Свръхданъчно бреме и икономическа ефективност

При изследването на ефектите от данъчното облагане трябва да се вземе предвид един аспект, който е трудно забележим за данъкоплатците и не толкова лесен за измерване – т.нар. мъртво тегло или свръхданъчно бреме. То представлява чистата загуба на блага, които биха били произведени ако нямаше данъчно облагане – загубата на благосъстояние за данъкоплатците е по-голяма от събраните приходи за правителството и един допълнителен лев приход в бюджета струва на данъкоплатците повече от един лев. Следователно поради наличието на свръхданъчно бреме намаляването на данъците с един лев генерира ползи за икономиката на стойност по-висока от един лев.Поради своята същност мъртвото тегло представлява краен случай на невидим данък дори за тези, които фактически го плащат. То отнема от хората не това, което притежават в момента, а това, което биха имали, но никога няма да имат (заради наличието на данъци). В действителност няма как да бъдат видени допълнителните стоки и услуги – продукт на стопанските решения на индивидите при липсата на данъци. По този начин загубите от неправилното разпределение на ресурсите са всъщност истинските разходи от увеличаването на данъците.На графика 1 е изобразено свръхданъчното бреме. Тя показва кривите на търсене (DL) и предлагане (SL) на труд, а вертикалното разстояние t представлява налагането на данък върху работната заплата. В резултат на това отработените часове при запазване на брутната заплата намаляват и се понижава нетната заплата. Кривата на предлагане на труд се измества нагоре, защото работниците се интересуват от размера на нетното си възнаграждение.

Графика 1: Свръхданъчно бреме   

При намаляване на отработените часове в икономиката се губят часове, при които пределната полза или продукт (височината на кривата на търсене) превишава пределния разход или полезността от свободното време (височината на кривата на предлагане). Триъгълникът ABC измерва разходите, възникващи поради изкривяването или мъртвото тегло. Крайният резултат е област на чиста загуба за икономиката на съществуващ и потенциален продукт.Графиката показва увеличаването на разликата между производителността и полезността от свободното време. Следователно разходите за данъка не се увеличават пропорционално с нарастването на ставката от t на 2t, а в по-висока степен, поради ефекта на мултиплицирането на намалението на отработените часове. По принцип колкото повече един данък променя намеренията на индивидите дали да работят или не, толкова по-голям е размерът на мъртвото тегло. Той нараства с квадрата на нарастването на данъчната ставка и аналогично намалява с квадрата на намалението и. Следователно ако данъчната ставка е два пъти по-висока, свръхданъчното бреме ще бъде четири пъти по-голямо, а ако данъците се намалят наполовина загубата на ефективност в икономиката в резултат от данъците ще бъде четири пъти по-малка.В научната литература съществуват множество емпирични доказателства за наличието на мъртвото тегло от данъчното облагане. В зависимост от методологията на изследванията резултатите за съотношението му към събраните данъчни приходи се  различават, но винаги са значителни като размер. Освен това то поражда и разходи за съобразяване, които също не са никак малки. В таблица 1 са представени изчисления за размера на мъртвото данъчно тегло в Съединените щати, Великобритания и Австралия.В заключение можем да кажем, че понижението на данъците ще доведе до увеличаване на разполагаемите доходи на хората, разширяване на възможностите им за избор по какъв начин да използват средствата си, намаляване на изкривяванията в икономиката и повишаване на общата ефективност. 

Таблица 1: Изследвания на последствията от свръхданъчното бреме