274,6

52,0%

247,9

47,0%

Хасково

355,6

33,6%

319,6

30,0%

Шумен

223,1

36,3%

215,4

35,1%

Ямбол

315,2

50,3%

325,0

51,7%

За цялата страна

7680,7

39,6%

7878,2

40,5%

Източник: База данни на АПИ, изчисления на ИПИ

Както виждаме на таблицата, въпреки че областите Враца и Велико Търново имат най-нисък дял пътища в добро състояние, през 2014 г. тези области отбелязват подобрение спрямо 2013 г. Ако през 2013 г. делът на пътищата в добро състояние в тези области е бил съответно едва 17,9% и 25,7%, през 2014 г. той се е увеличил с 3,3 процентни пункта и 2 процентни пункта, респективно. Първенецът в това отношение обаче е област Бургас, където през 2014 г. спрямо 2013 г. делът на пътищата в добро състояние се увеличава с 7,9 процентни пункта (пр.п.) – от 27,1% на 35,0%. Другите области, отбелязали най-голямо подобрение, са Кърджали (с дял на пътищата в добро състояние от 31,3%), Габрово (41,5%), и Смолян (49,5%) където делът на пътищата в добро състояние през 2014-та спрямо 2013-та г. се е увеличил респективно с 5,8 пр.п., 5,1 пр.п. и 4,2 пр.п. Областите, които пък през 2014 г. спрямо 2013 са отбелязали най-голям спад в дела на пътищата в добро състояние, са Добрич (-6,5 пр.п.) или от 45,8% на 39,3%, Търговище (-5 пр.п.) или от 52% на 47% и Хасково (-3,6 пр.п.) – от 33,6% на 30%.

Въпреки сериозните вариации в различните области, за цялата страна делът на пътната настилка в добро състояние всъщност се е увеличил през 2014 г. – от 39,6% на 40,5%. като в абсолютна стойност това представлява увеличение от 7680,7 км. на 7878,2 км. За поредна година забелязваме, че пътната инфраструктура в южната част на България е в по-добро състояние, отколкото в северната. Това се дължи основно на автомагистрала „Тракия“ и на съсредоточаването на голям брой инфраструктурни проекти там през последните години. В крайна сметка през 2014 г. само в три области повече от половината пътища са в добро състояние. В повечето от останалите области между една трета и половината от пътищата са в добро състояние, като само в шест области този дял е по-малък.

Интересно е да се видят и абсолютните стойности в километри на пътищата в добро състояние.  Така например област Сливен (470,6 км.) има само с 9,9 км. повече път в добро състояние от област София (460,7 км.), но поради по-малката обща дължина на пътищата, делът е много по-висок (област Сливен има общо 586 км. пътища, а област София – 1488 км.). Сливен остава първенец и в абсолютно отношение с 470,6 км. път в добро състояние. След Сливен с най-много километри път в добро състояние се нареждат областите София (460,7 км.), Стара Загора (464,7 км.), Пловдив (432,7 км.) и Бургас (414,8 км). Областите с най-малко километри път в добро състояние пък са Враца (134,9 км.), Русе (149,9 км.), Разград (167,5 км.) и Монтана (190,1 км.).

Изграждането на качествена инфраструктура е сред основните приоритети на няколко поредни правителства, което доведе до наливането на сериозни суми както от държавния бюджет, така и от европейските фондове именно в проекти с такава цел. В същото време, обаче, данните за дела на пътищата в добро състояние показва, че през 2013 г. този дял леко намалява, а слабото подобрение през 2014 г. реално ни връща на нивото от 2012 г. Т.е. въпреки огромните средства, които се наливат в подобряване на пътната инфраструктура, делът на пътищата от републиканската пътна мрежа, които са с добро състояние на настилката, остава реално в застой  последните две години. Липсата на добра пътна инфраструктура може сериозно да забави икономическото развитие на дадена област, а и на страната като цяло. Освен това висока концентрация на качествена инфраструктура само в определени области и липсата на такава в много други е един от факторите, които допринасят за различните скорости на икономическо развитие в България.

 

* Георги Вулжджев е стажант в ИПИ.

 


[1]Banerjee, Abhijit, Duflo, Esther, Qian, Nancy; On the Road: Access to Transportation Infrastructure and Economic Growth in China; 2012

[2]Khadaroo, A.J., Seetanah, B.; Transport Infrastructure and Foreign Direct Investment; Journal of International Development; 2008; Rehman, Abdul, Ilyas, Muhammad; The Impact of Infrastructure on Foreign Direct Investment: The Case of Pakistan; International Journal of Business and Management; Vol. 6; No. 5; 2011


Свързани публикации.