Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Субсидии за пчеларите - отговорът е не!

15.12.2006
Оцени тази статия:

През седмицата стана ясно, че представители на Българския пчеларски съюз(БПС) са поискали държавни субсидии за производителите и износа на мед.Основанието за това искане са ниските изкупни цени в настоящия момент иневъзможността на стопаните да покрият производствените си разходи. Споредпредседателя на БПС реколтата през 2004 г. е по-слаба от тази през миналатагодина но въпреки това цените са по-ниски. Според данните, оповестени отБПС, от произведените 12 хил. тона мед през миналата година са изнесениоколо 9 хил. тона – т.е. около 75% от продукцията е за износ.

Едно от основните правила на свободния пазар, което вероятно е известнона много хора, е, че цената на всяка стока зависи както от предлагането,така и от търсенето и. Това означава, че дори ако търсенето на българскияпазар е нараснало, въпреки че няма такива данни, то ако има спад в международнототърсене е логично и цената да е по-ниска, тъй като частта от меда, коятосе потребява в чужбина е доста голяма като дял от цялата. Очевидно е, чемедът е търгуема стока и цената му до голяма степен зависи от цената намеждународните пазари. Тъй като българските производители нямат голямо влияниена тези пазари за тях цената се приема за външно зададена и те трябва дасе съобразяват с нея, независимо дали им харесва или не.

Естествено е производителите на определена стока да се опитат да реализиратмаксимална печалба от нея, само че начинът за това не е чрез получаванена субсидии от държавата. За негативния ефект от субсидиите и от държавнатанамеса на пазара сме говорили многократно, но отново ще посочим накратконякои от тях.

Типичен пример за намесата на държавата и последствията от нея е пазарътна зърно през последните няколко години. През миналата година държаватасе намеси поради ниската цена, а предходните две заради високата. Тези интервенциинито изгладиха колебанията на пазарните цени, нито донесоха някаква същественаполза за производителите или потребителите. Подобен ще бъде и случаят спазара на мед.

Получаването на субсидия няма да направи производителите по-ефективниили по-конкурентоспособни на международния пазар. Ако веднъж получат такавате ще имат по-големи стимули да увеличат размера на субсидията вместо данамалят разходите си. Целта им ще бъдат повече преференции и държавна закрилавместо повече и по-качествен мед. Това ще допринесе и за по-големи изкривяванияна местния пазар и за по-слаба гъвкавост и възможност за реакция при шокове.

Освен това парите за всички субсидии се вземат от държавния бюджет, аизточникът за средствата в бюджета са данъкоплатците. Чрез даването на субсидиядиректно се преразпределят пари от данъкоплатците към производителите намед, без от това да има никаква полза за първите. Така една малка, организиранагрупа с определен интерес и влияние при вземането на политически решенияможе да използва своето положение и да получи някаква привилегия или париза сметка на голямата неорганизирана група – a именно данъкоплатците, коитоне могат да защитят интереса си.

Друга негативна последица от изпълнението на подобно искане е, че се създаватоснования за последващи такива. По този начин всеки производител може принякакви временни трудности в отрасъла си да поиска и съответно да получипривилегия от държавата. Това естествено ще увеличи общата икономическанеефективност, тъй като няма да се позволи на естествения пазарен процесда действа, включително някои от производителите да фалират и на тяхно мястода навлизат нови и по-конкурентни. Освен това ще нараснат и разходите засубсидии, което ще доведе до необходимост от по-големи приходи в бюджетаи по-голямо преразпределение.

Изводът от всички посочени по-горе аргументи е, че не само не трябва дасе отпускат нови субсидии, а трябва да се премахнат и съществуващите в моментатакива.


 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).