Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Сърбия и България

16.12.2006
Оцени тази статия:

 

През миналата седмица в Белград бе представен годишният доклад на Световната банка, озаглавен “Правейки бизнес 2006”.

Докладът прави преглед на поведението на 155 икономики и правителства в областта на административните пречки пред предприемачеството на фирми и граждани и сравнява това поведение и в международен аспект и спрямо предишни години. Ръководител на екипа, съставяща доклада е Симеон Дянков.

Сърбия и Черна гора

През тази година Сърбия и Черна гора водят класацията на най-добрите реформатори. Оценката е по седем показателя: започване на бизнес, лицензионни и разрешителни режими, процедури за наемане и уволнение на работници, регистрация на собственост, достъп до кредит, защита на инвеститорите и плащане на данъци. С изключение на предпоследния показател, Сърбия и Черна гора е предприела най-значителните реформи в целия свят. (1) Това обяснява защо представянето на доклада стана именно в Белград.

Сред достиженията специално е спомената реформата на започването на бизнес. Изискванията за учредителен капитал бяха намалени през миналата година десет пъти (от 5 000 на 500 евро), времето за започване на бизнес е съкратено 3,3 пъти, от 51 на 15 дни, а регистрацията на нови фирми е скочила с 42%.

Новият кодекс на труда улесни значително пазара на труда като разшири напълно обхвата на временните трудови договори. Освен това страната съкрати два пъти времето за решаване на търговски спорове (от 1 028 дена на 635 дни). За намаляването на данъци и въвеждането на плосък данък отвъд западната граница на България вече сме писали.

След Сърбия и Черна гора се нареждат страни с различна предистория. Втора по успех на реформите е Грузия, където все още съществуват неясноти по процедурите по получаване на кредит и защита на инвеститорите. Сред страните от “стара” Европа положението е следното. Германия е на пето място от общо дванадесет водещи реформатори, с добри реформи, които улесняват започването на бизнес и трудовия пазар. Финландия е на седмо място благодарение на облекчаването на трудовите договори и лицензионните и разрешителни режими. Холандия е на дванадесето място, заради по-малкото разрешения и намаляването на разходите за регистриране на собственост и свободния достъп до регистрите на собственост. От “нова” Европа най-напред (четвърто място е Словакия) с аналогични на Холандия реформи на регистрите за собственост, бърза и евтина регистрация на фирми и дерегулиран пазар на труда. Румъния е на осмо място с успехи в регистрацията на фирми и облекчаването на достъпа до кредити. На девето място е Латвия с почти същите реформи като Словакия.

България

Замисълът за подобни на Сърбия и Черна гора реформи се зароди в България в средата на 1990-те години, но правителствата започнаха да ги правят доста по-късно и много по-половинчато.

В България реформата на регистрацията на фирми поне на хартия иска да приложи същите принципи. Извън съдебна, административна процедура, единно разпознаване на фирмата според един единствен номер, възможност за регистрация по Интернет, обща достъпност на фирмения регистър без допълнително заплащане, нула предварителен контрол (освен за дейности, свързани със здравето и търговията с оръжие) и един единствен формуляр.

Подобно на Сърбия и Черна гора България ползваше същите консултанти (платени с пари на данъкоплатците от САЩ). Става дума за Скот Джейкъбс от Джейкъбс и съдружници . Ролята на г-н Джейкъбс за реформата бизнес регистрацията и намаляването на разрешенията и инспекциите е неоценима (2).

Същите реформи като в Сърбия и Черна гора по повод облекчаваното на пазара на труда и съкращаването на съдебните процедури също отдавна са обосновани и разписани за България. В някои отношения те дори са по-добри отколкото планове за реформи в споменатите страни от “стара” и “нова” Европа.

Защо обаче реформите не се правят тук, а се правят там? Очевидно там има желание, а тук – не. Но самото желание, т.нар. политическа воля не се взема от нищото. Там има обществено мнение, което изисква реформи. Тук има съзнателна защита на интереси в съдебната система и юридическите професии, защита на една държавна фирма, която обслужва информационно най-вече правителството, задържа монопола си и пречи на отварянето на регистрите и процедурите. В крайна сметка, ако се продължава по-същия начин, ще се окаже, че тук ще бъде по-скъпо и по-неудобно да се живее и инвестира отколкото в Сърбия. За страните от “нова” Европа това отдавна е известно.

 

 

---------------------------------------------

(1) Виж: http://www.doingbusiness.org/Main/TopReformer2006.aspx

(2) Виж: www.regulatoryreform.com ; и още доклада “ Модернизиране на търговската регистрация в България: Опции за реформа” ( http://ime-bg.org/pdf_docs/papers/Options_Paper_Revised_BG.rtf )

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).