Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Субсидии срещу застраховки за земеделските производители

Автор: Севдана Дочева* / 10.12.2010
Оцени тази статия:

Поредното решение на Министерския съвет от тази седмица земеделците да бъдат компенсирани през 2011 г. за 100% унищожена продукция за 2010 г. отново постави въпроса за бизнес модела на  производителите на селскостопанска продукция - субсидии от държавния бюджет, т.е. от джоба на всички данъкоплатци вместо лична отговорност

Ангажиментът на правителството да подкрепя местното селско стопанство произтича от няколко насоки.

На първо място Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Субсидиите, квотите и други принципи на ОСП са често обект на спор между европейските държави (а също и между ЕС и трети страни) и последният бюджет на ЕС за 2011 г. не прави изключение в това отношение. В ОСП се изливат средно околко 40% от общия бюджет на ЕС. Освен това селското стопанство е обявено за традиционен и приоритетен отрасъл както на национално, така и на европейско равнище, от което произтича, че на претенциите на производителите се считат за разбираеми  и напълно приемливи. По този начин производителите получават както европейски, така и национални плащания - гарантирани субсидии по Системата за единно плащане на площ (СЕПП). Допълнително те подлежат на компенсации в случай не неблагоприятна пазарна конюнктура, а  в много ситуации и на ред данъчни облекчения, например по отношение акциза за горивата в България.

Доколко обаче претенциите на производителите за поемане от държавата на всички природни и пазарни рискове, пред които тяхното производство е изправено, са оправдани и има ли по-добри начини за справяне с рисковата предразположеност на сектора?

Размерът на субсидиите за земеделците се увеличават с всяка следваща година (табл. 1). За Кампанията за директни плащания за 2010 г. е предвиден пакет от средства на стойност близо 1 млрд. лева, от които 650 млн. лв. са от Европейския съюз, а 300 млн. лева от националния бюджет. 

 

Таблица 1. Гарантирани субсидии на декар за последните 4 години[1] 

 

2007

2008

2009

2010

От европейско плащане

10,39 лв./дка

12,79 лв./дка

16,23 лв./дка

18 лв./дка

От национално доплащане

4,14 лв./дка

9,30 лв./дка

7,55 лв./дка

10 лв./дка

Общо

14, 53 лв./дка

22, 09 лв./дка 

23, 78 лв./дка

28лв./дка

 

Нарастващите субсидии не пречат фермерите да предявяват претенции и за компенсации, и за пазарна намеса от страна на държавата в случай на неизгодни според тях условия. Показателен е случаят със зърнопроизводителите. Преглед на държавната помощ към производството на зърно, направен от ИПИ за периода 2003- 2007 г., показва, че и в случай на неблагоприятни външни условия, и при благоприятни такива правителството се намесва на пазара в полза на производителите. Нека видим каква е ситуацията оттогава досега:

-        За 2008 г. реколтата е рекордна, както по обем, така и по качество. Вследствие на протести обаче, държавата се намесва, за да изкупи пшеницата за Държавния резерв по цена над пазарната.

-        През 2009 г. освен гарантираните субсидии ДФЗ изплаща и 1 172 527 лв. компенсации за пропаднали площи. Отпуснатите средства идват като част от държавна помощ за компенсиране загубите на земеделските производители за напълно пропаднали площи, засети със земеделски култури в следствие на настъпили неблагоприятни климатични условия – суша и градушка.

-        Същевременно 2009 е годината, в която ЕК спира плащанията по САПАРД за българските земеделци поради неточности в декларираните площи и съмнения за злоупотреби.

-        През 2010 г. ситуацията е подобна. Макар че българските зърнопроизводители успяват да пласират значително количество в чужбина поради забраната за износ от Русия и Украйна, те отново подлежат на компенсации поради пропадналите площи и влошеното качество на зърното.

Става ясно, че подпомагането не зависи от това дали реколтата е добра или не, т.е. зърнопроизводителите получават финансиране при всеки един случай. Подобни са характеристиките на аграрния сектор в България като цяло. Такива интервенции на държавата не биха могли да са в полза на сектора поради факта, че го лишават от възможността да се развива на базата на свободен пазар и подоряване на конкурентноспособността. Чрез своята намеса държавата изкривява пазара, което в много случаи води до по-високи цени за потребителите, както и до извратени сигнали до бизнеса.

Факт е, че земеделието е сектор, в който природни явления и сили извън сферата на човешкото влияние играят голяма роля. Логично изниква обаче въпросът защо фермерите не се застраховат, щом биват сполитани от едни и същи явления в продължения на години. По този повод беше обявено, че от 1 януари 2010 г. компенсациите за неблагоприятни климатични условия ще бъдат намалявани по отношение на фермери, които нямат сключени застраховки за даден продукт. Предвижда се на този етап щетите от суша, непокривани от застраховател, да бъдат изключение. Очевидно обаче подобна мярка е останала в сферата на заплануваното, но нереализираното. Единствено при зеленунчукопроизводителите ДФЗ предвижда възможност да покрива част (между 50% и 80%) от разходите им по застраховане на продукцията срещу природни бедствия или неблагоприятни климатични условия.

Прехвърлянето на риска от държавата към производителите и от производителите към застрахователите е логична стъпка за по-доброто управление на реколтата и запазване на сектора. В подобен дух е една от препоръките в доклада на Европейската комисия „Общата селскостопанска политика към 2020” в контекста на създадаване на инструментариум за по-добро управление на риска. Разбира се, пазарът на застрахователни услуги за земеделски производители предстои да се развива, но това е посоката, в която би следвало да се върви, ако не искаме субсидиите за сектора да продължат да се изливат без насрещно подобряване на сектора.

Всякакъв вид държавна подкрепа ощетява данъкоплатците за сметка на определени групи в обществото, докато самите играчи в сектора нямат стимул да поемат последствията от своето непазарно поведение поради необвързаността между неуспех и загуби, съответно успех и печалба. Възможността за застраховане на продукцията ще облекчи публичните финанси от поемане на щетите за земеделските производители, като същевременно ще подобри стимулите за повишаване на конкурентноспособността и повече спазване на пазарни принципи в сектора.

Не на последно място, прекратяването на практиката държавата винаги да помага на земеделците ще намали групата на лобистите поне с една, което пък означава повече свобода за управляващите да правят реформи. Ако искат, разбира се.

 

*Стажант в ИПИ.

 


[1] Данните са взети от тук.