Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Субсидирана заетост – а какви са ефектите?

Автор: Адриана Младенова / 12.12.2008
Оцени тази статия:

От следващата година Министерство на труда и социалната политика стартира нова програма за субсидиране на заетостта, наречена „Нова възможност за заетост" като част от мерките на правителството срещу негативните последици от финансовата криза върху пазара на труда и евентуалното увеличаване на безработицата. Според програмата държавата ще плаща до 300 лв. на месец на работодателите, които наемат безработно лице. С тези средства се предвижда да се покриват поне минималната заплата и социалните осигуровки, които са за сметка на работодателя. Минималната заплата през 2009 г. ще се увеличи до 240 лв. на месец, което означава, че разходите за труд ще бъдат минимум 286 лв., като се включат и социалните и здравни осигуровки, които са за сметка на работодателите. Минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии също действат дефакто като минимални заплати по отрасли и видове професии. През следващата година се предвижда да се увеличат средно с рекордните 26,6%, което допълнително ще постави на изпитание част от работодателите.

Парите за субсидираната заетост идват от нас, данъкоплатците. Ние имаме право да получим отговор на въпросите, които веднага изникват: 

  1. Как ще се избират кои работодатели ще получават помощите и кой ще следи, че са спазени дадените критерии?
  2. Как ще се избягват злоупотреби и корупционни практики?
  3. Колко ще струва администрирането на тази програма за публичния сектор?
  4. Колко са административните разходи и допълнителния бюрократичен товар върху частния сектор в резултат от тази мярка?
  5. Каква ще е ползата от тази мярка - с колко се очаква да се увеличи заетостта, ще има ли ефект върху заплатите?
  6. Какви ще бъдат ефектите върху някои групи като младежите, които сега излизат на пазара на труда? Няма ли да бъдат дискриминирани, защото не попадат в определението безработен до този момент?
  7. Как ще се отрази тази мярка върху стимулите за увеличаване на квалификацията и преквалификация на различни групи от обществото?
  8. Няма ли друг, по-ефикасен механизъм за насърчаване на заетостта и облекчаване на бизнеса в разходите му за труд - например намаляване на социалните осигуровки и премахване на минималната заплата и минималните осигурителни прагове?

На всички тези въпроси би трябвало да има отговор в една професионално изготвена предварителна оценка на законодателството. От 2003 г. Европейската комисия е въвела задължение всяка по-голяма законодателна инициатива да бъде съпътствана с оценка на въздействието. В голям брой от страните-членки също се прилага този механизъм и за всяка една нова политика или проектозакон трябва да бъде направена оценка на въздействието върху различни групи в обществото, чрез която да се показва какви са конкретните ползи и съответно разходи от прилагане на предложението върху всички засегнати страни. Оценката на въздействието по правило съдържа и анализ на алтернативна опция, при която се оценява какви биха били ефектите за обществото и икономиката, ако се предприеме друго алтернативно предложение.

За съжаление такава предварителна оценка на въздействието на новата програма не е направена или поне не е публично представена. Към момента няма дори опит за обосновка на това предложение освен популистката реторика в стил „борим се с финансовата криза".