01-02-2007

„Свободията““ на свободните професии“

Представете си следната ситуация.

Купувате си апартамент.

Ще трябва да използвате услугите на нотариус за прехвърлянето; може да се наложи да ползвате услугите на адвокат; ако решите да преустроите апартамента по свой вкус и искате да стане както трябва ще си наемете проектант…..и ако след всичко това ви заболи глава ще се наложи да отидете до аптеката.

Какво е общото между всички специалисти, които ще ви помогнат? Те са част от т.н. свободни професии. Другата отличителна черта е, че са регулирани в значителна степен и за съжаление не единствено от страна на държавата, но и по волята на своите представителни организации.

„Минимални" архитекти

Най-стряскащият пример за безумието при регулирането на дейността на архитектите е наличието на минимални цени на проектиране. Абсурдността на положението се подсилва от факта, че въпреки редицата негативни ефекти от наличието на минимални цени, правителството доскоро не виждаше нищо лошо в това. Европейската комисия обаче публикува доклад, отправи препоръки за либерализиране на тези услуги и в резултат на това Комисията за защита на конкуренцията със свое Решение 147 от 07 юни 2005 година препоръча „разпоредбите свързани с минималните цени да бъдат отменени". Като резултат от това мнение, министерският съвет е внесъл предложение за промяна на закона.

Дано гласуването на депутатите е в полза на това предложение, защото:

• Минималните цени ограничават конкуренцията;
• Минималните цени служат като "координация" между упражняващите професията и не позволяват индивидуален подход в зависимост от клиента и проекта;
• Минималните цени са дискриминационни спрямо определени проектанти, които могат и са готови "легално" да работят на по-ниски;
• Минималните цени оскъпяват определени проекти;
• Минималните цени не насърчават въвеждането на нови технологии, допълнителната квалификация и предприемчивостта;
• Минималните цени създават "сив" сегмент сред проектантите, които не искат да загубят правоспособността си, но са склонни да работят на по-ниски цени;
• Минималните цени предоставят голяма власт в ръцете на Камарите, които фиксират тяхното равнище и могат да влияят чрез промяната им.

„Ограничени" нотариуси

При нотариусите най-фрапиращата регулация е въведеното изискване за брой нотариуси на брой хора. Те имат и пожизнено право да практикуват професията. По принцип се твърди, че тези количествени ограничения, основани на демографски принцип са необходими за да подсигурят достъпа на гражданите до важни услуги, защото ограничавайки броя се гарантира определена печалба за нотариусите и те могат с „достойнство" да предоставят услугите си. Количественото ограничение, комбинирано със запазеното право да се упражнява професията обаче има по-скоро негативни последици за конкуренцията и качеството на услугата. Тези изисквания намаляват броя на доставчиците на такива услуги и от тук и избора за потребителите и предлагането.

Процесът на либерализация на дейността на нотариусите може би трябва да се движи и в посока намаляване на част от „запазените" им дейности. Факт е, че високо квалифицирани специалисти като нотариусите често извършват услуги, които не са толкова комплексни и не изискват подобна квалификация. Пример за това са например заверките на документи, които могат да се извършват и от други професионалисти. Качеството на предлагане на част от запазените за нотариусите дейности, предоставяни от други професионалисти може да се гарантира чрез акредитация и така всеки потребител сам ще избира дали да ползва услугите на квалифициран или акредитиран професионалист за заверка на документи.

При нотариусите, както при повечето свободни професии има и регулирани цени. Тарифата за нотариалните такси определя фиксирани цени за услугите. Тези административни цени, комбинирани с количественото ограничение за брой нотариуси сериозно нарушават принципите на конкуренция. Представете си, че сте нотариус – има ли по-сигурно нещо от това да знаеш колко ще получиш за определена услуга и да си сигурен, че няма да имаш голяма конкуренция.

„Представителни" фармацевти

Тук пречките пред професията се приемат тези дни.

Преди 4 дни парламентът гласува на второ четене Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите. С него се въвежда изискването единствено членове на съсловна организация на магистър-фармацевтите, Българският фармацевтичен съюз, да могат да практикуват професията магистър-фармацевт. В мотивите към закона се казва „Регламентирането със закон на създаването на единна съсловна организация, която да е представителна за цялото фармацевтично съсловие от една страна ще бъде заявка за по-сериозна позиция на съсловието в съвместната им работа с останалите институции в сферата на здравеопазването и ще гарантира по-добра защита на правата и интересите на фармацевтите, а от друга страна ще се избегнат неудобствата от регистрирането на множество различни сдружения, което би довело до невъзможност решаването на редица проблеми (например квоти за участие във Висшия съвет по фармация и др.) касаещи фармацевтичната общност.".

Не звучи ли цинично, че така ще се премахнат определени неудобства? Не е ли това в крайна сметка нарушаване на правото на свободно сдружаване и упражняване на професията. Дали са се запитали вносителите на закона защо в момента има няколко представителни организации? Отговорът е много прост – фармацевтите виждат смисъл и необходимост от такива организации – всяка от тях може да има различни възгледи по определени въпроси.

„Диференцирани" адвокати

За адвокатите с удоволствие можем да кажем, че една от „най-хубавата" им привилегия до сега ще отпадне от началото на 2007 година. Става дума за намалената ставка по ДДС, с която се облагат техните услуги. Наличието на изключения от облагането с ДДС има значителни странични ефекти. Често тяхното съществуване се оправдава с не-фискални мотиви както в случая с правните услуги – достъп до основно човешко право на защита.

Твърди се, че по-ниските ставки ще са причина за по-ниски цени, ще осигурят по-лесен достъп до правните услуги на хората с ниски доходи. Въпреки това има доказателства, които поставят под съмнение дали намалените ставки наистина водят до постигане на тези цели от гледна точка на изкривяванията, които пораждат.

Различните ставки нарушават принципа на неутралност и водят до загуба на ефективност тъй като изкривяват стимулите за инвестиции в определени отрасли. Премахването на намалените ставки ще опрости данъчната система, а това от своя страна ще намали и необходимостта от ползване на адвокати, счетоводители и данъчни консултанти , които са толкова повече, колкото по-сложна е данъчната система. С други думи, администрирането на системата ще е по-малко от гледна точка на разходи.

От друга страна, това ще намали значително възможността за укриване на доходи и тези адвокати, които имат големи обороти най-вече от работата си с фирми ще излязат „на светло". Те от своя страна няма да бъдат засегнати от въвеждането на ДДС тъй като в почти всички случаи ще могат да прехвърлят плащането на данъка на клиентите си.

Не трябва да забравяме, че ако се приеме предложението за намалена ставка за правните услуги сега, то след известно време друга професия или сектор ще поиска преференциално третиране, ще вложи много усилия и средства в тази кампания, ще намери някой представител на народа, който да разяснява как не може повече така. ЕС провежда от години политика на постепенно намаляване на прилагането на различни ставки по ДДС като насърчава и се старае в бъдеще да има една стандартна ставка.

И последно, наличието на намалени ставки за правните услуги означава по-ниски цени не само за хората с ниски доходи, но и за потребителите (физически лица и бизнес) с високи доходи. Подобен тип социално поведение от страна на държавата струва допълнителни разходи и пропуски за бюджета, които считаме, че превъзхождат постигнатия социален ефект.

Какъв е изводът?

Можем да продължим статията в същия дух като споменем строителите със желанието си да искат въвеждането на задължителен регистрационен режим; книгоиздателите, които за щастие поне засега не успяха да си извоюват намалена ДДС ставка и частните съдия изпълнители (случаят е подобен на нотариусите).

Най-регулираните свободни професии са в Германия, Австрия, Люксембург, Гърция и Италия (там вече има значителни усилия да се либерализират), а най-свободни са Великобритания, Швеция, Дания, Ирландия, Холандия и Финландия. Тъй като няма примери, че има негативни последици от тази либерализация в последните страни, то трябва да се запитаме: Защо във България трябва да възприемаме силно регулирана политика и нямат ли право българските потребители сами да се грижат за себе си и да имат правото да преценяват какво и колко да потребяват при свободен пазар?

Проблемът е, че докато потребителите няма как да бъдат организирани в кампания против свръхрегулирането, то представителните организации на тези професии действат решително. Получава се така, че част от професионалните организации защитавайки своите членове не допринасят за защитата на потребителите. Тук трябва да се намеси държавата, но само и единствено осигурявайки условия за конкуренция без наличието на административни ограничения като фиксирани цени, ограничаване на възможността за предоставяне на услуги, реклама на услугите и други подобни. И разбира се, гарантиране ефективното спазване на стандартите за качество на услугите и продуктите.

В края на краищата не трябва да забравяме,че при всички цитирани професии: