Със старите номера към ново бъдеще

В тези седмици на постоянна несигурност на световните пазари и рокади по високите политически ешелони, под светлините на прожекторите отново застанаха обичайните заподозрени – Испания и Гърция – и непослушните им отрочета – банките. Правителства падаха, протести се организираха, немислими доскоро варианти за справяне с дълговата криза се превърнаха в напълно реални възможности. Но едно нещо не се промени – опитът на властимащите да прилагат същите стари и неефективни лечения за същите стари и наболели проблеми.

Миналата седмица редица банки в Италия и Испания осъмнаха с понижени кредитни рейтинги, резултат от ненавременните и недостатъчни опити за реформи и справяне с лошите кредити. Фокусът падна върху четвъртата по големина банка на Иберийския полуостров – Банкиа, чието положение принуди испанското правителство частично да я одържави – отчаян ход, целящ да върне доверието в нея. Но тя не бе единствената, тъй като целият сектор е застрашен от колапс. По сегашни оценки спасяването му може да струва на данъкоплатците над 100 милиарда евро, несъизмеримо повече от влетите до момента от държавата 10 милиарда и поисканите допълнителни гаранции от банките на стойност 30 милиарда. А да на забравяме, че Испания е и без това затънала в дългове и е в процес на невиждани икономии. На фона на тази мрачна картина тихомълком се прокрадна новината, че четири от нестабилните ѝ банки ще бъдат слети в една голяма институция, петата по големина в държавата. На пръв поглед безобидна вест.

Но какво може да не е наред? В крайна сметка цялата идея на подобно действие е да се подсили банковият сектор. Създаването на една голяма финансова институция увеличава авоарите и, както и пазарния й дял. Това, поне на хартия, би означавало по-голяма възможност за повишаване на приходите (дори и чрез икономии от мащаба) и свиване на възможните загуби като процент от общия капитал, което само по себе си води до най-важното – възвръщане на доверието на клиентите и инвеститорите. Всичко изглежда прекрасно, поне докато не споменем малката подробност, че вече е пробвано и се е провалило. Помните ли Банкиа, за която вече стана дума. Та тя е отроче на същата тази политика – съвкупност от 7 банки, която излезе на Испания доста солено.

Обединяване на множество закъсали банки не решава нито един от фундаменталните проблеми, а ги задълбочава. Уроците от Банкиа са красноречиви – тя не постига целите си. Седемте съставни банки са с различна степен на задлъжнялост, но липсата на прозрачност при преговорите и сливането води до подценяване на възможните проблеми. Вместо по-здравите банки да имат положителен ефект върху по-затруднените, се случва обратното – вторите само „закопават” първите. Принудителната консолидация в сектора е причината и за едно друго страшно за държавата явление – „твърде големи, за да паднат” (too big to fail). И отново Банкиа е идеалният пример, привличайки над 10 милиарда от помощи, за да не рухне.

Макар че за момента испанското правителство закрепва положението с проблемната банка, не се знае докога това ще бъде така. С повишаващи се лихви по дълга, скочили отново в четвъртък, държавата бързо ще изчерпа ресурсите си и то без да се знае с какъв ефект. В опит да се спаси инфектираният пръст, се рискува цялата ръка. А решението е лесно, макар и болезнено – да се отстрани мъртвата тъкан, за да може организмът да се излекува. Вместо да се противопоставя на неизбежното, Испания трябва да се концентрира върху това, което все още има шанс да просперира. Предприетите мерки за по-голяма прозрачност и подобрена ликвидност са стъпка в правилната посока, но трябват и още.

*Авторът е стажант в ИПИ