Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Свободата на движение и другите предизвикателства

16.12.2006
Оцени тази статия:

„Изтичането на мозъци”
На онези, които са решили да заминат за САЩ или където и било, и да останатда живеят там, бихме казали: “Направете както сте решили. Това е добро иза вас и за страната. Парите, които вие превеждате обратно в България, сакрайно необходими. През 2004 г. те бяха: почти 50 на сто от чуждестраннитеинвестиции, около 3,5 - 4% от БВП, поне 3 - 5% от пазара на недвижимости съответно по 85% от разходите на правителството за образование и здравеопазване.Когато България се изравни по възможности и качество на живота със страните,за които заминавате, вие ще се върнете. Това ще стане скоро и също ще бъдеот полза.”

В изкуственото задържане на хората, които искат да емигрират няма нищо„социално”. Обратното – тяхната роля в поддържането на благосъстояниетона страната е очевидна:
- илюзията, че „ние ги храним (лекуваме и образоваме), а те ни напускат”и това води до разходи („за България”) е абсолютно безпочвена; горните сметкиса само по данните на официалната статистика; дори и да вземем недеклариранитемеждународни трансфери и отчетем скритите, сенчестите разходи (цена) заобразование и здраве, които живеещите в България действително плащат сумитеще са равни на около 70 - 75 на сто от бюджетните разходи за тези „услуги”;
- при тези сметки трябва да се отчита и факта, че емигриращите не са среднай-образованите слоеве;
- “Ефектът на просмукването” (т.е. обстоятелството, че един получава нещо,но то отива и у други) също е значителен: официалните трансфери през 2003г. са допринесли за 340 000 средни годишни дохода, което е равно на запазени3 400 човешки живота (пресметнати като стойност на един човешки живот пометода на животоосигуряването);
- Няма правителствена програма, която може да се похвали с подобни резултати.

Земята
От казаното по повод политиката за присъединяване към ЕС е ясно, че предпазниклаузи и мораториум на чуждестранна собственост върху българска земя и недвижимост.Те са дори вредни, обслужват интересите на държавните “посредници” и наоколо 2 700 арендодателя, възпират инициативата и инвестициите, а когатокъм 2012 – 2015 г. в резултат на демонополизацията и дерегулирането в ЕСпредлагането на недвижимост и инфраструктура ще бъде около 1,6 – 1,6 трилионаевро[1] България ще бъде изолирана от този пазар.

Ако би съществувал нормален (т.е. публичен, електронен и според местонахождението)регистър на недвижимата собственост, комасация не би била необходима Нопроцесът вече е тръгнал, за него от 1992 г. насам са похарчени около 200милиона днешни лева, предстои усвояването на заем за комасация. Процесъттрябва да бъде завършен заедно с имотния регистър. За това ще са нужни още100 милиона, т.е. една сума, равна на безсмислените субсидии “за рисковоинвестиране” в малки и средни предприятия за две години.

Фискална децентрализация
По отношение на процеса на финансовата децентрализация мерките следва даса:
1. общините покриват собствени разходи със собствени приходи, като отпадатдържавно делегираните дейности;
2. те определят и събират данъка за облагане доходите на физическите лицаи местните данъци и такси;
3. създаване на законова възможност за фалит на община.

Инвестиции и износ
При прилагане на политиката, която предлагаме, очакваните чуждестранни инвестицииса 6 млрд. евро средно годишно. Освен това решение на сегашните проблемис тези инвестиции са и: премахването на високите квази данъци (разходи заработа с правителството) чрез обслужване на едно гише (като преход към никаквогише), електронно правителство, деперсонализация на администрацията, намаляванена личното усмотрение за сметка на ясни процедури, разширяване приложениетона мълчаливото съгласие.

Износът би бил подкрепен от ниските данъци в България, от намаляванетона разходите (като време и пари) и срока за преминаване през българскитемитници и от намаляването на тарифните и нетарифните ограничения при вноса,което ще намали разходите за производство в България и ще стимулира износа.Въпреки това, в резултат на притока на капитали, към края на следващия мандатвъншнотърговският баланс ще бъде с дефицит 11 - 12% от БВП.

Държавните проекти
Държавата трябва да спре участието си в проекти, подобни на “Белене”, тетрябва да се реализират с частни капитали (без държавни гаранции). Площадкатана АЕЦ “Белене” следва да се продаде на търг и да се използва по усмотрениена купувача. Изобщо, енергетиката може се либерализира изцяло за един мандат,да се продадат ТЕЦ и ВЕЦ, АЕЦ Козлодуй и останалите предприятия и да серазреши вноса на електроенергия без никакви ограничения.

Пазар на труда и сравнителни предимства
Едно от основните предимства на българските компании са ниските разходиза труд. През последните няколко години разходите за труд за единица продукцияна българските фирми се задържат постоянни и дори леко се понижават спрямотези в европейските страни.

Изоставането е по линия на недостатъчното равнище на капитала. Показателене фактът, че фирмите с чуждестранно участие, при които в общия случай инвестициитеса по-високи и разполагат с повече съвременни технологии изнасят повечеи съответно са по-конкурентни от останалите компании в България. Това сеотнася както за физическия капитал, така и за човешкия във вид на повечеумения и способности на персонала и на по-добър и съответно по-успешен мениджмънт.Сиреч никакви секторни политики не са необходими освен отнасящото се къмвсички отрасли общо намаляване на данъчните и квази-данъчните разходи иувеличаването на свободата на договаряне и действие.

Политика по труда и човешките ресурси?
Малък процент от трудоспособното население притежава висока квалификацияи съществуват незаети работни места. Липсва на мобилност на работната силаПреквалификацията все още не се разглежда от повечето безработни (особеноот дългосрочно безработните) като път за излизане от безработицата (правителственитепрограми насърчават в голяма степен това). Производителността на труда встраната е все още една от най-ниската за Европа (заради много непроизводителнифермери) и не расте с бързи темпове, ако изключим отделни отрасли. Необходимое по-качествено образование чрез конкуренция сред университетите. Общотонамаляване на данъчната тежест, което ще освободи ресурс за курсове за повишаванена квалификацията от страна на работодателите е решение.

Работниците и работодателите се нуждаят от:

1. премахване на минималната работна заплата;
2. увеличаване на свободата на договаряне между работници и работодатели(либерализиране на процедурите по назначаване и уволнение на работници ит.н.);
3. дерегулиране на работното време и въвеждане на по-гъвкави форми на заетост.Всичко това ще изисква съпротива срещу популистки натиск от профсъюзитеи европейските “социалисти”.

Програмите за “временна заетост” са неефективни защото:

- средствата не се разходват ефективно,
- няма ефективен контрол върху участниците от една страна и администраторитена програмите по места от друга
- възстановяването на трудовите навици и “социализирането” на дългосрочнобезработните не се осъществява
- липсват стимули за излизане на участниците в програмите, но има прекаленомного облаги за онези, които преразпределят тези средства да данъкоплатците.

Необходима промяна – изцяло премахване на програмите за временна заетости въвеждане на принципа “Първо работи” (или “който не работи, не трябвада яде”, т.е. получаване на минимална помощ, което е обвързано с полаганетона труд; осигуряване на допълнителни помощни услуги от държавата за улесняваненаемането на работа в частния сектор на отделни социални групи – самотнимайки, хора с увреждания). В преходния период на окончателно премахванена тези програми може да се мисли да прехвърляне на администрирането имизцяло на частния сектор, което искат и сега работодателите.

------------------------------

[1]За повече информация виж тук: http://www.dbresearch.com/PROD/DBR_INTERNET_EN-PROD/PROD0000000000179042.pdf



 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).