Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Съществува ли опасност от повишаване на инфлацията до края на годината

Автор: Десислава Николова / 20.07.2012
Оцени тази статия:

Статията е публикувана за първи път с незначителна редакция във вестник Труд на 19-ти юли под заглавие „Ток, петрол и долар тласкат цените нагоре”

 

През последните дни се случиха няколко събития, които ще доведат до по-висока инфлация и съответно директно ще ударят по джоба на всички тези, чиито заплати или други доходи не се индексират към инфлацията. А това са повечето заети и неработещи в страната.

 

Скокът на цените на тока

Най-напред разбрахме, че цените на електричеството за домакинствата и бизнеса ще се вдигнат с около 14% за домакинствата и над 12% средно за бизнеса. Толкова сериозно увеличение на цените на тока не е имало от четири години насам. Последното вдигане на цените на тока с подобни двуцифрени проценти се случи през последната година преди кризата, 2008 г., но тогава икономиката се радваше на висок растеж, а доходите – също. Сега ситуацията е коренно различна -  стагнираща икономика, повече от два пъти по-висока безработица и замръзнали доходи (за тези, които не са ги изгубили).

Но нека да видим как точно ще се отрази поскъпването на тока. За ток средно отиват около 8% от потребителските разходи на домакинствата, ако съдим от потребителската кошница, на базата на която НСИ смята инфлацията. Това ще рече, че при средно 14% увеличение на цените на тока, това ще доведе до около 1,2% инфлация за месец юли, ако хипотетично се приеме, че цените на всички останали стоки и услуги не се променят. Да, но това няма как да стане, предвид поскъпването на електричеството и за бизнеса. Ток се ползва във всеки отрасъл – и малък магазин да имаш, и голяма производствена мощност, потребяваш ток. Сред най-енергоемките сектори са хранителната промишленост, химическата промишленост, металургията.

В крайна сметка, това което ще се случи, е, че обикновените  хора ще усетят поскъпването по две линии. От една страна, ще платят за него със сметките си за ток, а от друга – чрез покупките си на други стоки и услуги, в чието производство участва токът. Лошата новина е, че сред тях има и доста основните храни - типичен пример е хлябът.

Принципно, поскъпването на тока за бизнеса не е задължително да доведе до пропорционално поскъпване на техните продукти. Теоретично фирмите биха могли да решат да поемат част от или цялото поскъпване за своя сметка, като намалят заложената си печалба. След три години на криза и анемичен икономически растеж, обаче, възможностите за такова по-нататъшно орязване на печалбите са общо взето нулеви за повечето фирми. Повечето фирми в момента работят (в най-добрия случай) с минимална печалба и просто няма как да я намалят още, защото това би означавало доброволно да превърнат в губещи и съответно – рано или късно да закрият бизнеса си.

 

Как влияе валутният курс?

Паралелно с цените на тока през последните месеци наблюдаваме стабилно поскъпване на долара спрямо еврото на международните пазари. И докато в края на февруари 1 долар купуваше 0,74 евра, сега срещу него може да получите 0,82 евра. По данните на БНБ, съответните курсове на долара към лева са около 1,45 лева за 1 долар в края на февруари и над 1,60 лева за долар сега. Тенденцията на поскъпването на долара към еврото, а оттам през фиксирания курс на лева към еврото – и към българския лев е относително стабилна за последните 4-5 месеца и се дължи най-вече на дълговата криза и липсата на икономически растеж в еврозоната.

Валутният курс между долара и еврото има изключително ограничено въздействие върху българския износ, тъй като основната ни част от външните ни продажби са към страни от ЕС и страни от нашия регион, с които търгуваме в евро. Предвид това, че курсът на лева е вързан за еврото, колебанията на евровия курс към долара съответно не влияят по никакъв начин на този износ.

Проблемът за нашата икономика, обаче, идва от факта, че основните суровини на международните пазари се търгуват в долари – нефт, газ, мед, желязо и т.н. В България се добива малко газ, никакъв нефт и недостатъчно черни и цветни метали, което пък предполага техния внос. При поскъпване на долара и цените на тези стоки в евро се покачват.

 

Цени на горивата

Най-прекият и осезателен ефект от по-скъпия долар върху вътрешните цени за потребителите идва от цените на бензина. Все пак, обаче, цените, които ние плащаме, зависят както от цената на нефта в долари, така и от курса на долара към еврото. От началото на годината цената на нефта в долари се покачваше до пика си в края на февруари, а след това пое стремглаво надолу. 

 

 

Цената на петрола в евро следва сходна траектория на покачване до края на февруари и след това обръщане на посоката, но заради валутно-курсовите колебания (т.е. засилването на долара) спадът на цената е доста по-полегат при цените в евро. Тази двойна зависимост на местните цени на бензина – от цената на суровината в долари и от валутния курс - трябва винаги да се има предвид, когато се гледа ефектът върху местната икономика.

От началото на юли, обаче, сме свидетели както на покачване на цената на нефта в долари, така и на продължаващо поскъпване на долара. Тези две тенденции неминуемо доведоха до по-скъпи цени на нефта в евро. На 2-ри юли цената на един барел петрол сорт Брент е била 75,2 евро, а на 10-ти юли тя вече е 80,2 евро. Реакцията на Лукойл не закъсня и компанията вдигна на два пъти цените на бензина от началото на месеца.

Друг много важен момент, който не трябва да се пренебрегва, когато се говори за местните цени на горивата, е начинът, по който тези цени се формират[1]. Цената на суровината отговаря само за около 40% от крайната цена, като другите 60% се формират от акциз, ДДС, разходи на фирмите по веригата (за транспорт, съхранение и доставка), както и заложена печалба за производители и търговци. Така че дори и цената на суровината за нас, преизчислена  в евро, да поскъпва, това няма да се отрази едно към едно в крайните цени. Като цяло, обаче, тя следва (кога с малко забавяне, кога – не) международните трендове. В началото на годината родните цени на горивата поскъпваха, а за май и юни имаме поевтиняване, което дори доведе до дефлация (т.е. спад на общото ценово равнище). 

 

Очакванията за инфлация

На фона на поскъпването на тока и бензина през юли, добрата новина е, че обикновено през летните месеци има спад на цените на сезонните храни (плодове, зеленчуци). Това пък често води до общ спад на цените, или отрицателна инфлация. Можем да се надяваме, е, че и това лято цените на храните ще спаднат, като по този начин донякъде компенсират поне частично шока от по-високите цени на електричеството и бензина. Все пак най-вероятно месечната инфлация през юли ще бъде поне 1 процент, в най-добрия случай, а по-вероятно и повече.

Лошата новина е, че българската икономика като догонваща икономика – както по отношение на доходите, така и по отношение на цените – в един по-дългосрочен план от 10-20 години ще се характеризира с положителна инфлация, която е по-висока от тази в Западна Европа. Този по-висок ръст на цените ще се дължи най-вече на по-бързия ръст на производителността ни, а оттам – и на икономиката ни. Тук би било интересно да се отбележи, че в момента нашите цените спрямо средните в ЕС са съпоставими с доходите ни. Т.е. представата, че цените ни са европейски, а доходите – български, остава само и единствено мит, който не се потвърждава от статистиката. Ако се погледнат последните данни на европейското статистическо бюро, Евростат, се вижда, в България доходите са на 45% от средното за ЕС, а цените – на 45,8%, т.е. общо взето цените и доходите у нас са съпоставими. Все пак дългосрочният тренд, ако страната ни остане в ЕС и Съюзът просъществува и след настоящата криза, е за ръст както на цените, така и на доходите. Проблемът е, че двата процеса не са паралелни, т.е. може в някоя година или период да имаме по-бърз растеж на цените, и по-бавен – на доходите, което би довело до относително обедняване на населението. Освен това винаги трябва да се има едно наум за това, че тази статистика е за средностатистическия българин. Ако се гледат примерно пенсионерите, при тях ситуацията е далеч по-тежка заради много по-бавния ръст на техните доходи, докато те плащат абсолютно същите  цени както и всички останали.     

Ако трябва да обобщим, шокът от поскъпването на тока от началото на юли тепърва ще се усеща както през цените за домакинствата, така и през повечето стоки и услуги, в чието производство участва токът. В същото време, поскъпването на електричеството съвпадна по време с покачването на цените на бензина, които също имат въздействие върху редица стоки и услуги. В краткосрочен план надежда за омекотяване на ценовия шок може да се търси в сезонното поевтиняване на храните, но в дългосрочен план трябва да свикнем с мисълта за постоянна инфлация над средната в ЕС заради статута ни на догонваща икономика. Успокоение можем да търсим единствено по линия на очакваното паралелно покачване на доходите, което също е част от този процес. 

 

 


[1] За повече информация за формирането на крайните цени, виж „Как се формира цената на бензина и дизела?”