Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Свободно предприемачество и конкуренция

14.12.2006
Оцени тази статия:
Този текст е откъс от откриващата лекция със същото заглавие на Фридрих фон Хайек пред конференция в Мон Пелерин, Швейцария, през април 1947 г. Макар на повече от 50 години, текстът отразява схващанията за свободното предприемачество, които са възприети от политици, представители на бизнес-общността и експерти в съвременна България, и тяхното значение при формирането на стопанската политика.

Ако през следващите няколко години, т.е. времевият хоризонт, от който се интересуват действащите политици, е почти сигурна тенденцията към повече държавна намеса в по-голямата част от света, това се дължи най-вече на липсата на реална програма, или по-точно - последователна философия у тези, които се опитват да се противопоставят на тази намеса. Проблемът е, че почти навсякъде хората, които претендират, че отричат социализма, в същото време подкрепят политики, които, обобщавайки принципите, на които се крепят, водят не по-малко до социализъм от заявените открито социалистически политики. Няма да е пресилено да се каже, че мнозина от защитниците на "свободното предприемачество" всъщност търсят привилегии и подкрепят правителствени политики в своя полза, вместо да се противопоставят на всички привилегии. В действителност, промишленият протекционизъм и подкрепяните от правителството картели, както и селскостопанските политики на консервативните групи, не се различават от по-амбициозните планове за контрол над стопанския живот, поддържани от социалистите. Илюзия е вярата на консервативните поддръжници на държавната намеса, че могат да я ограничат само до конкретните цели, които одобряват. В демократичното общество, винаги, когато се приеме принципа, че правителството трябва да поеме отговорност за състоянието на определени групи, неизбежно този контрол ще бъде разширен така, че да отговори на въжделенията и предразсъдъците на широката публика. Няма надежда за връщане към система на свободно предприемачество, докато водачите на движенията, противопоставящи се на държавната намеса, не наложат първо на себе си дисциплината на свободния пазар, която очакват да бъде приета от широките маси. Безнадеждността на близкото бъдеще наистина е в това, че никоя организирана група не защитава истински свободна икономическа система. Вероятно от гледна точка на реалната политика и с оглед на съществуващото обществено мнение, такава позиция е най-практична. Но фиксираните за политиците граници на практичност, наложени от общественото мнение, не бива да се превръщат в граници за нас. Общественото мнение по тези въпроси е работа на хора като нас, икономистите и политическите философи от последните няколко поколения, които създадохме политическия климат, в който съвременните политици трябва да се вместят.

Аз самият рядко се съгласявам с покойния лорд Кейнс, но той никога не е казвал (в "Обща теория на заетостта, лихвата и парите") по-точно нещо от това, че: "идеите на икономистите и политическите философи, както когато са правилни, така и когато са грешни, са по-силни, отколкото всеобщо се приема. Всъщност светът не се управлява от нищо друго, освен от идеи. Безумците с власт, чувайки гласовете в ефира, дестилират лудостта от изказванията на някой академичен драскач от недалечното минало. Сигурен съм, че влиянието на скритите интереси е силно преувеличено за сметка на постепенното посегателство на идеите. Разбира се, не веднага, а след време; тъй като в областта на икономиката и политическата философия не са мнозина тези, които са възприели нещо ново след двадесет и петата или тридесетата си година; така че идеите на държавните служители, политиците и дори агитаторите не са от най-новите. Но, рано или късно, идеите, не толкова търсещите рента интереси, носят опасните последици".