Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Съдебната практика в областта на строителството

Автор: Светла Костадинова / 05.01.2007
Оцени тази статия:

Една от основните пречки пред развитието на строителството в България е Закона за устройството на територията (ЗУТ) в сегашния му вариант и многобройните наредби, регулиращи отрасъла. От една страна ЗУТ е прекалено конкретен за дадени случаи и процедури, което налага съществуването на голяма администрация на централно и общинско ниво, което пък от своя страна улеснява корупцията. От друга страна, законът не винаги дава ясни формулировки, предоставя правомощия на общините, които “злоупотребяват” с тях и нерядко налагат допълнителни изисквания и пречки пред строителния процес.

Когато законодателството е противоречиво, то създава среда, в която предприемачите и гражданите могат да оцелеят единствено ако са в добри отношения с администрацията. Ако обаче това не е възможно по ред причини (неплатежоспособност на “клиента”, твърдо нежелание за плащане от страна на “клиента” или отказ от страна на администрацията да приеме плащане), то тогава логично се стига до съда. Този официален канал за разрешаване на спорове обаче в България не функционира ефективно.

Тази седмица Гражданското сдружение срещу корупцията и незаконното строителство организира кръгла маса на тема „Обществено наблюдение на съдебната практика по ЗУТ. Противоречия в съдебната практика, необходимост от уеднаквяването й.” Какво стана ясно на това обсъждане:

1) Средният срок за приключване на едно дело, заведено по ЗУТ, е 2-3 години. Според представители на Софийски градски съд, ако всички документи са налице, всички призовани страни се явят и общинската и областна администрация съдейства, то срокът за решаване на такива дела е 1 година. Стана ясно обаче, че тези предпоставки в 99% от случаите не са налице.

2) Огромен проблем при тези дела е явното нежелание на общинската администрация да сътрудничи - това се проявява в непредоставянето на документи по делата, небрежност, “услужливо” загубване на документи в един екземпляр и “закриляне” на една от страната по делото, която най-често е ответника.

3) Начинът за събиране, архивиране и поддържане на огромния масив от документи в администрациите е под всякаква критика. Това значително спъва, от една страна, цялостния процес на строителство, а от друга – разрешаването на спорове в съда.

4) Общините създават наредби, с които регулират строителната дейност, но има случаи, когато те се публикуват с няколко месеца закъснение.

5) Има практика за пълна липса на сътрудничество между общините и съда в процеса на разглеждане на делата.

6) Честата промяна на ЗУТ в последните 5 години спъва правораздаването.

7) Липсата на пълен кадастър значително спъва както строителния процес, така и съдебното производство – не могат да се правят справки за доказателство, които често биха решили спора веднага.

8) Налице е и явно нежелание на някои общински администрации да се съобразяват с окончателното решение на съда. На обсъждането бяха представени действителни случаи, в които има неизпълнение на съдебни решения от по няколко години.

Могат да се цитират още много примери за неработеща администрация, неефективен съд и граждани, организации и фирми, които понасят последствията. Беше изказано мнение, че докато не изтече давностният срок за отговорност по определени дела, то няма да се намерят определени документи в общината, няма да се яви някой адвокат на заседание, няма да се постанови определено решение на съда. Проблемът е, че докато предприемачите не повярват, че могат да разчитат на съда в разрешаването и на малките спорове, то те ще предпочитат да плащат неформално на администрацията. Тя от своя страна няма да сътрудничи на съда и т.н.