Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Съдбата на БТК: какво отсега нататък?

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

На 8 май Надзорният съвет на Агенцията за приватизация не одобри продажбата на Българската телекомуникационна компания на "Вива венчърс" и препоръча започване на преговори с втория в класирането кандидат. Какво може да се прави оттук насетне?

1. Преговори с Коч Холдинг-Тюрк Телеком. Това изглежда е "официалното" намерение сред управляващата коалиция. Ползата от подобно решение е в процедурната възможност все пак сделка да има до края на годината. Но вероятността за това е малка: подготовката на нов договор с втория кандидат ще разкрие същите правни несъгласия, заради които НС на АП отказа да потвърди продажбата на "Вива венчърс". За да има продажба, Агенцията на практика ще покаже двоен стандарт. Тогава най-вероятно процедурата ще се прекрати.

2. Започване на нова процедура с конкурс. Подобна беше съдбата на "Булгартабак". В действителност, такова решение означава избягване на отговорността чрез отлагане. Условията на конкурса би трябвало да са същите като сегашните - изискване за "качествата" на купувача ("финансов" или "стратегически"), очакване за цена, инвестиции и заетост. Такава процедура би могла да се случи най-рано през 2004 г.; на практика обаче резултатите от подобен конкурс ще бъдат подобни. Ако няма политическата воля за продажба при такива условия, повтаряне на конкурса е безсмислено.

3. Продажба през международна фондова борса. За да има реалистичен шанс акциите на БТК да се листват и продават обаче правителството трябва реши какво и как регулира на местния комуникационен пазар, поне в близко бъдеще. Най-малкото, което трябва да се направи, е да се приемат промените в закона за далекосъобщенията. Ако се продава миноритарен пакет, това не решава проблемите с управлението и преструктурирането на компанията, при все че ще струва скъпо на данъкоплатците като разходи за консултанти. Приватизация в случая означава продажба на мажоритарен пакет. Процедурата позволява открито състезания между тези купувачи, които могат и искат да платят най-много за контрол в компанията. Но политически такъв вариант е труден за приемане - той не позволява правителството да се "грижи" за синдикатите, работниците, пенсионерите, народа, националната сигурност и др. под.

4. Запазване на държавната собственост при договор за възлагане на управлението. Този вариант изглежда се подкрепя от мнозина. Проблемът обаче с последващата продажба остава. Който и да поеме управлението на БТК, той ще трябва да взима решения с оглед на някаква стратегическа цел. Кой поставя такива цели? Обичайно това са собствениците (акционерите) на една компания. Но в случая, българското правителство не би могло да постави такива цели, тъй като след приключване на договора за управление компанията ще бъде продавана, и то от друга администрация. Така че наетите мениджъри ще могат да постигнат незначителни оптимизации в рамките на съществуващата структура и стратегия на БТК.

5. БТК остава държавна. Това ще е сбъдната мечта на синдикатите и политиците-популисти. Но за самата компания и потребителите на нейните услуги това е най-лошият сценарий. При либерализиран пазар държавното стопанисване ще доведе до влошаване на финансовото състояние на компанията и постепенно влошаване на предлаганите услуги. Може да се окаже, че след няколко години БТК ще трябва да разчита на държавни субсидии, вместо на генерира печалба.

В крайна сметка обаче, приватизацията на бившия (от януари 2003 г.) държавен монополист не е единствената и дори най-важната новина на телекомуникационния пазар. Само за шест години (1995-2001) частния сектор на съобщителния пазар увеличи дела си в добавената стойност от 3% до 53%; тенденцията не само продължава, но и се ускорява. Така че за потребителите на комуникационни услуги е много по-важна бъдещата либерализация на пазара - БТК, частна или държавна, скоро ще бъде само един от много участници на пазара.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!