Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Свободните пазари разцъфват, а спомените от войната избледняват*

Автор: Ричард Ран** / 03.06.2011
Оцени тази статия:

Новите страни от бивша Югославия намират ключа към икономическа стабилност

 

Сараево, Босна и Херцеговина

Това е едно красиво място с трагична история. През 1914 г. наследникът на австро-унгарския трон е убит от сръбски националист, докато премива със своята карета през центъра на града. Това е искрата, която разпалва Първата световна война. Война без цел, която коства милиони човешки животи. Около 80 години по-късно друг сръбски националист на име Ратко Младич ръководи сръбските сили, които не само избиват много от жителите на Сараево, но и се смята, че по негова заповед са убити 8000 мъже и момчета в босненския град Сребреница. Миналата седмица Младич беше заловен в Сърбия и сега се очаква да бъде изправен пред военен съд.

Вечерта, след като залавянето на г-н Младич беше обявено, в Сараево не се състояха празненствата, които човек би очаквал. Вся пак е изминало едва десетилетие и половина от дните, в които сръбски войски под командването на г-н Младич стреляха напосоки по босненците от хълмовете, заобикалящи Сараево. Но в петъчната вечер много млади босненци, мъже и жени, бяха в баровете и ресторантите и се забавляваха, както правят през повечето летни уикенди. Добрият мюсюлманин не би трябвало да пие, но въпреки че Босна е в по-голямата си част мюсюлманска страна, изглежда че преобладаващата част от хората, по подобие на повечето европейци с християнско наследство, не са особено стриктни в спазването на повелите на вярата си. Както един млад босненец, който е бил ранен по време на войната, ми каза: "Повечето от нас сега са по-заинтересовани от това да изградим собствения си живот, отколкото от това да следваме религията на предците ни и да разпалваме стари конфликти."

От седемте страни, изваяни от бивша Югославия - Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, Косово и Черна гора - само две имат преобладаващо мюсюлманско население - Косово и Босна - и двете са предимно светски държави. Като човек, пътувал много пъти през последните десетилетия до балкански страни в ролята на икономически съветник, а този път като участник в серия от икономически семинари на базирания във Виена Институт Хайек, аз съм наистина шокиран от това колко бързо те се превръщат в нормални европейски страни. По-голямата част от Северна Европа преодоля религиозните си конфликти преди почти 400 години. Сега, дори и на Балканите, много от религиозните вражди изглежда са  реликви от миналото. Модерни офис сгради със стъклени стени, както и световни вериги като МакДоналдс и Старбъкс, се срещат във всички балкански градове. Тези страни все повече напомнят на останалата част от Европа.

Косово е най-новата бивша част от Югославия, която получи независимост, след като го постигна едва през 2008 година. И все пак свободният пазар и капитализмът определено са се наложили както на теория, така и на практика. Максималният размер на данъка върху доходите е 10 процента. Младата жена, която преди работеше като ръководител на Американската търговска камара в Косово, сега е заместник министър-председател. Косово е видимо по-беден от другите райони на бивша Югославия, но столицата Прищина е запълнена с ново строителство и нови фирми, което вещае добро. Търговските отношения със съседите се подобряват и темпът на икономически ръст на страната е висок. Младите хора и студентите сега се обличат и се държат като други млади европейци.

Словения определено е най-проспериращата от бившите югославски републики, като има по-висок доход на глава от населението, отколкото някои от старите страни-членки на ЕС. За разлика от други бивши части от Югославия, Словения успя да се освободи от голяма част от корупцията, която измъчва останалите.

Сърбия престана да бъде лошият син на бивша Югославия и избра реформаторско правителство, което се обърна към Европа. Залавянето на г-н Младич от страна на сръбското правителство е важна стъпка към пълната интеграция с останалата част на Европа.

И накрая, малкото бижу Черна гора, която за своя размер е може би най-красивата страна в света. Човек може да кара ски в планините, а след това, след относително кратък път с кола, да се излегне под палмово дърво, отпивайки лятна напитка на удивителното Адриатическо крайбрежие. Но най-хубавото нещо в Черна гора е университетът в Долна Горица (УДГ), една прекрасна частна институция, основана от Веселин Вукотич, чиято цел е да гарантира, че бъдещите поколения от лидери на Черна гора ще имат добро разбиране на икономиката на свободния пазар.

Както се вижда в придружаващата таблица, новите независими държави от бивша Югославия все още трябва да изминат дълъг път в посока повишаване на икономическата свобода и прозрачността, но всички те са постигнали значителен напредък в процеса им на превръщане в нормални и успешни европейски страни. За щастие тези страни не направиха грешката да увеличават съотношението на своя дълг и брутен вътрешен продукт до неустойчиви нива, за разлика от големите европейски държави. Другата добра новина е, че балканските страни (т.е., бивша Югославия, заедно с България и Албания) изглежда са на път да развенчаят схващането, че са обречени на политическа и икономическа нестабилност.

 

Относителен успех на новите страни от бивша Югославия

Държава

БиХ

Хърва-тия

Косово

Македо-ния

Черна Гора

Сърбия

Слове-ния

Ик. ръст (%) 2011

+2,2

+1,3

+5,5

+3,0

+2,0

+3,0

+2,0

БВП на глава от населението (USD) 2011

8,063

18,083

2,5101

10,112

11,090

11,255

28,874

Безработица (%) 2011

23,0

12,8

45,01

32,2

14,72

19,6

7,5

Правителствен дълг като % от БВП

41,4

44,1

N/A

26,8

43,1

40,5

42,3

Индекс за ик. свобода (Херитидж)

104

82

N/R

55

76

101

66

Индекс за ик. свобода (Фрейзър)

111

87

N/R

72

66

97

61

Индекс за възприятие на корупцията

91

62

110

62

69

78

27

Индекс за бизнес климата (СБ)

110

84

119

38

66

89

42

12009, 22010

Източници: Фондация Херитидж, Института „Фрейзър”, Прозрачност без граници, Световната Банка, ЦРУ, МВФ

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 31 май 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Явор Алексиев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.