Субсидиите – още някои ефекти

Една от функциите, които изпълняват правителството и други институции като Европейската комисия, е да преразпределят доходите в националното и европейското стопанство. Използваните инструменти са различни, като тук ще се спрем на ефектите от субсидиите за производствените дейности, които могат да приемат твърде разнообразна форма. Те биват преки парични плащания към фирми и земеделски производители, нисколихвени кредити или гаранции по тях, реклама на определени стоки и услуги с пари от бюджета и други, които целят да се повиши производството на някои стоки или услуги, чрез понижаването на разходите за тях. Общото в случая е, че изборът на получателите на тази подкрепа са избрани от държавата и финансирането е за сметка на всички данъкоплатци, включително и фирми от други отрасли.

За разлика от поддържането на ниски данъчни ставки и доставянето на същински публични услуги като защитата на личността и правото на собственост поддържането на корпоративно благополучие е полезно единствено за собствениците на съответната корпорация. То обаче изисква правителството да интервенира на пазарите и да решава кои фирми или региони трябва да бъдат подкрепени. Тоест служителите на властта преценяват кои ще печелят и кои ще губят от този процес. При него се намесват групи, защитаващи специални интереси, и то се явява предпоставка за възникването на корупционни практики.

Субсидиите за земеделието и останалите политики за протекционизъм изкривяват търговията. В развитите страни субсидиите от различен вид представляват почти една трета от приходите от земеделие. Нещо повече, голям процент от тях се получават от най-големите производители в отрасъла, като по този начин могат да ограничат конкуренцията, като генерират бариери за навлизане на нови играчи. Освен това силно субсидираните отрасли позволяват реализирането на значително по-високи доходи отколкото е средното за страната. Това се отнася например за Съединените щати, където разликата е от порядъка на 25%. Такова развитие вероятно ще се случи и в България при прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС.

Земеделските субсидии са един от компонентите на трансферите от ЕС, които са пример как добрите намерения могат да застанат на пътя на стопанското развитие. Те повишават доходите в селските райони, но забавят приспособяването, като задържат селското население изкуствено в тези райони. Някои от заетите със земеделие биха могли да произвеждат по-ценни продукти, ако се преместят в градовете. Докато хората са субсидирани да се занимават с определени професии, страната не би могла да използва конкурентните си предимства в международното разделение на труда, което води до по-ниски доходи и забавя растежа.

Друг аспект на субсидиите са трансферите под формата на регионална и кохезионна политика, които би трябвало да са двигател за растежа в новите страни членки на ЕС. Те биха могли да увеличат доходите в страните-бенефициенти с размера на получената сума, но не съществуват доказателства за въздействието им върху дългосрочния стопански растеж. За да се постигне по-бързо развитие е необходима подходяща комбинация от европейски и локални политики. Тя обхваща по-нататъшно поощряване на търговската интеграция с ЕС, преструктурирането на публичните разходи, създаването на стимули от страна на предлагането чрез реформи във фискалната и социално осигурителната система, свободно движение на труд и капитал, заедно с конкурентни равнища на облагането на трудовите и останалите доходи.

Доказателствата и икономическата теория разкриват, че при стабилна макроикономическа среда, каквато се наблюдава в момента и в България, наличието или липсата на стимули за предлагането играе ключова роля за дългосрочното регионално развитие. Половинвековният опит на Южна Италия и повече от две десетилетия опит от Южна Испания показват, че достъпът до огромни и постоянни програми за трансфер на доходи имат негативно въздействие върху икономическата ефективност и дългосрочния растеж. Относително по-скорошният пример от Източна Германия води до същия извод – правителствените програми за подпомагане на доходите, субсидиите за предприятията и останалите форми за трансфери спъват вместо да благоприятстват икономическата конвергенция.

Причина за това са два отрицателни ефекта, които са пряк резултат от наличието на такива трансфери. Първо, те водят до поведение на търсене на допълнителни ползи от страна на по-бедните региони, създават се коалиции, чиято единствена цел е да се повиши сумата на трансферите към определен регион или страна. Тези дейности създават изкуствени и чисто преразпределителни пречки пред други полезни и повишаващи ефективността политически решения. Второ, те предопределят неефективно разпределение на ресурсите в регионите, които получават тези трансфери. Всички макроикономически и фактически доказателства показват, че голям дял от средствата на структурните фондове се губят в лобиране за определени проекти. Много частни или публични проекти, които иначе не биха били финансирани в нормална пазарна среда, получават финансиране от структурните фондове, защото са в определена област. Това води до неоптимално разпределение на регионалните трудови, капиталови и предприемачески ресурси и до самоподдържаща се система на очаквания за подобно финансиране. В дългосрочен аспект тези два ефекта водят освен това до корупция, престъпност и липса на устойчив растеж, както е в областта Мецоджорно в Италия. Това е неблагоприятно за стопанския растеж и не спомага за конвергенцията. Не е изненадващо, че при сравнението на размера на трансферите от ЕС и темповете на растеж не се открива положителна зависимост.

Изследванията показват, че субсидираните от правителството стопански проекти имат малки ефекти върху разширяването на бизнеса или решенията за местоположението му. Освен това повечето опити на управляващите да насочват икономиката пропадат. Отличават се три променливи, които имат статистически значимо влияние върху стопанския растеж. Това са размерът на икономиката (по-малките растат по-бързо), пределните данъчни ставки (високите вредят) и степента на лобиране за политическа помощ, която се измерва с процента на хората, работещи в правителството, като юристи и лобисти.

На основата на историческия опит могат да се предложат два типа политика, които изглеждат особено уместни. Първо, държавните програми за дългосрочно подпомагане, субсидиите за предприятията и останалите форми на трансфери оказват негативен ефект върху стопанския растеж и по тази причина трябва да бъдат преустановени колкото е възможно по-бързо. Второ, мобилността на труд и капитал са благоприятни за растежа и конвергенцията и затова трябва да се насърчават, което означава, че пречките пред трудовата миграция към страната трябва да бъдат значително облекчени.

В светлината на вторичните им ефекти върху дългосрочния растеж и на особено острото политическо напрежение, което възниква сред страните-членки е необходима дискусия относно съществуването и формата на регионалните структурни фондове в рамките на разширения ЕС. Това се отнася в още по-голяма степен за финансирането на Общата селскостопанска политика.

Ако данъчните преференции и намесата на пазарите не дава резултат, тогава какво трябва да се направи? Разходите за дейности по прилагането на закона се възвръщат във вид на нови работни места и растеж на доходите. Разходите за образование и инфраструктура имат скромна възвръщаемост, а останалите правителствени разходи водят до намаляване на заетостта и доходите, тъй като необходимите средства за тях отнемат пари от по-производителни частни инвестиции.

Тези и други разкрития предполагат, че най-сигурната посока за държавната администрация е да се концентрира върху изпълнението на основните си задачи, което означава намаление на данъчната и регулаторната тежест вместо да отклонява вниманието си с политика, участие по медиите и съмнителни проекти като АЕЦ "Белене' например.

Трябва да се премахнат всички програми за подпомагане на някои дейности за сметка на останалите, особено субсидиите за губещи предприятия, което ще позволи спестяването на десетки милиони левове. С тези средства може да се подобри прилагането на закона, да се намалят данъците и да се подобри данъчната система като цяло.


Свързани публикации.