Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Светът в капана на ниския растеж: есенната икономическа прогноза на ЕК

Автор: Лъчезар Богданов / 08.11.2019
Оцени тази статия:

Европейската комисията публикува есенната си икономическа прогноза, която затвърди широко споделяното очакване на анализатори и международни институции за влошаване на състоянието на глобалната стопанска картина. Основните рискове и предизвикателствата, които пряко или косвено ще засегнат и България, са няколко:

  •  Глобалният растеж ще остане нисък в средносрочен план. За разлика от пролетната и лятната си прогноза Европейската комисия вече не очаква някакво съществено възстановяване през следващите две години.  Продължаващата политическа несигурност около търговската политика на САЩ ще бъде основен краткосрочен фактор, забавящ промишленото производство и търсенето на инвестиционни стоки. Заедно с това, негативно ще въздействат редица структурни тенденции, включително надигащия се протекционизъм, създаващ заплаха за фрагментиране на световната икономика, демографските реалности и ниския ръст на производителността и структурното забавяне в Китай. Растежът ще е относително все по-слабо зависим от международната търговия. Китай е изправен пред предизвикателството на висока задлъжнялост, свиваща се работна силна и ребалансиране на факторите за растеж чрез свиване на ролята на инвестициите. В анализа на комисията се посочва, че макар фискалните и монетарните стимули в редица развити страни да са предотвратили по-значим спад в растежа към момента, ефективността на макроикономическите стимули е под въпроси и съответното забавянето може да се окаже по-дълбоко от очакваното до момента, при това – за далеч по-продължителен период.
  • Европейската икономика е относително отворена към света, с висока степен на интеграция в глобални вериги на добавена стойност, и следователно – с голям експортно-ориентиран промишлен сектор. Това я прави изключително уязвима от пречки или дори заплаха от въвеждане на бариери пред глобалната търговия и свиване на търсенето от страна на основни търговски партньори. Негативният външен шок вече се пренася през забавяне на инвестиционната активност в големите икономики на еврозоната. Неизбежно изглежда и пренасянето на отрицателните въздействия върху силно интегрираните икономики в Централна и Източна Европа.
  • Извън т.нар. „търговски войни“, автомобилната индустрия в Европа е изправена пред средносрочни и дългосрочни структурни предизвикателства, които са достатъчно значими, за да влияят на общото промишлено производство. Част от тях са свързани с промени в регулаторните изисквания, включително все още понасяните ефекти от „дизелгейт“. Заедно с това, предпочитанията на потребителите се променят – както към търсене на електромобили, така и например чрез адаптиране и възприемане на споделено ползване на автомобили. Секторът се нуждае от иновации и инвестиции, за да преодолее тези структурни проблеми.
  • Рекордно високите нива на заетост в ЕС са по-скоро изненадващи, като обаче потенциалът за увеличаване е силно ограничен, особено в индустрията. За сметка на това, ще продължи преструктурирането чрез насочване на работна сила към сектора на услугите, който като цяло се очаква да има по-нисък ръст на производителността. Така в средносрочен план ще се запази относително високо ниво на заетост в условия на слаб икономически растеж. Добрата картина на пазара на труда ще поддържа ръст на частното потребление. Заедно с това, ниските лихви ще стимулират покупките на жилища, което, заедно с публичните инфраструктурни проекти, ще доведат до ръст в строителната активност. Вътрешните фактори за растеж обаче могат да бъдат силно застрашени, ако ефектът от свиването на глобалната търговия доведат до по-значимо намаление на заетостта в експортно-ориентираните индустрии и оттам – на потреблението; нови шокове във финансовата система също могат да повлияят сериозно на реалния сектор.
  • Доминирането на негативни очаквания е видно и от водещия въпрос, който е посочен от авторите на прогнозата: дали забавянето на растежа ще продължи, и дали европейската икономика ще навлезе в продължителен период на нисък растеж и ниска инфлация. Трябва да отчетем, че това е първото по-сериозно поставяне на този въпрос в официален документ – доскоро слабостите на растежа и пазара на труда се обясняваха почти изключително с непосредствените последици от рецесията от 2008-2009 г. Макар да не се приемат еднозначно, в анализа се посочват някои ключови прилики със стагниращата японска икономика в периода от 1990 насам: ниска инфлация въпреки ниските лихви, нисък ръст на производителността, високи излишъци по текущата сметка. Коментира се дори един от ефектите на политиката на нулеви лихви и неограничена ликвидност – поддържането на „зомби-фирми“, което не позволява отсяването на неефективните участници и появата на по-производителни предприятия.
  • В този контекст се прави и изводът, че монетарната политика на ЕЦБ, макар да е успяла да минимизира негативните ефекти от глобалната криза върху вътрешното търсене, заетостта и растежа, не е трайно решение на проблемите, предизвикани от шоковете в модела на глобална търговия и структурните технологични промени. Препоръката към политиката, изказана още в предговора и препотвърдена в текста на анализа, е за пакет фискални стимули, насочен към публични инвестиционни проекти.

 

За България ключовите елементи на прогнозата не се различават съществено от лятното издание, както и от анализа, включен в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, представена заедно с Бюджет 2020 г. Основен фактор за растежа се очаква да бъде вътрешното търсене, като високата заетост и бързият ръст на заплатите ще подкрепя разширяване на потреблението на домакинствата. Същевременно, потенциалът за нарастване на заетостта е почти изчерпан. Ръстът на инвестициите ще се ускори, но умерено – заради несигурността на външната среда и като цяло влошените перспективи пред растежа. Основен риск е по-голям от очаквания спад на стопанската активност в основни търговски партньори и свързаните с това вторични ефекти на съкращаване на работни места в експортно-ориентираните предприятия.